Решение № 2193 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 265/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. В. У. от гр. Варна, подадена чрез процесуалния ѝ представител адв. Станев, срещу решение 11734 от 13.11.2024 г., постановено по адм. дело 1830/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу заповед З-ЦУ-1552/30.07.2024 г. и заповед З-1881/01.08.2024 г., издадени от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите и е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на оспорените административни актове. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се уважи първоинстанционната жалба, както и да се присъдят разноски по делото. Към касационната жалба са постъпили и писмени бележки, в които се излагат допълнителни съображения за неправилността на съдебния акт. Ответникът изпълнителният директор на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния си представител юрк. Джумалийски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. У. против заповед З-ЦУ-1552/30.07.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 92 и чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, ѝ е наложено дисциплинарно наказание уволнение и против заповед З-1881/01.08.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното ѝ правоотношение за заеманата от нея длъжност старши инспектор по приходите в НАП, ТД на НАП - Варна, дирекция Контрол, отдел Проверки, сектор Проверки. За да отхвърли оспорването срещу двете заповеди, първоинстанционният съд е приел, че административните актове са издадени от компетентен орган по назначаването, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗНАП, имащ качеството на дисциплинарно наказващ орган по смисъла на чл. 92, ал. 1, чл. 97, ал. 1 и чл. 107, ал. 1 от ЗДСл и в предвидената форма по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, включително с описание на извършеното от държания служител нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го потвърждават. Съдът е приел също така, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване на процедурата по чл. 95, ал. 1 ал. 4 и чл. 96, ал. 1 ал. 4 от ЗДСл и в установения срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, както и в съответствие с приложимите материално-правни норми, поради което е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорените заповеди. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорените две заповеди са издадени от компетентния орган по назначаването, същите съответстват на особените изисквания за форма и съдържание на акт по чл. 97, ал. 1 и чл. 108 от ЗДСл. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на административните актове не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че при налагане на дисциплинарното наказание е спазен срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Оплакването за неспазването му, направено в касационната жалба, е неоснователно, тъй като нарушението се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно наказващия орган с извършеното от държавния служител дисциплинарно нарушение, което в случая е станало с представянето на решението, изготвено от дисциплинарния съвет до дисциплинарно наказващия орган. Именно с него за първи път е установено конкретното дисциплинарно нарушение, с конкретен извършител и с което дисциплинарно наказващия орган е запознат. Както правилно е посочил и първоинстранцинният съд, по делото няма представени данни на коя дата дисциплинарно наказващият орган е бил запознат с решението на дисциплинарния съвет, поради което за най-ранна възможна дата за узнаването му е приета датата на изготвяне на решението 27.06.2024 г. По този начин изготвените на 30.07.2024 г. и 01.08.2024 г. заповеди се явяват издадени в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл и в двугодишния срок по чл. 13а, ал. 2 ЗНАП, с оглед установения начален момент 01.01.2023 г., на нерегламентиран достъп. Спазена е и процедурата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл, като визираните в нормата изисквания са изпълнени. Държавният служител е санкциониран след като е била поканена на 09.07.2024 г. за изслушване и на 17.07.2024 г. е била изслушана от дисциплинарно наказващия орган /протокол от 17.07.2024 г./, като също така е дадена възможност за представяне на писмени обяснения в срок до 19.07.2024 г. Неоснователни са и доводите на касатора, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на формалните изисквания на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл и не е мотивирана в достатъчна степен. Това оплакване е било наведено и пред първата съдебна инстанция като правилно е преценено от съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и съответно за прекратяване на служебното правоотношение съдържа всички реквизити, посочени в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, включително описание на конкретни действия и бездействия на служителя, определени по време и място на осъществяване, които да бъдат квалифицирани като неспазване кръга на служебните правомощия и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Съдът не споделя защитната теза на процесуалния представител на жалбоподателката, наведена в касационната жалба, че тя е извършвала инцидентни достъпи до информационните масиви на НАП само за лични нужди, но не е използвала и предоставяла информация на трети лица, което деяние от своя страна не представлява тежко нарушение на служебната дисциплина. Дори и това твърдение да е вярно, то самото извършване на тези действия от страна на държавния служител са в грубо противоречие с разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ДОПК, съгласно която лицата, на които е станала известна данъчна и осигурителна информация, са длъжни да не я използват за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните си задължения. Обстоятелството, че държавният служител е използвал такава служебна информация за лични инвестиционни цели, се потвърждава от самата С. У., което е достатъчно за реализиране на дисциплинарната ѝ отговорност за конкретното деяние, с налагане на съответстващото му дисциплинарно наказание. С деянието си У. е нарушила и разпоредби от Етичния кодекс на служителите в НАП, Правила за управление на достъпа до информационни активи и услуги на НАП и Политика за мрежова и информационна сигурност на НАП, конкретно посочени в заповед З-ЦУ-1552/30.07.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верен извод, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание органът по назначаването, макар и лаконично, е изложил и взел предвид обстоятелствата относно тежестта на нарушението, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата при които е извършено нарушението /многократно и в продължение на дълъг период/, като е взел предвид и цялостното служебно поведение на служителя, което, макар и да е било надвишаващо изискванията за длъжността, е преценено като недостатъчно, за да обуслови налагане на по-леко дисциплинарно наказание при извършената от органа преценка по чл. 91, ал. 1, т. 1 т. 4 от ЗДСл. По тези съображения наведените в касационната жалба оплаквания за липса на преценка и обсъждане на всички събрани доказателства от съда се явяват неоснователни. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Варна е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,