Решение № 10312 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3287/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП против Решение 7661/13.12.2022 г. на Административен съд София Град, Първо отделение, 51 състав, постановено по адм. д. 5842 по описа за 2021 г. на този съд. Със съдебното решение е изменен РА Р 22220419007417 091 001/21.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 537/06.04.2021 г. на директора на Д ОДОП София, в оспорената част, като вместо установения с РА корпоративен данък за 2017 г. в размер на 10 465 лв. е определен данък в размер на 3 345,20 лева, ведно със съответните лихви, и вместо установения с РА корпоративен данък за 2018 г. в размер на 46 187,14 лева, е определен данък в размер на 0.00 лева и е отменен РА в частта за определените лихви за корпоративен данък за 2018 година. Касаторът твърди, че съдебното решение частично е недопустимо относно корпоративен данък в размер на 0 лева при декларирани 3 492,64 лева чл.209, т.2 АПК и е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК в останалата обжалвана част, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че законосъобразно и на основание чл.26, т.2 вр. с чл.10 ЗКПО, приходните органи са увеличили ФР със стойността на отчетените разходи по спорните фактури, съответно със сумата в размер на 99 450 лева за 2017г. и със сумата общо в размер на 426 945 лева за 2018 година. Според касатора съдът е трябвало да изложи мотиви защо изменя РА, каквито липсват в първоинстанционното решение. Не ставало ясно въз основа на какво фактическо установяване е извършено изменението на РА, като в тази насока не трябвало да бъде кредитирано заключението на вещото лице по ССчЕ. На експерта били поставени единствено изчислителни задачи, без вещото лице да е отговорило в заключението си как отговорите му се съпоставят с констатациите, съдържащи се в РА. По тези съображения, поддържани и в с.з. чрез процесуален представител, касаторът е пледирал за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане направените разноски. Директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е подал частна жалба срещу Определение 1952/06.03.2023г. по адм. д. 5842 по описа за 2021 г. на АССГ. С определението е оставена без разглеждане жалбата на Геминиди инвестмънтс ЕООД против РА Р 22220419007417 091 001/21.10.2020, издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, с която са установени лихви за просрочие по ЗДДС и е прекратено производството в тази част. Според частния жалбоподател с диспозитива си административният съд не присъдил и поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева, мотивирайки се неправилно, че жалбата на дружеството в тази нейна част е оттеглена преди първото съдебно заседание. Частният жалбоподател моли за отмяна на определението и присъждане на поисканото юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Геминиди инвестмънтс ЕООД, притежаващо [ЕИК] с адрес в гр. София, [улица], е оспорил КЖ с доводи, конкретизирани в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Моли за присъждане на разноски. Представителят на ВАП дава мотивирано и подробно заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Едноличен собственик на капитала на Геминиди инвестмънтс ЕООД до 02.12.2019 г. е бил В. Шулев, а след цитираната дата Г. Хантов. На дружеството са връчени ИПДПОЗЛ, в отговор на които са депозирани документи. Посетено е счетоводството на Геминиди инвестмънс ЕООД за което е съставен протокол. Извършени са проверки в информационните регистри на НАП и 12 броя насрещни проверки на други задължени лица, за което са съставени протоколи. След анализ на доказателствата са направени констатации за следното: През ревизирания период дружеството е анулирало 31 броя фактури, издадени към 15 дружества, конкретизирани в РД. Анулирането е вследствие недостатъчно документиране по ЗДДС, неприемане на отделни параметри или появили се при тестване проблемни параметри. Основните разходи са за външни услуги по сметка 602. Преценено е, че след сторнирането, сумите от данъчната основа са осчетоводени като разход по сметка 602. На основание чл.26, т.2 вр. с чл.10 ЗКПО със стойността на отчетените разходи по сторнираните фактури, е извършено увеличение на ФР за ревизираните периоди, съответно със сумите общо в размер на 99 450 лева за 2017 г. и със сумата в размер общо на 426 945 лева за 2018 година. Вследствие на корекциите са установени следните задължения за корпоративен данък: За 2017 г. 10 465 лева и за 2018 г. в размер на 46 187,14 лева, ведно със съответните лихви. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка административният съд е концентрирал спора относно приложението на материалния закон, съобразно уточнението от първото съдебно заседание. Обсъдил е разпоредбата на чл.26, т.2 ЗКПО, предвиждаща, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В развилото се производство са събрани фактурите, сторно документите, подробно описани в съдебното решение. Административният съд е обсъдил заключението по ССчЕ, според което за да бъдат коректно изчислени размерите на финансовия резултат и на корпоративния данък, следва да се вземат предвид и сумите по анулираните фактури от съответните доставчици. Съдът е кредитирал заключението по ССчЕ, като обективно и неоспорено от страните. В този смисъл е изменил РА, определяйки дължимия размер на корпоративен данък за 2017 г. и за 2018г., в размерите, описани в диспозитива на съдебното решение. Касационната инстанция счита, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Твърденията за недопустимост и неправилност поради немотивираност са недоказани. Видно е от съдържанието на първоинстанционното решение, че в него са посочени установените факти и обстоятелства, обсъдени са събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на АССГ, към които препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Съдът е разгледал поотделно фактурите, издадени от отделните доставчици, насрещните им проверки и събраните доказателства. Заключението по ССчЕ е обсъдено съгласно изискванията на чл.202 ГПК. Основателни са възраженията на адвокат - пълномощника на Гемини инвестмънтс ЕООД, че при изслушването отговорите на експерта в с.з., страните не са направили никакви възражения. Това означава, че заключението не е оспорено от приходната администрация, което обосновава приемане на експертните констатации за обосновани и обективни. Издателят на административния акт е разполагал в първоинстанционното производство с процесуалната възможност да постави допълнителни въпроси на вещото лице или да поиска изслушването на експертизата в разширен, тричленен състав, което не е направено и е недопустимо това да се извърши за пръв път в касационното производство, в което са допустими единствено писмени доказателства. Освен това, в процесния казус е безспорно установено, че Геминиди инвестмънстс ЕООД е отразило анулирането по процесните фактури в периодите в данъчните декларации за 2017 г. в сроковете, предвидени в ЗКПО и в контролното производство П 22220419057686 177 001/16.04.2019 година с протокол по чл.103 ДОПК, на НАП Благоевград, т.е. ревизиращият екип от ТД на НАП Благоевград е коригирал за периода от 2017 г. с протокола от 19.07.2019 г. промените във ФР и корпоративния данък, който е бил заплатен. В този смисъл е доказано и е основателно възражението на адвокат - пълномощника на Геминиди инвестмънтс ЕООД, че ако съдът потвърди процесния РА, това би имало ефекта на повторно начисляване на вече заплатен данък, което в същността си е неправомерен финансов резултат за дружеството. Аналогични са фактите и касателно 2018 година, през която са анулирани фактури, като приходните органи от ТД на НАП Благоевград са коригирали с протокол от 19.07.2019 г. измененията във ФР и съответния им корпоративен данък. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По Частната жалба: С молба 1309/12.01.2023 г. Директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е поискал от административния съд да допълни Решение 7661/13.12.2022 г., постановено по адм. д. 4852/2021 г. по описа на АССГ, посочвайки, че жалбата срещу РА в частта по ЗДДС трябва да се се остави без разглеждане и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. С обжалваното определение съдът е оставил частично без разглеждане жалбата, но не е присъдил възнаграждението. Страната обаче, е могла в тази хипотеза да поиска допълване на определението, вместо да го обжалва, като неправилно. Самият жалбоподател не оспорва законосъобразното оставяне на жалбата в тази нейна част без разглеждане и частичното прекратяване на производството, което практически е в негов интерес. Поради това определението също следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото, искането на Геминиди инвестмънтс ЕООД за присъждане на разноски в размер на 500 лева е основателно, т.к. е доказано чрез писмените доказателства и списъка по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение