Решение № 8758 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3227/2022 г.

ВАССедмо отделение15.07.2024 г.докладчик т Павлина Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 32 от 04.02.2022 г. по адм.д. 308/2021 г. на Административен съд Кърджали.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

, ал.1 от Наредба 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари лицето по чл. 2, ал. 1 допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. Съгласно на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Това е Наредба 36/2006 г. в която са посочени изискванията за психологическа годност и нейното удостоверяване. Видно от чл. 8, ал. 2 от Наредба 36/2006 г. удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Посочената разпоредба е изменена с ДВ бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г., и към момента гласи, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Видно от посочените разпоредби към момента на ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството с наказателни постановления и към момента на постановяване на касационното решение на АС Хасково, сроковете на валидност на удостоверенията за психологическа годност в националното ни законодателство са по-кратки от сроковете за валидност на СУМПС, което е в противоречие с Директива 2006/126/ЕО. Разпоредбата на чл. 7, пар. 1 от Директива 2006/126/ЕО регламентира издаването на СУМПС, като съгласно буква а) свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения II и III. В чл. 7, пар. 3 от Директива 2006/126/ЕО е посочено, че подновяването на свидетелства за управление на превозно средство, когато техния срок изтече, подлежи на продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, постановени в приложение III за свидетелства за управление на превозно средство от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E. В Директива 2006/126/ЕО е предвидена е възможност държавите членки да ограничават срока на административна валидност на свидетелства за управление на превозно средство, но не и възможност за ограничаване единствено на срока за административна валидност на медицинските прегледи удостоверяващи тяхната физическа и умствена годност. Посоченото е видно от чл. 7, пар. 3 от Директива 2006/126/ЕО, където е посочено, че държавите членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение, както и че държавите членки могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове. Потвърждава се и от т. 5 от Приложение III на Директивата, уреждащо част от материята на медицинските прегледи, където е посочено, че стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по - строги от изложените в настоящото приложение. С оглед на това, тези по - строги стандарти могат да бъдат въвеждани на национално равнище само и единствено в случаите на първоначалното издаване и последващо подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство. Така изложеното напълно съответства и с Решение от 18 януари 2024 г. на СЕС по дело С-227/22, съгласно което член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. Видно от т. 36 от решението регламентираната в националното ни законодателство правна уредба надхвърля необходимото за гарантиране на целта за безопасност на движението по пътищата, и доколкото задължава водачите да притежават както свидетелство за психологическа годност, така и валидно свидетелство за управление, може да застраши сериозно постигането на предписания от Директива 2006/126 резултат. В т. 37 от решението е посочено още, че налагането на притежателите на валидно свидетелство за управление на допълнително задължение да притежават такова отделно удостоверение за психологическа годност би представлявало всъщност недопустимо допълнително ограничение, доколкото свидетелството за управление, издадено от държава членка в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 2006/126, трябва да се счита за доказателство, че притежателят на това свидетелство е отговарял на предвидените в тази директива условия за издаване в деня, в който посоченото свидетелство му е било издадено. Наред с това видно от т. 39 и т. 44 от решението държавите членки не могат да изискват доказателство за умствена годност за управление на интервали от време, по-кратки от срока на валидност на свидетелството за управление. Волята на законодателя на Съюза е медицинските прегледи и подновяването на свидетелството за управление да съвпадат, като разглежданите разпоредби не предвиждат възможността държавите членки да определят по-кратки срокове за медицинските прегледи на водачите от група 2. Предвид изложеното АС Хасково , в качеството му на национална юрисдикция от последна инстанция е следвало да съобрази намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 7, пар. 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО и да не приложи чл. 8, ал. 2 от Наредба 36/2006 г. Следвало е да се приеме, че водачите са психологически годни, след като не е изтекъл срокът на СУМПС. Вместо това, АС Хасково е оставил в сила решенията на Районния съд, с което е потвърдено наказателно постановление . на началник ОО Автомобилна администрация Хасково, с което на РС - Транспорт ООД е наложена имуществена санкция, в размер на 3000 (три хиляди) лева на основание чл.96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвтП. Нарушението на нормата е "достатъчно съществено", доколкото има пряко противоречие със Съюзната норма. От неизпълнението на посоченото задължение за съобразяване на правото на ЕС са произлезли търсените от ищеца вреди, а именно заплатената от него санкция по влязлите в сила наказателни постановления. Вредите са в пряка причинно-следствена връзка от нарушението на правото на ЕС, тъй като именно в следствие на правораздавателната дейност на АС Хасково и постановените от него съдебни решения наказателните постановления, с което на дружеството е наложена имуществена санкция, са влезли в сила и са станали годно изпълнително основание (чл. 64, б. в ЗАНН). Обжалваното решение е правилно и в частта, с която АС Хасково е осъден да заплати на дружеството и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.