Решение № 24 от 4.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 968/2007 г.

Решение № 24 от 4.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 968/2007 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.), образувано по молба на "Д" АД, гр. С. за поправка на явни фактически грешки в постановеното касационно решение № 220/23.04.2008 г. по описа на ТК, II-ро отделение в частта относно началната дата на дължимост на вземането за мораторна лихва. Твърди се, че съобразно приетото в мотивната част на решението, в диспозитивната част погрешно е посочена като начална дата - 28.10.2002 г., вместо 28.10.2005 г., когато е предявена исковата молба. Ответникът по молбата, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за неоснователно. По съображения, поддържани в съдебно заседание на 25.02.2009 г., моли да се остави молбата без уважение, с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С влязлото в сила решение на ВКС подадените от страните по делото касационни жалби са уважени частично, като е завишен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца С. Й. с още 3 000 лева, или общо 11 000 лв., а за начална дата, от която се дължи мораторна лихва върху цялото обезщетение, е определена 28.10.2002 г., при отчитане на направеното от застрахователното дружество възражение за частично погасяване по давност на акцесорния иск. С оглед на това, в диспозитива на решението е вписано, че ЗПАД "Д", гр. С. се осъжда да заплати на С. К. Й. допълнително още 3 000 (три хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.10.2002 г. до окончателното изплащане, като се отхвърля предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху присъденото от Софийския апелативен съд застрахователно обезщетение за периода от 9.12.2000 г. до 28.10.2002 г., а в останалата обжалвана от страните част е оставено в сила въззивното решение. При тези данни, не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) По отношение началната дата, от която застрахователното дружество дължи мораторни лихви върху присъденото обезщетение, в решението точно е отразена формираната воля на съда. Не е налице твърдяното от молителя несъответствие между обективираната в съобразителната част на решението воля на съда по отношение на акцесорния иск и външното й изразяване, предвид изричното посочване, че акцесорното вземане е погасено само извън тригодишния период преди датата на предявяване на иска, или за периода от 9.12.2000 г. до 28.10.2002 г. Това обуславя извод, че не е допусната очевидна фактическа грешка, нито е налице противоречие между отделните дизпозитиви на касационното решение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение