Решение № 5494 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2013 г.

Решение № 5494 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Кирил Димитров Гиздов от с. Железница, община Симитли, представляван от адв. Стойкова, против решение № 1736/28.11.12 г., постановено по адм. д. № 921/11 г. по описа на Административен съд - Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Христо Станкев Налбантов, представляван от адв. Юсева, поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответниците, кмет на община Симитли, Ната Петрова Гиздова, Любка Сандева Мурджова, Виолета Сандева Джалева, Донка Сандева Кордева и Цветанка Сандева Жаркова не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорването по жалбата на Христо Станкев Налбантов в първоинстанционното производство е Заповед № 256/20.08.08 г., с която по заявление на касатора Гиздов на основание § 4, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър /ПЗРЗКИР/ и чл. 59 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е одобрено допълване /поправка/ на границите на поземлен имот пл. № 61, кв. 14 по кадастралния план на с. Железница, община Симитли съобразно графична част. С постановеното по делото решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел, че оспорващият Налбантов е неучаствало в административното производство заинтересувано лице, неподписало съставения в процедурата акт за установяване непълноти/грешки в кадастъра. Посочено в мотивите на решението е, че актът не е подписан и от съсобствениците на имот пл. № 62, засегнат от изменението, като заповедта е издадена въз основа на тяхна писмена декларация, предхождаща датата на започване на административното производство. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, е неоснователна. Качеството на Христо Станкев Налбантов като заинтересувано лице в производството по издаване на обжалваната заповед е установено с влязло в сила определение № 12910/17.10.12 г. по адм. д. № 10276/12 г. по описа на Върховния административен съд. Съображенията на касатора относно разликата между лицата по чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР и лицата по § 1, т. 13 ДРЗКИР не намират опора в закона. Процедурата за изменение кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 53, ал. 1 и ал. 3 ЗКИР цели да установи липсата на спор за материални права между заинтересуваните от изменението лица. Тази липса, съгласно чл. 53, ал. 3 ЗКИР, се доказва чрез съставянето на акта за непълноти/грешки в кадастъра на самото място и подписването му от съставителя /представител на съответната служба по геодезия, картография и кадастър/, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР издадената в административната процедура заповед се съобщава на последните две категории лица по реда на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, които, съгласно ал. 2 на текста имат право на жалба срещу тази заповед по реда на АПК. Разпоредбата на § 1, т. 13 ДРЗКИР съдържа легално определение на понятието "заинтересувани лица" като сочи, че това са собствениците или носителите на вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Последните две разпоредби определят кръга на лицата с право на съдебно оспорване на заповедта по чл. 54, ал. 1 ЗКИР и конкретното отношение на тези лица към имотите, засегнати от изменението, от което следва, че разлика между лицата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР и лицата по чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР и § 1, т. 13 ДРЗКИР законодателят не прави. Обратното би лишило "пряко заинтересуваните лица" по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, предвид редакцията на чл. 54, ал. 1, предл. 2 ЗКИР, от правото на оспорване по реда на АПК на заповедта по чл. 54, ал. 1, предл. 1 ЗКИР. Твърдението на касатора, че имот пл. № 30 не е изцяло собственост на ответника по касация Налбантов, сочи на наличието евентуално и на други собственици, обстоятелство, подлежащо на установяване в административното производство и абсолютна необходимост от участието на тези лица в производството. При възприетата неоснователност на касационното оспорване обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Този резултат обосновава основателност на претенцията на ответника по касационната жалба Налбантов за разноски като своевременно заявена в настоящето производство и доказана в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 07.03.13 г. Воден от изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение