Решение № 4493 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 317/2025 г.
ВАСШесто отделение30.04.2025 г.докладчик Слав Бакалов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1286/18.11.2024 г., постановено по адм. дело 45/2024 г. по описа на Административен съд гр. Силистра.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция Земеделие - Силистра, подадена чрез пълномощник адвокат И. Русчева, срещу решение 1286/18.11.2024 г., постановено по адм. дело 45/2024 г. по описа на Административен съд гр. Силистра, с което е отхвърлена жалбата на Областна дирекция Земеделие Силистра против Експертно решение 00015 на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, взето на заседание 010, проведено на 01.02.2024 г., с което е потвърдено ЕР 00635 на ТЕЛК при МБАЛ-Силистра АД, взето на заседание 165 / 06.12.2023 г., потвърждаващо болничен лист Е20223995756/ 04.01.2023 г., издаден от ЛКК при МЦ Св. Георги Софийски ООД на лицето Т. Н. П. - директор на дирекция Аграрно развитие в Областна дирекция Земеделие Силистра. Присъдени са разноски. В касационната жалба са посочени касационни основания за незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено по конкретно посочени съображения в касационната жалба. Претендира се разноските по делото. Ответникът Национална експертна лекарска комисия, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Ответницата Т. Н. П., в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адвокат В. Василев счита касационната жалба за неоснователна. Развити са съображения за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира се разноските за касационното производство. Ответникът ТЕЛК към МБАЛ "Силистра" АД, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Ответникът Териториално поделение на НОИ гр. Силистра, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Ответникът Дирекция "Социално подпомагане" гр. Силистра, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Ответникът Агенция за хората с увреждания, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Ответникът Медицински център - ушно-носно-гърлени болести "Свети Георги Софийски" ООД, в писмен отговор счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Моли да се отхвърли касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Силистра е Експертно решение (ЕР) 00015 на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, взето на заседание 010, проведено на 01.02.2024 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК 00635 на ТЕЛК при МБАЛ-Силистра АД, взето на заседание 165/06.12.2023 г., потвърждаващо болничен лист Е20223995756/04.01.2023 г., издаден от ЛКК при МЦ Св. Георги Софийски ООД на лицето Т. Н. П. - директор на дирекция Аграрно развитие в Областна дирекция Земеделие - Силистра. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд Силистра е стигнал до правилния извод за издаване на оспореното експертно решение от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение се преценяват като неоснователни. Първоинстанционния съд е установил фактическа обстановка, според която: На 14.12.2022 г. на лицето Т. Н. П. - директор на Областна дирекция Земеделие Силистра, е издаден болничен лист Е2022 3995745 от ЛКК при МЦ-УНГ Св. Георги Софийски ООД, като болничният лист е издаден като продължение за периода от 14.12.2022 г. 02.01.2023 г. и с него е оформен отпуск за временна неработоспособност на лицето за 20 дни домашен амбулаторен режим поради поставена диагноза [заличен текст]. След изтичане на периода на отпуск по този болничен лист на 04.01.2023 г. е проведен нов преглед на лицето от лекуващия го лекар-специалист, който отново го е насочил към ЛКК с мнение за продължаване на временната нетрудоспособност. На същата дата са проведени ЕМГ изследване на лицето и преглед от председателя на ЛКК, който е потвърдил заключението на лекуващия лекар, след което е издаден оспореният в настоящото производство болничен лист Е20223995756 от 04.01.2023 г., с който е оформен отпуск за временна неработоспособност на пациентката за нови 20 дни домашен амбулаторен режим в периода 03.01.23 г. 22.01.2023 г. поради същата диагноза, както предишния болничен лист [заличен текст]. Преди издаването на посочените два болнични листа на Т. П. са били издавани и други болнични листове за други диагнози. В установения срок по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗЗ срещу болничен лист Е20223995756 от 04.01.2023 г. е подадена жалба от ОД Земеделие Силистра, в качеството му на осигурител, до ТЕЛК при МБАЛ-Силистра. Първоначално по жалбата е постановено решение 0043 от 23.01.2023 г. на ТЕЛК при МБАЛ Силистра , потвърждаващо болничния лист, което решение е било отменено с ЕР 53 от 09.03.2023 г. на НЕЛК и преписката е върната за ново произнасяне с указания за комплектуването ѝ с относимата медицинска документация. След попълването на преписката ТЕЛК при МБАЛ Силистра се произнася повторно, потвърждавайки болничния лист с ЕР 635 от 06.12.2023 г., при обжалването на което от страна на осигурителя е постановено ЕР 00015 на НЕЛК, взето на заседание 010, проведено на 01.02.2024 г. За да постанови решението, ответният орган въз основа на приложената медицинска документация е приел, че в периода на болничен състоянието на лицето е обуславяло временна неработоспособност и че издаването на болничния лист е правилно, въпреки констатирано процедурно нарушение - липсата в МЕД на медицински протокол на ЛКК. По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение става ясно, че са били налице медицински условия за продължаване на лечението на лицето в домашни условия в определения срок извършеното ЕМГ изследване на 04.01.2023 г. доказвало наличието на описаната в амбулаторните листове [заличен текст], при наличието на която лицето не може да се счете за работоспособно. Във връзка с издадените амбулаторни листове (два от 14.12.2023 г. л. 246 и 247 и три от 04.01.2023 г. л. 247, 248 и 249) вещото лице е категорично, че са издадени правилно. С първия от издадените амбулаторни листове от конкретните дати е удостоверен извършеният контролен преглед от специалист, при който са взети решения за предприемане на допълнителни действия пациентът е бил насочен към ЛКК за удължаване на временната нетрудоспособност или е назначено изследване, заплатено от Здравната каса в случая ЕМГ. Различен амбулаторен лист се издава за самото извършено ЕМГ изследване, което съставлявало високоспециализирана дейност. Различен амбулаторен лист се издавал и на прегледа пред ЛКК, когато трябвало да се определи продължителността на временната нетрудоспособност. Вещото лице недвусмислено изтъква, че информацията по издадените на амбулаторни листове не си противоречи. При тези доказателства, АдмС Силистра приел, че жалбата е неоснователна, тъй като оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила и при проявената активност за изясняване на случая от фактическа страна. Върховният административен съд шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на Експертно решение 00015 на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ взето на заседание 010, проведено на 01.02.2024 г. Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалби срещу експертни решения на ТЕЛК са регламентирани в чл. 51 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Съгласно този текст от нормативния акт в относимата редакция Националната експертна лекарска комисия може: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. В хода на съдебното производство не са установени факти и обстоятелства, които да представляват грешки и пропуски в експертното решение на ТЕЛК и които биха мотивирали НЕЛК да отмени решението на ТЕЛК. Легална дефиниция за "временна неработоспособност" се съдържа в § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 от НМЕ, която предвижда, че временната неработоспособност е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санитарно курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран човек от семейството, належащо придружаване на болен човек от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, гледане на здраво дете до 12- годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. Актът, с който се установява временната неработоспособност е болничният лист. Последният, по своя характер е административен акт и издаването му доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза временна неработоспособност, причината за същата, нейната продължителност, а също и правото на отпуск за временна неработоспособност. От друга страна, изрично в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от НМЕ е указано, че отпускът за временна неработоспособност се разрешава от здравните власти чрез болничен лист, т. е. болничният лист е релевантния акт по отношение на установяването на временната неработоспособност. Съгласно Указания за попълване на болничен лист (Приложение 3 към чл. 13, ал. 1 от Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им) първият болничен лист при всяко ново излизане в отпуск поради временна неработоспособност се обозначава като "Първичен", а следващите за непосредственото продължаване на временната неработоспособност - като "Продължение". Когато непосредственото продължаване на временната неработоспособност се обуславя от заболяване, което не е свързано с предходното, за което дотогава е получаван отпуск по болест, издаденият болничен лист за новото заболяване се означава като "Първичен". В случая действително болничен лист Е2022 3995745 издаден на 14.12.2022 г. на Т. Н. П. от ЛКК при МЦ-УНГ Св. Георги Софийски ООД, неправилно е издаден като продължение за периода от 14.12.2022 г. 02.01.2023 г., тъй като той е за заболяване, което не е свързано с предходното, което е [заличен текст]. Доколкото обаче този БЛ не е предмет на спора, не е възможно в настоящото производство да се извършва преценка за неговата законосъобразност. Съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, ЛКК взема решение по здравословното състояние на лицата след задължителен клиничен преглед и представен документ за самоличност. В случая по делото чрез административната преписка е представен Амбулаторен лист 2001 от 04.01.2023 година, издаден от председателя на ЛКК за извършен преглед на лицето. Съставен е и медицински протокол на ЛКК 2000 от 04.01.2023 г., съгласно изискванията на чл. 24, ал. 8 ПУОРОМЕРКМЕ (л.255-256 от делото на АдмС Силистра). Независимо от констатацията на НЕЛК, че такъв протокол липсва в представената пред него медицинска документация, правилно този пропуск е приет от съда за несъществен и неводещ до незаконосъобразност на болничния лист, тъй като е установено, че по същество актът е издаден при наличие на основание за издавеното му обективно доказано състояние на временна неработоспособност. В тази връзка първоинстанционният съд правилно се е позовал и на съдебна практика, цитирана в решението, според която осигуреното лице не следва да търпи неблагоприятни правни последици от некомплектоване на медицинската документация, което при това не е свързано с негово виновно поведение. Относно изискванията за издаване на ЕР на НЕЛК като административен акт съдът е обсъдил приложимите правни норми, при което е достигнал до обоснования и правилен извод, че не са допуснати нарушения на изискванията по чл. 146 АПК, които да представляват основание за отмяна на акта. Съгласно редакцията на чл. 39 ал.2 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ към момента на издаване на оспорения административен акт, лекарите в ТЕЛК извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК в следните случаи: а) когато необходимите за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар; б) когато наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието; в) когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации в случаите по букви "а" и "б", както и с указания за извършване на контролни медицински изследвания. В случая при повторното произнасяне на ТЕЛК, е съобразила указанията на НЕЛК, попълнила е медицинската документация и е извършила преглед на лицето. При проверка на това решение НЕЛК е счел, че с оглед представената медицинска документация е обоснован извода за установяване на временната неработоспособност на Т. Н. П.. С изменението на чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ и по-специално след отмяната на ал. 2 и ал. 3 от същия ДВ, бр. 62/2018 г., в сила от 27.07.2018 г., НЕЛК се произнася само по документи. Тя няма право дори по своя преценка да извършва преглед на освидетелстваното лице. След тези промени, НЕЛК се произнася само по правото, а установяването на фактите относно здравословното състояние на лицата действително е в правомощията само на органите на медицинската експертиза. Съгласно чл.45 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. В случая очевидно от НЕЛК е прието, че в представената медицинската документация са били налични, актуални и достатъчни резултати от изследвания и консултации, с оглед диагностичното и функционално изясняване на състоянието на П.. По тези съображения съдът приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон, тъй както НЕЛК се е произнесла въз основа на наличната медицинска документация, съобразно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и съобразно правомощието си по чл. 51, т. 3 от същия нормативен акт като е потвърдила изцяло решението на ТЕЛК. Изложените в касационната жалба твърдения за необоснованост при издаването на болничните листове на ответника по касацията П., не са подкрепени от надлежни доказателства. В тази връзка не е оспорено заключението на изслушаната по делото експертиза, която е обосновала обективното състояние наложило издаването на актовете за временна неработоспособност. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна и постановеното решение от Административен съд Силистра и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответника по касацията П. е направила искане за присъждане на разноски, но доказателства за такива не са представени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,