Решение № 11848 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2021 г.

Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Й. Томова, чрез процесуален представител срещу решение 1208/17.11.2020г., постановено по адм. дело 1471/2019г. на Административен съд София-област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата и срещу РА Р-22002318007337-091-001/18.06.2019г., в частта в която е изменен с Решение 1454/11.09.2019г., на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, за установени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 3 960.80лв. главница за периода 01.01.2013-31.12.2013г. и съответната лихва за забава и сума в размер на 6 223.56лв. за периода 01.01.2015г. 31.12.2015г. , ведно със съответната лихва за забава. Касаторът счита решението за неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се сочи, че неправилно съдът е приел, че ревизията правилно е проведена по особения ред посочен в чл. 122-124 от ДОПК, тъй като липсват обективно посочени от данъчния орган наличие за преминаване на ревизията по предвидения особен ред в ДОПК. На второ място, съдът неправилно е възприел изводите на ревизиращия орган изложени в оспорения РА за наличие на укрити доходи, които да не съответствата на имущественото и финансово състояние на РЛ. Неправилно не е възприето, че касаторката към 01.01.2013г. е разполагала със сума в размер на 69 500лв., в брой, които е съхранявала в дома си, които доходи са спестявания от заплатата и. Неправилно съдът не е приел и факта, че през 2015г. РЛ е получила като дарение от родителите си сума в размер на 65 000лв., поради липса на представени доказателства в тази насока. Дори и да се приеме, че тази сума не е била дарена на касаторката, то от заключението на ССЕ се установява, че не е налице недостиг на парични средства за ревизираните периоди, което е послужило на данъчния орган да определи допълнителни задължения по ЗДДФЛ. В касационната жалба се излагат подробни доводи относно неправилността на оспореното съдебно решение. Претендира се отмяната му отмяна на ревизионния акт в частта, в която не е отменен с решението на данъчния директор. Претендира и присъждане на разноските за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Счита решението на АССО за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е и основателна. С обжалваното решение АССО е отхвърлил жалбата на Й. Томова против срещу РА Р-22002318007337-091-001/18.06.2019г., в частта в която е изменен с Решение 1454/11.09.2019г., на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, за установени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 3 960.80лв. главница за периода 01.01.2013-31.12.2013г. и съответната лихва за забава и сума в размер на 6 223.56лв. за периода 01.01.2015г. 31.12.2015г. , ведно със съответната лихва за забава. Ревизията е проведена по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК предвид наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и доходите на лицето не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. При извършените съпоставки на приходите и разходите, органите по приходите са взели предвид следните получени доходи и източници на финансиране: налични парични средства по банкови сметки; нетните доходи от трудови правоотношения, декларирани от жалбоподателката; доходи от лихви по банкови сметки; парични суми в брой към 01.01.2013г. Към извършените от Й. Томова разходи са отнесени: разходи за издръжка и живот в размер, посочен от жалбоподателя в писмените му обяснения. С решението на горестоящия орган при обжалване на РА по административен ред, РА е отменен частично за 2013г. и 2015г. Прието е, че твърдяната от касаторката като спестена сума от 64 500лв., не следва да се включва към началната разполагаема сума към 01.03.2013г. поради недоказване на твърденията на касаторката в тази насока. Прието е, че органите по приходите неправилно са приели лапса на доказателства за получено дарение на жалбоподателката от нейните родители, тъй като не са изискани допълнително документи и писмени обяснения в тази насока. Директора на дирекция ОДОП София в своето изменително решение е приел, че определянето на нулев размер на спестяванията на семейството на касаторката противоречи на утвърдената съдебна и данъчна практика и е признал, че родителите на Тоамова са разполагали и са и дарили сума в размер на 10 000лв. през 2015г. Прието е още, че е налице разминаване в декларираните суми от РЛ като извършени разходи за издръжка и живот за 2013г. и 2015г. и тези отразени в изготвените таблици в РД. За 2013г. лицето е декларирало разходи в размер на 2500лв., като от тази сума следва да се извадят комуналните разходи на стойност 926.16лв. и стойността на разходите за издръжка и живот бъдат в размер на 1 573.87лв., а за 2015г. декларираните суми за издръжка са в размер на 2 600лв., от които се изваждат кумуналните разходи в размер на 1 248.61лв. и сумата за издръжка и живот следва да е в размер на 1 351.39лв. Предвид на тези установявания решаващият орган е приел наличие на недостиг на парични средстав в размер на 39 607.97лв. за 2013г. и в размер на 62 235.64лв. за 2015г. и е установил по-малки задължения по ЗДДФЛ за довнасяне за процесните периоди от тези посочени в РА. С обжалваното в настоящото производство решение, АССО е отхвърлил жалбата на Й. Томова, като е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административните правила. Прието е от съда още за доказани основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, а именно основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - наличие на укрити доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Според съда Томова не е установила твърденията си относно разполагаемите средства, както и наличието на получено от родителите и дарение в размер на 65 000лв., поради липса на представени доказателства в тази насока. АССО е посочил, че при анализ на имущественото състояние на жалбоподателката - приходи и разходи безспорно е установено, че тя е извършвала разходи, които не съответстват на данните за наличните средства в брой и по банкови сметки и надвишават последните. В заключение е прието, че правилно са определени задължения по ЗДДФЛ на Томова за довнасяне за периодите 2013г и 2015г., в размер посочен в решението на Директора на дирекция ОДОП София. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място съдът счита, че първоинстанционният съд не е формирал самостоятелни фактически изводи, а е възприел установените в хода на ревизионното производство. Липсват изложени собствени съображения от правна страна относно това, кои обстоятелства приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Липсата на собствени мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. На второ място липсва обстоен анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства и на тези събрани в хода на ревизионното производство. Съдът не е коментирал заключението на ССЕ във връзка с останалите събрани доказателства и по този начин не е установил на какво се дължат различията в крайните салда на ревизираното лице към 31.12.2013г., респек. към 31.12.2015г. Видно от РА в края на данъчния период 2013г. е установено наличие на сума в размер на 47 000лв. в брой у жалбоподателката, докато в заключението на в.л. тази сума е в размер на 5 700лв. За 2015г. в РА е посочено, че към 31.12.2015г. лицето има в брой 18 000лв., докато по заключението на в.л. то не е разполагало с парични суми в брой, а само по банкови сметки. Съдът не е изяснил това обстоятелство т.е. не е установил на какво се дължи тази фрапантна разлика между установеното в ревизионното производство и това по ССЕ, защо приема доводите на ревизиращите органи за наличие на посочените в РА парични суми в брой у жалбоподателката, а не и констатациите на в.л. Това обстоятелство има важно значение за изясняване на спора от правна страна - дали са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК т.е. дали са установени за съответните ревизирани периоди превишение на разходите над приходите, а от там правилно ли е определена данъчната основа за съответния ревизиран период респек. правилно ли е определен дължимия данък. Липсата на извършен анализ на доказателствата по делото, в частност и на заключението на ССЕ, както и излагане на доводи от страна на съда, защо приема изцяло изложените факти и обстоятелства в РА в противовес на събраните в хода на съдебното производство, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на неправилен акт. Предвид горното решението на АССО следва да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства конкретно по отделни данъчни периоди и във връзка с отделните получени суми от ревизираното лице. Да бъдат изложени мотиви конкретно за кои данъчни периоди, какъв размер на данък, на какво основание е определен, дали е определен правилно и въз основа на какви доказателства се стига до тези изводи. Следва да изложи самостоятелни изводи във връзка с формирането на крайните салда към 31.12.2013г. и 31.12.2015г. и въз основа на какви доказателства достига тях. Следва да бъдат обсъдени относимите доводи на жалбоподателя, доказателствата, представени както в хода на ревизията, така и пред съда, да се дадат указания на страната с оглед изложеното в мотивите и при необходимост да се назначат допълнителни експертизи. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,