Решение № 122 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 950/2012 г.

Решение № 122 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 950/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на И. С. Й. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 288 от 6 юни 2011 г., постановено по гр. д. № 1789 по описа на районния съд в гр. Карлово за 2010 г. В молбата се сочи, че към датата на предявяване на иска молителят пребивавал в чужбина; нарушени са правилата за връчване на съобщения и книжа; на постоянния адрес на молителя живеят постоянно родителите му, но длъжностното лице не е предложило на майката на молителя да приеме съобщението и не е удостоверена липса на нейно съгласие да стори това; едва след отказ на живеещите на адреса да получат призовката, е следвало да се пристъпи към залепване на уведомление; не са налице данни кога е залепено уведомлението и не е записано на кое място е сторено това и кога изтича определения в закона срок; за периода 6 декември 2010 г. - 20 декември 2010 г. уведомление не е било залепвано на вратата на жилището, на пощенската кутия, на входната врата или на видно място около нея, което е заявено и от родителите на молителя, но връчителят е отбелязал, че е посетил адреса на 7, 8, 9, 10 и 11 декември 2010 г., което въвежда основателно съмнение, че уведомление е било залепено, а отсъствието е било удостоверено от самия връчител по данни на близките. Ответницата Т. Д. Ц. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Г., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК сочи доводи за неоснователност на молбата. Ответниците Ц. Л. Ц. и Л. Д. Ц. - двамата от [населено място], не представят отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. С атакуваното решение по предявения иск по чл. 233 ЗЗД съдът приема, че ищцата Т. Ц. е поканила с нотариална покана молителя да освободи наетото процесно помещение, като поканата е редовно връчена на 27 март 2008 г.; молителят е неизправна страна по договор за наем, установено със съдебно решение, а и самият молител в своя въззивна жалба сочи, че наемният договор е прекратен едностранно на 31 март 2008 г., поради което процесният магазин се държи без правно основание. Молбата за отмяна е основателна. Относимите обстоятелства са следните: Съобщението с преписа от исковата молба са върнати с отбелязване, че молителят като ответник живее в Англия по данни на майката Л. Д. Й. Връчителят не е отбелязал, че майката Л. Й. е отказала да приеме преписа от исковата молба. С разпореждане от 23 ноември 2010 г. съдът наредил проверка за постоянен и настоящ адрес на ответника. След установяване, че адресът по исковата молба е постоянен и настоящ адрес на ответника, съдът разпоредил залепване на уведомление по чл. 47 ГПК. В уведомлението е записана дата 6 декември 2010 г., снето е било на 20 декември 2010 г., както и че е залепено на входната врата (вход А) на блока. Освен това е записано, че адресатът е на работа в Англия по данни на майката Л. Й., живееща на адреса и лицето е търсено на 7, 9, 10, 11.12 2010 г. Съгласно чл. 38 ГПК съобщенията се връчват на адреса, посочен по делото; когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. В спора пред първостепенния съд е установено, че посочения в исковата молба адрес е и настоящият, и постоянният адрес на ответника. Същевременно, съобразно правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на посочените в текста места. Безспорно в случая ответникът не е бил намерен на посочения адрес, но не е удостоверено обстоятелството, че не се намира лице, на което съобщението (в случая - исковата молба и приложенията към нея) да бъде връчено. Следователно процедурата по връчване предвижда първо да се изпрати съобщение до ответника на посочения от ищеца адрес с препис от исковата молба и доказателствата, а ако връчителят не намери лицето на адреса и не намери лице сред посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК, което е съгласно да получи съобщението, се преминава към залепване на уведомлението на описаните в закона места. Това разбиране е прието в обвързващото тълкуване, дадено от ВКС в определение № 565 по ч. гр. д. № 577/2009 г., III г. о. При посочените данни следва да се приеме, че страната вследствие на нарушаване на правилата за връчване на съобщения е била лишена от възможност да участва в делото, което основание е поддържано и от молителя. Обстоятелството, че за особен представител на ответника е назначен адвокат, който е участвал в процеса (противно на твърдението на процесуалния представител на ответницата Т. Ц., бащата на молителя като негов пълномощник не е участвал в процеса), не опровергава извода за нарушаване на правилата за връчване на съобщения, а и самият особен представител е заявил, че няма връзка с ответника по иска, и прави оспорвания само във връзка с представените от ищците доказателства. Ето защо атакуваното решение следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане на спора. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС