Решение № 1820 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2586/2015 г.

Решение № 1820 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2586/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Абдул Разак Рахимдад против решение № 4 от 5.01.2015 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 8461/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 3991/9.06.2014 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което е поискана отмяната му. Ответната страна - заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, приемайки, че отказът на административния орган за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя е законосъобразен. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Абдул Разак Рахимдад по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и приложимите нормите на вътрешното и международното право, както и съответните директиви от правото на ЕС намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация. Въз основа на този анализ е формирал обоснования извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Абдул Разак Рахимдад. Лицето няма причини да не живее в Афганистан, защото спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Не са установени проблеми на чужденеца с официалните власти, не е бил чл. на политическа партия или организация и не е преследван поради това по политически или религиозни причини. Не е без значение и фактът, че по време на проведените интервюта чужденецът дава противоречива информация относно съществените моменти от бежанската си история, въз основа на които той иска предоставяне на статут. По време на двете интервюта той посочва две различни работни длъжности, като също така има разминаване и в твърдяната от него получена заплаха. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Предвид данните от интервютата на молителя, обосновано съдът е приел, че жалбоподателят не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 г. по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история от чужденеца, не е установено, същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Използваната от административния орган и съда информация за Афганистан е актуална, поради което са изяснени всички обстоятелства, относими към бежанската история на чужденеца и ситуацията в страната му на произход. Изложеното дотук сочи, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяните от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отка на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,