Решение № 14985 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11619/2014 г.

Решение № 14985 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11619/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на 04 РУ "Полиция" - СДВР /началник на РУП/, чрез процесуален представител, срещу решение № 4512/2.07.2014 г. по адм. дело № 3194/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/. С обжалваното решение е отменена заповед с рег. № з-47/12.02.2014 г. на началника на РУП, с която на инспектор Стефан Митков Стефанов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на оспорването срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Стефан Митков Стефанов, жив. в гр. София, чрез процесуален представител в писмена защита и в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Съдът е приел за установено, че на Стефанов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.), чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.) за това, че в качеството му на полицейски инспектор VI степен в група "Охрана на обществения ред" и на инструктиращ, при изпълнение на служебните си задължения на 12 - 13.01.2014 г. е допуснал нарушение на служебната дисциплина, като не е ротирал състава на нарядите, с което е нарушил точка 2 от заповед рег. № 3717/2012 г. на директора на СДВР. АС е посочил, че изискването на т. 2 от заповедта на СДВР за ротиране на нарядите се отнася за служителите на МВР с правомощия по контрол на пътното движение с оглед намаляване на корупционния риск. Административният орган не е представил каквито и да е било доказателства нито по отношение на жалбоподателя, нито по отношение на лицата, разпределени в наряд на 13.01. и 14.01.2014 г. в 3 - ти взвод към 4 РУП - СДВР че имат правомощия по ЗДвП, а изброените лица не са служители на отдел "Пътна полиция" при СДВР. Няма доказателства за възлагане на Стефанов със заповед на действия по осъществяване на инструктаж на наряди с правомощия да контролират пътното движение, от което следва, че не е доказано Стефанов виновно да не е изпълнил служебните си задължения. Отделно от това в оспорената заповед липсват и мотиви относно продължителността на наложеното наказание - в случая максималния възможен срок по закон, което е самостоятелно основание за отмяната и поради нарушение на процесуалната норма на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Решението е правилно. В тежест на административния орган е установяването на фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт. Същият не е представил каквито и да е било доказателства, че нарядите по ведомостта на 13 и 14.01.2014 г. в 3 - ти взвод към 4 РУП - СДВР имат правомощия по ЗДвП, което е било необходимо предвид обстоятелството, че жалбоподателят и инструктираните от него служители не са от отдел "Пътна полиция", а видно от т. 1 и т. 2 от заповед рег. № 3717/2012 г. на директора на СДВР същите поставят изисквания за ротация само на служителите с правомощия по ЗДвП. Жалбоподателят е служител на "Охранителна полиция" и от вписаното в длъжностната му характеристика правомощие да организира и ръководи пряко дейността на служителите с длъжност "командир на отделение", "полицай - старши полицай", "полицай - старши полицай" /водач на патрулен автомобил/ не може да се направи извод, че лицата, които организира и ръководи са с правомощия по ЗДвП. Предвид изложеното обоснован и законосъобразен е изводът на АС за недоказване от страна на административния орган на виновно извършено от Стефанов нарушение на служебната дисциплина, поради което АС правилно е преценил, че заповедта е издадена при липсата на предпоставките на цитираните в нея материално правни норми. Отделно от това правилна е и констатацията за липса на задължителните реквизити на заповедта по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), което нарушение във всички случаи, когато има законово установена възможност за преценка за вида и/или срока на наказанието /какъвто е и настоящият казус/, е съществено административно производствено нарушение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските за производството пред ВАС в размер на 400 /четиристотин лева/ заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, платими от 4 - то РУП - СДВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение