Решение № 11108 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5995/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ванко Радев Б. от [населено място], обл.Шумен и допълнение към същата, подадена от процесуалния му представител адв.П.Петков, срещу Решение 370 от 20.03.2024 г., постановено по адм.д. 328/2023 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Схемата за дребни земеделски стопанства за кампания 2021 г. с изх. 02-270-6500/2915 от 21.06.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е извършил неправилна оценка на събраните доказателства, че не е съобразил целта за отпускане на подпомагане на дребни земеделски стопанства и установеното от вещото лице, че трайните насаждения в имота са поддържани в добро агротехническо състояние, както и че процесното УП и Заповед РД 09-150/25.02.2022 г. на Министъра на земеделието са издадени без извършена теренна проверка. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени оспореното УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Схемата за дребни земеделски стопанства за кампания 2021 г. с изх. 02-270-6500/2915 от 21.06.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира направените по делото деловодни разноски. Ответникът - Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител гл.юрк. Т.Станкова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на решението по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Схемата за дребни земеделски стопанства за кампания 2021 г. с изх. 02-270-6500/2915 от 21.06.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което на В. Б. е отказано подпомагане по схемата и са му начислени неудържани санкции по СЕПП в размер на 79,31 лв. и по СПП 56,47 лв. Фактическата обстановка правилно е установена и не се оспорва от страните. Съдът е установил, че за процесната кампания земеделския производител е заявил за подпомагане парцел с площ от 0,57 ха, като при извършената проверка за допустимост е установена площ в размер на 0,41 ха., която попада извън специализирания слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2021 г., ободрен със Заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г. на Министъра на земеделието. По делото безспорно е установено, че В.Б. не е обжалвал Заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г. на Министъра на земеделието, като горните обстоятелства се потвърждават и от приетата и неоспорена от страните съдебно-агрономическа експертиза. При тези фактически установявания първоинстанционния съд е счел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с изложени фактически и правни основания за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че след като земеделския производител не е обжалвал Заповедта за Министъра на земеделието, с която е одобрен окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021 г., в изпълнение на разпоредбата на чл.16г, ал.5 от Наредба 105/2006 г. и чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП /в относимите им редакции/, РА, действаща в условията на обвързана компетентност, законосъобразно е отказала плащане по процесната схема. Приел е, че след като не е било спазено изискването на чл.16, ал.6 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, а именно, че кандидатите трябва да поддържат най-малко размера на допустимата площ по СЕПП, определена на база на подаденото заявление за кампания 2015, през целия период на участието си в схемата / разликата между референтната площ за кампания 2015 0,57 ха. и установената площ за кампания 2021 0,16 ха. превишава 50 %/, на основание чл. 19, §.2 от Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014 г. на Комисията от 11.03.2014 г. не се отпуска помощ или подпомагане на площ. Приел е и че законосъобразно са били наложени и допълнителните санкции, в съответствие с чл.19а от посочения регламент. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, към които настоящия състав препраща, с оглед правомощията си по чл.221, ал. 2, изр. последно от АПК. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че УП не съдържа мотиви. Такива подробно са изложени в акта и именно във връзка със същите касаторът оспорва непризнаването на площ от 0,41 ха от заявения от него парцел за 2021 г. като недопустима за подпомагане и постановения отказ за финансово подпомагане. Споделят се и изводите на съда, че УП е издадено и при правилно приложение на материалния закон. След като В.Бояджиев не е обжалвал заповедта за утвърждаване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2021 г., по реда на чл. 33а, ал. 6 от ЗПЗП - пред съд по реда на АПК, към датата на издаване на процесното УП същата е била влязла в сила по отношение на спорния парцел, голяма част от който е извън допустимия за подпомагане слой. Заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г. на Министъра на земеделието има качество на стабилен административен акт, издаден от компетентния орган по чл.33а, ал.6 от ЗПЗП, породила е права и задължения за адресатите си и издателят на оспорения акт /Зам. изпълнителния директор на ДФЗ/ е бил длъжен да се съобрази с нея. Правото на защита на жалбоподателя срещу преценката за допустимост на целия парцел за подпомагане е следвало да бъде упражнено в така описаното производство по изготвяне и обжалване на заповедта по чл. 33а, ал. 6 от ЗПЗП, като твърденията му: за поддържане на парцела в добро агротехническо състояние за целия период от 2015 г. до 2022 г., отразеното от вещото лице в тази насока при посещението му на място, липсата на извършена теренна проверка за процесната година и изплащаното до 2021 г. подпомагане, биха били относими за това производство и не дерогират стабилитета на влязлата в сила заповед на министъра на земеделието досежно процесния парцел Ето защо, изводът на първоинстанционния съд, че РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащане на площ за съответната година, ако парцелът не е включен в Заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г. на Министъра на земеделието, е правилен. След като не е спазена разпоредбата на чл.16, ал.6 от Наредба 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и повече от 50% от заявеният парцел е недопустим за подпомагане, съгласно чл. 19, §. 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 г. на Комисията от 11.03.2014 г., помощ или подпомагане на площ не се отпуска. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 43, ал.3, т.6 от ЗПЗП /в относимата редакция/, на която се е позовал административния орган. Неоснователени са наведените от касационния жалбоподател доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд и необоснованост на решението. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. Несъстоянтелни са и съмненията относно процесуалното представителство на гл.юрк. Т. Станкова. Същата е надлежно упълномощена да представлява заместник изпълнителния директор на ДФЗ, видно от пълномощното й на стр.37 от първоинстанционното дело. По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение