Решение № 462 от 26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1416/2012 г.

Решение № 462 от 26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1416/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Образувано е по искане на осъдената С. Ф. Я., чрез защитника й адв. К., за възобновяване на нохд. № 1054/2011 г. на Районен съд гр. Казанлък и внохд. № 1044/2012 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора. В искането са изложени доводи, че оценката на доказателствения материал била извършена неправилно предвид кредитирането на показанията на пострадалата К., а фактическата обстановка по делото останала неизяснена. Алтернативно се настоява за възобновяване и връщане делото за ново разглеждане или изменяване на постановените съдебни актове в посока на намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание искането се поддържа на същото основание от назначения служебен защитник на осъдената - адв. С., който алтернативно предлага да бъде постановен оправдателен съдебен акт или делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата от съдилищата, а наложеното на осъдената наказание е справедливо. Осъдената Я. декларира, че не е извършила престъплението и е невинна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда, постановена по нохд № 1054/2011 г. на районен съд гр. Казанлък, С. Я. била призната за виновна в това, че на 18.06.2010 г. в [населено място] отнела чужди движими вещи - златен синджир и медальон "Б." от 18 каратово злато (с тегло съответно 30 и 10 грама) на обща стойност 1954,27 лв. от владението на К. В. К. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК й било наложено наказание от две години лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим на изпълнение на наказанието, като била оправдана по обвинението по чл. 198, ал. 1 от НК. Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК било определено общо наказание между наложеното по делото и това с присъда по нохд № 686/10 г. на РС Дупница в размер на две години лишаване от свобода, като било приспаднато изтърпяното наказание "пробация". С решение от 7.06.2012 г., постановено по внохд. № 1044/2012 г., на Окръжен съд [населено място], присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. В производството пред първата инстанция са били събрани преки доказателства за авторството на деянието чрез обясненията на подсъдимата Я. (дадени на досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК) и показанията на свидетелката К. Косвени доказателства са изведени от показанията на свидетелите М. и С., които задържали осъдената, посочена им от пострадалата като извършител на престъплението. Обясненията на Я. от досъдебното производство кореспондират с показанията на св. К. по основни елементи от обстоятелствата на обвинението - облеклото на Я., поводът за пребиваването й във фризьорския салон, съдържанието на проведения разговор с фризьорката, действията на осъдената по скъсването и вземането на златния синджир от врата на пострадалата и спокойното й отдалечаване от мястото на престъплението; външният вид на отнетите вещи. В мотивите си първостепенният съд е изложил и съображения, поради които е кредитирал обясненията на осъдената от досъдебното производство, като основателно е отхвърлил тезата на защитата, че тези обяснения били изтръгнати с насилие. Като веществено доказателство съдът е приел и предоставения от "Енерго трейдинг сервиз" запис от охранителна камера, показващ преминаването на жена с ръста и облеклото на осъдената (заявено от нея в обясненията й на ДП) в 12.51 ч. на 18.06.2010 г. по [улица]. Доколкото се касае до случайно създаден видеозапис, който съдържа информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване, същият представлява годно по смисъла на НПК веществено доказателство. С оглед изложеното, оплакването за допуснато нарушение на процесуални правила при събирането и оценката на доказателствения материал е неоснователно. При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е взел предвид лошите характеристични данни на осъдената и миналите й осъждания, като е акцентирал върху обстоятелството, че деянието по делото е било осъществено месец след влизането в сила на предходна присъда. В решението си въззивният съд е счел, че превесът на отегчаващите отговорността обстоятелства обуславя налагането на по-тежко наказание, което обаче не е било сторено, предвид наличието само на въззивна жалба, подадена от подсъдимата. Касационният съд също намира, че в светлината на изложеното, наложеното на осъдената наказание не е несправедливо, поради което доводите за необходимост от възобновяване на производството на това основание се явяват неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни. Предвид изложеното и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение,