Решение № 5997 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8371/2015 г.

Решение № 5997 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8371/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. от гр. Пловдив срещу Решение № 847 от 28.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1795/2013 г. на Административен съд- гр. Пловдив (АС Пловдив), с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № РД-12-25/16.01.2012 г. на Кмета на район "Централен"- Община Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са доводи, че съдът неправилно и необосновано е приел, че общината е собственик на процесния имот. Посочва, че е налице техническа грешка, относно датата на констативния протокол, с което правото на защита е нарушено. Ответникът Кмета на Район "Централен"- Община Пловдив, не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира направените изводи в решението на съда са законосъобразни. Според него касаторът не е установил законността на изградения обект, нито има приключила процедура по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ, поради което законосъобразно е прието от съда, че не е доказано имота да се ползва или държи на правно основание. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 847 от 28.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1795/2013 г. АС Пловдив, е отхвърлил жалбата на Данчев срещу Заповед № РД-12-25/16.01.2012 г. на Кмета на район "Централен" в община Пловдив, издадена на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), с която е наредено да се изземе терен, зает от гаражна клетка, находящ се в кв. 425 по плана на кв. "Русин махала"- гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.5181.1. За да достигне до този резултат АС Пловдив е намерил процесната заповед за законосъобразна. Обсъдени са спорните въпроси по делото, като по отношение на собствеността на имота е приета за приложима разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС, съобразно която застроените и незастроените парцели и имоти- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, където е посочено, че процесният имот е отреден за жилищно строителство съгласно Заповед № 92/17.04.1965 г., с която е одобрен ЗРП на кв. "Русин махала", като според предвижданията на действащия ПУП имотът е отреден за "жилищен комплекс". Решаващият съд е разгледал твърденията на жалбоподателя, че ползва имота на годно правно основание, като не е кредитирал неговите доводи, относно узаконяване на строежа, предвид това, че гаражът е нанесен в кадастралната карта. Посочва се, че относно статута на процесния гараж е бил относим въпросът дали преди датата на издаване на оспорената заповед е била инициирана и приключила процедура по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ, но доказателства за това не се представят. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС, като е намерил, че жалбоподателят не доказва да ползва или държи имота на годно правно основание. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението е правилно, като подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решение е постановено при условията на чл. 226 от АПК и в съдебното производство, съобразно чл. 224 от АПК са спазени задължителните указания на ВАС, да се проследи регулационния статут на имота и за какво градоустройствено мероприятие е отреден същия, като е назначена СТЕ. Същата е дала отговор на тези въпроси, като вещото лице е приело, че процесния УПИ I - жилищен комплекс от кв. 425 по плана на кв. "Русин махала" - гр. Пловдив е отреден за жилищно строителство. Съдът е установил релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. В разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е предвидена бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законовото правомощие от кмета на общината/ района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице, това фактическо действие да е без правно основание. В случая са налице тези предпоставки, поради което правилно от АС Пловдив е приет за приложим чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Несъстоятелни са възраженията на касационния жалбоподател, че съдът необосновано е приел, че общината е собственик на процесния имот. Изводите на АС Пловдив относно статута на имота и неговата собственост са обосновани и правилни. Видно от заключението на вещото лице, процесният имот е отреден за жилищно строителство. Според действащия ПУП, имотът е отреден за жилищен комплекс и е общинска собственост по силата на § 42 от ПЗР на Закона за общинската собственост. Неоснователни са доводите на касатора, че ползва имота на правно основание. Касаторът не е установил законността на изградения обект, като не представя строителните книжа, регламентирани в Закона за устройство на територията, нито има приключила процедура по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. Освен това не доказва валидно правоотношение със собственика на имота. При установеното право на собственост на общината за обект, за който не е налице право на ползване, правилен е изводът на АС Пловдив, че този имот се държи, без правно основание. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на съдебния акт, предвид това, че от съда не е отчетена допусната техническа грешка в административния акт, при изписване на протокола от извършената проверка. Допуснатата техническа грешка в административния акт не обуславя неговата незаконосъобразност. Същата не води до неяснота относно документа, тъй като в мотивите на заповедта е описано подробно съдържанието на Протокола от 06.01.2012 г. Тази техническа грешка не се е отразила върху правото на защита на жалбоподателя, който е реализирал своите процесуални права в пълен обем, като е депозирал възражение и е развил своите доводи в настоящия съдебен процес. В проведеното админ. производство не са налице допуснати съществени процесуални нарушения. Административният акт съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, като са изложени фактически и правни основания, послужили за неговото издаване. При постановяване на обжалваното решение от съда не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение