Решение № 13927 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7884/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Золди БГ ООД - гр.Перник, [улица], представлявано от управителя В. Д. К., против Решение 790 от 10.05.2024г., постановено по адм.дело 177 по описа за 2023 г. на Административен съд Перник, в частта, с която е изменен Ревизионен акт (РА) Р-22001419007088-091-001 от 17.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 487/21.04.2023г. на Директора на Дирекция ОДОП София и отхвърлена жалбата на дружеството. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в оспорените части е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводстевните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се твърдят пороци при връчванията и уведомяването на ревизираното дружество, допуснати в ревизионното производство, които не са съобразени от първоинсатнционния съд. Сочи се, че протоколите за посещение на органите по приходите за връчване на ЗВР и други съобщения, не съдържат задължителните реквизити по чл.50, ал.2, т.3 от ДОПК; връчванията по чл.32, ал.5 от ДОПК са извършени на непосочен от дружеството електронен адрес, а такъв, който е взет от публичен регистър; и не е изпълнено изискването за връчване на РА чрез изпращане на писмо с обратна разписка, съгласно чл.32, ал.5 от ДОПК. На второ място, в касационната жалба се твърди неправилно приложение на материалния закон. В частта по ЗДДС се оспорва извода на съда относно третирането на доставка по фактура 0000000648 от 11.11.2013 г., като облагаема с доводи, че съдът неправилно приел, че от въвеждането на сградата в експлоатация на 14.12.2007г. до настъпването на данъчното събитие на 11.11.2013г. не е изминал период от 5 години. Поради това погрешно изчисление на периода е обосновал неправилен извод, че продадения апартамент не отговоря на изискването сграда, която не е нова по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗДДС. В частта по ЗДДС, оспорва и изводите на съда относно непризнатите кредитни известия (КИ) с доводи, че съдът е игнорирал събраните по делото доказателства предварителни договори, фактури и КИ, както и представени нотариални актове. Счита, че от тези доказателства се установява, че авансовите вноски по предварителни договори за продажба на недвижими имоти, след продажбата на имотите на трети лица, остават с невъзможен предмет, което е основанието за издаването на кредитните известия. В частта по ЗКПО оспорва изводите на съда относно увеличението на СФР за периоди 2013г., 2014г. 2015г., 2016г. и 2017г. с разходи, които не са документално обосновани, като се позовава на заключение по назначена ССчЕ за документална обоснованост на разходите. В заключение се претендира отмяна на решението, в обжалваната му част и вместо него отмяна на РА в потвърдената му част, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез процесуален представител юрисконсулт Дечева в о.с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За съвместно разглеждане в настоящото производство е приета и частна жалба, подадена от Золди БГ ООД срещу Определение 1212 от 03.07.2024 г., постановено по адм.дело 177 по описа за 2023 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на Решение 790 от 10.05.2024г., постановено по адм.дело 177 по описа за 2023 г. на Административен съд Перник, в частта му за разноските. По подробно изложени съображения моли Върховния административен съд да отмени оспорваното определение и вместо него да определи разноски на НАП до справедлив размер, като се съобрази решение на СЕС по дело C-438/22. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на обжалване пред АС Перник е бил РА Р-22001419007088-091-001 от 17.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 487/21.04.2023г. на директор на Дирекция ОДОП София относно установени задължения на Золди БГ ООД по ЗКПО в размер на 151 636,69 лева и лихви в размер на 88 981,67 лева и по ЗДДС в общ размер на 230 734,28 лева и лихви в размер на 148 113,85 лева. С решението си, АС Перник, отменя РА в частта, с която са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.01.2016 година в размер на 17 652,44 лева главница и 11 652,27 лева лихви, изменя РА, в частта относно установени задължения по ЗКПО за д.п.2013 година, като определения годишен данък в размер на 30 386,69 лева се променя на 30 181,05 лева главница и лихви в размер на 25 676,21; д. п. 2014 година като от 8 382,93 лева главница и лихви в размер на 6 279,84 лева се променя в главница в размер на 4 543,88 лева и лихви в размер на 3 403,92 лева; д. п. 2015 година като данък в размер на 24 091,ЗЗ лева се променя в размер на 19 905,72 лева главница и 12 885,00 лева лихви; за д. п. 2016 година изменя установения корпоративен данък от 37 774,64 лева главница и 20 620,31 лева лихви в размер на 25 332,71 лева главница и 13 828,54 лева лихви; за д. п. 2017 изменя установения корпоративен данък от 27 673,60 лева главница и 12 300,36 лева лихви в 24 240,22 лева главница и 10 774,29 лева лихви; за д. п. 2018 година изменя установения корпоративен данък в размер от 23 327,50 лева главница и 8 003,27 лева лихви в 19 802,63 лева главница и 6 793,95 лева лихви, както и в частта, с която са установени допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м. 11. 2014 като от 832,34 лева главница и 648,30 лева лихви променя размера в 799,01 лева главница и 622,34 лева лихви; д. п м. 12. 2014 година от 8825,55 лева главница и 6797,95 лева лихви размерът се променя на 4 904,75 лева главница и 3777,92 лихви; д. п. м. 04. 2015 година като от 167,52 лева главница и 123,44 лева лихви се променя на 50,86 лева главница и 37,48 лева лихви; д. п. м. 10. 2015 година от 34 913,32 лева главница и 23 939,66 лева лихви се променя на 15 029,05 лева главница и 10 305,25 лева лихви; д. п. м. 12. 2015 година като от 6190,25 лева главница и 4 139,51 лева лихви се променя на 3 234,78 лева главница и 2 163,15 лева лихви; д. п. м. 04. 2016 година като от 28 132,01 лева главница и 17 865,65 лева лихви се променя на 5 984,83 лева главница и 3 800,76 лева лихви; за д. п. м. 12. 2016 година като от 28 322,88 лева главница и 16 058,78 лева лихви променя на 2 799,93 лева главница и 1 587,53 лева лихви; за д. п. м. 05. 2017 година като от 4 711,77 лева главница и 2 473,88 лева лихви променя на 4 661,17 лева лихви и 2 447,31 лева лихви; за д. п. м. 12. 2017 година като от 25 391,43 лева главница и 11 822,07 лева лихви променя на 3 845,78 лева главница и 1790,57 лева лихви и отхвърля жалбата на Золди БГ ООД, в останалата част. С решението са присъдени и разноски в полза на Национална агенция за приходите - гр. София в размер на 20 382,05 лева, съразмерно отхвърлената част от жалбата. Решението се обжалва с касационна жалба на Золди БГ ООД в частите, с които РА е изменен и отхвърлена жалбата на дружеството. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването на РА в потвърдените му части, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя относно наличието на пороци при връчването на ЗВР и другите актове в ревизионното производство, като е изложил следните мотиви: Правилно е приложена процедурата във връзка с връчването, регламентирани в разпоредбата на чл. 32 от ДОПК, доколкото, всички актове, които са издадени от страна на приходната администрация в хода на развилото се ревизионно производство са връчени именно по реда на чл. 32 от ДОПК. В тази връзка е прието, че връчването чрез прилагане към досие е извънреден способ, който е приложим при наличие на предпоставките по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, а именно когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, като за тези обстоятелства е предвидено съставянето на протокол, целящ да удостовери реално извършеното посещение на адреса за кореспонденция. В случая процедурата по връчване на ЗВР е редовно осъществена, тъй като са реализирани две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, за което са съставени и Протокол 1527527 от 28.11.2019 година ( лист 4660 от Приложение 2) и Протокол 1527533 от 06.12.2019 година (лист 467 от Приложение 2), като в тях се удостоверява, че на посочения от страна на ревизираното лице адрес за кореспонденция не е открито лице, на което същата да бъде връчена. Двете посещения са направени през 7-дневен период, така както изисква законът. Спазено е изискването за изготвяне на съобщение и изпращане на същото чрез обратна разписка и по имейл адресът на дружеството, като доказателство за тези обстоятелства се явява приложеното по делото чрез административната преписка Съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК Р-22001419007088-С32-001 от 09.12.2019 година (лист 463 от Приложение 2), изпращане на съобщението за връчване по чл. 32 от ДОПК чрез ИС "Контрол" с дата 09.12.2019 година (лист 462 от Приложение 2) и изпращане на писмо с обратна разписка, за което от страна на приходната администрация са представени надлежни доказателства Протокол за изпратени пратки от 09.12.2019 година (лист 227 от делото) и Протокол за върнати пратки с дата 17.01.2020 година, от който е видно, че изпратеното писмо се е върнало в ТД на НАП- Софи, офис Благоевград като непотърсено (лист 231 от делото). С оглед на изложеното е прието, че приходната администрация е съобразила правилата, предвидени в чл. 32 от ДОПК при връчване ан ЗВР и същата е редовно връчена на 27.12.2019 година - датата, на която съобщението е свалено от таблото, съобразно изготвено писмо изх. 20-01-6037#1 от 27.12.2019 година. При спазване на същата процедура са били връчени и издадените заповеди, с които е изменена ЗВР. Прието е редовно връчване на ревизионния доклад по същия ред с оглед представени Протокол 17667701 от 16.03.2022 година (лист 358 т Приложение 1) и Протокол 1767995 от 14.06.2022 година ( лист 357 от Приложение 1), удостоверяващи посещение на адреса за кореспонденция на дружеството с цел връчването му. Освен това отново са спазени правилата на ал. 4 и ал. 5, като за целта са изготвени Съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК Р-22001419007088-С32-003 от 15.06.2022 година ( лист 213 от Приложение 1), същото е изпратено и на имейл адреса на дружеството (лист 217 от Приложение 1) и е изпратено писмо с обратна разписка с дата 17.06.2022 година ( лист 232 от делото). Посочено е също и датата на сваляне на писмото от таблото, а именно 30.06.2022 година, като е изготвено и писмо с изх. 20-01-5104#1 от 30.06.2022 година. По тази причина, съдът счита, че ревизионният доклад е връчен редовно на 30.06.2022 година. По отношение на връчването на ревизионния акт, съдът е констатирал, че от представената по делото административна преписка не се съдържат доказателства за това, че органът по приходите и изпратил писмо с обратна разписка до ревизираното лице. Това, обаче не е довело до ограничаване правото на защита на ревизираното лице, което е упражнило правото си на жалба срещу РА. Относно материалната законосъобразност на РА, в потвърдената му част, в мотивите на оспореното първоинстанционно решение е прието следното от фактическа и правна страна: По отношение на установеното допълнително задължение за ДДС за м. 12.2013 г. в размер на 13 690, 81 лева, съдът е приел следното: През ревизирания период дружеството е извършило доставка на недвижим имот (апартамент), за което е издало фактура 0000000648 от 11.11.2013 г. с данъчна основа в размер на 68 454, 05 лева и начислен ДДС в размер на 0,00 лева. Органите по приходите са приели, че доставката не е освободена, т.к. предмета на доставката част от сграда не отговора на изискването сградата или част от нея да не е нова по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. Съдът е анализирал приложимото материално право по отношение на доставките на недвижими имоти, за да бъдат третирани като освободени и е достигнал до извод, че те са освободени, ако отговарят на две условия да бъдат сгради или части от сгради, които покриват изцяло дадената дефиниция по ЗКИР и да не са нови по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. Въз основа на представено за първи път пред съдебната инстанция Удостоверение за въвеждане в експлоатация 303 от 14.12.2007 година, съдът е приел, че от въвеждането на сградата в експлоатация 14.12.2007г. до продажбата му с нотариален акт 22 от 11.11.2013 г., не е изтекъл срок от 5 години, за да се третира процесната част от сграда, като стара. С оглед което за правилни са приети изводите на органът, че доставката не следва да се третира като необлагаема, а на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 7 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е следвало да бъде начислен ДДС в размер на 13 690,81 лева. По отношение на установените задължения на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 7, във вр. с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, вследствие на неоснователно съставени кредитни известия от страна на ревизираното лице, съдът е приел следното: Приходният орган е установил, че за ревизираното лице не са били налице предпоставките, предвидени в чл. 115 от ЗДДС за издаване на кредитни известия, подробно цитирани в РД. Съдът е приел, че в хода на съдебното производство от страна на ревизираното лице са представени фактури /лист 377- 407 от делото/, във връзка с които са издадени съответните кредитни известия, като предметът по всички тези фактури е авансово плащане. Приел е, че други доказателства не са представени от жалбоподателя. След като е посочил приложимата правна уредба, включително и практика на СЕС, съдът е обосновал извод, че КИ се издава само в два случая: 1) когато е налице разваляне на доставката и 2) когато е налице промяна в данъчната основа на доставката. В случая, от страна на ревизираното лице в хода на съдебното производство са представени единствено фактури /лист 377- 407 от делото/, във връзка с които са издадени съответните кредитни известия, като предметът по всички тези фактури е авансово плащане, като не са представени надлежни доказателства, от които да е видно, че е налице разваляне на доставката, разбирана като такава по чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС, нито пък са налице годни доказателства, които да обосноват извод, че се е стигнало до изменение на данъчната основа на процесните доставки. Наред с това, за ревизираното лице не е съществувало възможност да издаде кредитно известие и поради предвиденото в ал. 2 на чл. 115 от ЗДДС правило, че издаването на същото ще бъде възможно едва след като е извършено прихващане, връщане или уреждане по друг възмезден начин на авансово предадената сума за размера на върната, прихванатата или уредената по друг възмезден начин сума. В настоящият случай от страна на ревизираното лице доказателства във връзка с евентуално извършено прихващане, или връщане не са представени, а това представлява елемент от фактическия състав по коригиране на фактурите. С позоваване на практиката на СЕС е обоснован извод, че принципът на данъчен неутралитет следва да се прилага с оглед на принципа за правната сигурност. Така в т. 52 от Решение, постановено по дело С-532/16 СЕС казва, че една корекция на данъка, едностранно от продавача, много години след доставката, може да наруши принципът на правната сигурност, а така също и когато издателят на фактурата е премахнал напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралност на ДДС изиска ДДС, който е бил фактуриран, да може да бъде коригиран без тази корекция да е обвързана с това, че издателят на съответната фактура е действал добросъвестно. Същото се споделя и в решение по дело С-454/1998 на СЕС. Отделно от това изрично в Решение по дело С-107/13, СЕС приема, че докато доставчикът не върне авансово платената сума, данъчната основа, която последният дължи поради получаването на това авансово плащане, няма да може да бъде намалена в приложение на чл. 64, във вр. с чл. 90 и чл. 193 от Директива 2006/112. Всичко това сочи, че корекцията на начисления ДДС е в корелация с условията рискът от загуба на данъчни приходи да е напълно елиминиран, както и с връщане на авансово платената сума. / в този смисъл Решение 4547 от 28.04.2023 година, постановено по адм. дело 7411/2022 година на Върховен административен съд, Решение 7136 от 14.07.2022 година, постановено по адм. дело 8707/2021 година на Върховен административен съд/. Прието е, че в случая въпреки указаната доказателствена тежест на жалбоподателят, същият не е доказал наличието на това фактическо обстоятелство, а именно че авансово пратената му сума е била върната и второ, че са били налице основания за разваляне на доставката, респективно промяна в данъчната основа на процесните доставки. С оглед на изложеното, жалбата в тази част на РА, с която на основание чл. 86, ал. 1, и ал. 2 от ЗДДС са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 06.2015 г. в размер на 3 250 лева; м. 10.2015 г. в размер на 4 267,13 лева; м. 01.2016 г. в размер на 4 682,58 лева и м. 07.2017 г. в размер на 10211,80 лева, е отхвърлена, като неоснователна. По отношение на начисления данък на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 84 от ЗДДС във връзка с осъществен ВОП, съдът е приел за правилни изводите на приходната администрация в тази част, доколкото става въпрос за вътреобщностно придобиване, което означава, че дължимият данък се начислява от страна на получателя по доставката, когато получателят е лице, което се намира на територията на Европейският съюз. В тази връзка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 84 от ЗДДС правилно са били установени задължения в размер на 50,86 лева. Както в хода на ревизионното производство, така и в хода на настоящото съдебно производство от страна на ревизираното лице не е представен протокол, издаден на основание чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, от който да е видно извършеното начисляване на ДДС във връзка с извършен ВОП. Предвид изложеното жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По отношение на установените данъчни задължения на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 от ЗДДС и чл. 70 и чл. 71 от ЗДДС, вследствие на непризнато право на данъчен кредит по фактури, изрично изброени в табличен вид на стр. 56-187 от РД: Съдът е приел, че от страна на ревизираното лице не са фактури за осъществените доставки, по които ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит, нито съпътстващи документи, които да докажат реалността на извършената доставка. По тази причина следва да бъде споделен изводът на приходната администрация, с който на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 от ЗДДС и чл. 70 и чл. 71 от ЗДДС са установени задължения за данък върху добавената стойност в следствие на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 103 211, 21 лева за д. п. м. 12. 2013, м. 01. 2014, м. 02. 2014, м. 03. 2014, м. 05. 2014, м. 07. 2014, м. 08. 2014, м. 09. 2014, м. 10. 2014, м. 11. 2014, м. 12. 2014, м. 01. 2015, м. 03. 2015, м. 04. 2015, м. 05. 2015, м. 06. 2015, м. 07. 2015, м. 10. 2015, м. 12. 2015, м. 04. 2016, м. 08. 2016, м. 12. 2016, м. 04. 2017, м. 05. 2017, м. 07. 2017, м. 08. 2017, м. 09. 2017, м. 10. 2017, м. 11. 2017, м. 12. 2017. По отношение на установените задължения по ЗКПО, съдът е приел, че правният спор се свежда до това да се установи дали правилно приходната администрация е определила размерът на дължимият корпоративен данък, в следствие на извършени корекции, както по отношение на отчетените от страна на ревизираното дружество приходи, така и по отношение на отчетените от него разходи за данъчни период 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 година. В хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверка относно коректното осчетоводяване на приходите и разходите за спорния период и съответно правилното определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък. Приели са, че са налице факти и обстоятелства, които водят да необходимост от внасяне на корекция на данъчните финансови резултати и са определили следните размери на корпоративен данък по периоди, както следва: За д. п. 2013 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 30 386, 69 лева; За 2014 година е определени дължим корпоративен данък в размер на 8382, 93 лева; За д. п. 2015 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 24 091, ЗЗ лева; За д. п. 2016 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 37 774, 64 лева; За д. п. 2017 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 27 673, 60 лева; За д. п. 2018 година е определен дължим корпоративен в размер на 23 327, 50 лева. За да измени РА, в частта по ЗКПО, съдът е разгледал подробно за всяка от ревизираните години основанията за корекция на счетоводният финансов резултат (СФР). Приел е, че неправилно е увеличен СФР на дружеството за всяка от ревизираните години на основание чл. 78 от ЗКПО, както и неправилно е намален счетоводният финансов резултат, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО с непризнати за данъчни цели амортизации, но правилно е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството за всяка от ревизираните години на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. След цитиране на приложимата правна уредба - чл. 26, т. 2 от ЗКПО, чл.10, ал.1 от ЗКПО и чл. 4, ал. 2 от Закона за счетоводството, съдът е приел, че в случая не са представени доказателства, за документална обоснованост на разходите, доколкото липсват доказателства за реалност на доставките, като предпоставка за документалната им обоснованост. В тази връзка не е кредитирано и заключението по назначената ССчЕ, която изчислява по-нисък размер на документално необоснованите разходите въз основа на доказателства, които не са свързани с реалността на доставките, а на счетоводното отчитане на разходите от ревизираното лице. Решението е частично неправилно. 1.Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати в ревизионното производство съществени нарушения при връчването на ЗВР и другите актове, несъобразени от първоинсатнционния съд. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока и на основание чл. 221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях. За пълнота следва да се посочи, че в глава шеста от ДОПК са регламентирани правилата за връчване на съобщения и актове, като протокола по чл.32, ал.2 ДОПК, който се съставя за удостоверяване на обстоятелствата по ал. 1 за всяко посещение на адреса за кореспонденция е различен от протоколите по чл.50 от ДОПК, като писмено доказателство за удостоверяване на факти и обстоятелства, поради което изискването по чл.50, ал.2, т.3 от ДОПК да съдържа имената, адресите и качеството на лицата, които не са органи по приходите и са участвали или присъствали при извършване на действията, за протокола по чл.32, ал.2 от ДОПК не важи. В този смисъл е неоснователен довода на касатора, че съставените протоколи по чл.32, ал.2 от ДОПК са нередовни и от там, че е нарушена процедурата по връчване на актове и съобщения. Неоснователен е и довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се във връчване на съобщенията на непосочен от дружеството електронен адрес. В случая реда по чл.32 от ДОПК е спазен, включително и след като съобщението е поставено на опреденото за целта място в ТД, публикувано е в Интернет и връчено на електронен адрес на дружеството, а обстоятелството, че дружеството е посочило различен електронен адрес, на което не е изпратено съобщение, не е съществено нарушение, доколкото не е довело до ограничаване на процесуални парва. 2.Основателен е довода в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон само в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на допълнително установено задължение за ДДС в размер на 13 690, 81 лева, ведно със съответните лихви за данъчен период м. 12.2013 г. АС - Перник правилно е установил, че РЛ е извършило доставка на недвижим имот (апартамент), за което е издало фактура 0000000648 от 11.11.2013 г. с данъчна основа в размер на 68 454, 05 лева и начислен ДДС в размер на 0,00 лева. Спорен е бил въпроса дали доставката е необлагаема. Органите по приходите са приели, че доставката не е освободена, т.к. предмета на доставката част от сграда не отговора на изискването да не е нова по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. Съдът правилно е анализирал приложимото материално право по отношение на доставките на недвижими имоти, за да бъдат третирани като освободени. Правилно е прието, че доставката на недвижим имот е освободена, ако отговарят на две условия да бъдат сгради или части от сгради, които покриват изцяло дадената дефиниция по ЗКИР и да не са нови по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. Неправилно обаче, съдът след като е кредитирал представено за първи път пред съдебната инстанция Удостоверение за въвеждане в експлоатация 303 от 14.12.2007 година, е приел, че от въвеждането на сградата в експлоатация 14.12.2007г. до продажбата с нотариален акт 22 от 11.11.2013 г., не е изтекъл срок от 5 години. В действителност от въвеждането на сградата в експлоатация до продажбата на част от сградата е изтекъл срок повече от 5 години, което обуславя неправилност на крайния извод на съда, че доставката не е освободена. 3.Решението е правилно, в останалите му оспорени части. 3.1.Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението относно непризнатите кредитни известия (КИ) с доводи, че съдът е игнорирал събраните по делото доказателства предварителни договори, фактури и КИ, както и представени нотариални актове. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че издадените кредитни известия са без основание, доколкото не са представени доказателства за разваляне на доставката, намаляване на данъчната основа, както и доказателства за изпълнение на изискването по чл.115, ал.2 от ЗДДС относно връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума по фактурите към които са издадени КИ. Тези изводи не се променят от представените предварителни договори, фактури, КИ, нотариални актове, защото от същите не се установяват релевантни за делото факти връщане, прихващане или уреждане на отношенията по друг възмезден начин на авансово платената сума по фактурите, както и съгласие между страните за разваляне на доставката или намаляване на данъчната основа. Довода на касатора, че съгласно клаузите на предварителните договори не се предвижда връщане на авансово платените суми не доказват изпълнение на условието за възмездно уреждане на отношенията при авансово платени суми. Сключените нотариални актове с трети лица дори да установяват продажба на същите недвижими имоти, за които са сключени предварителни договори и извършено авансово плащане, не доказват основанието за издаване на КИ разваляне на доставката или намаляване на данъчната основа при липса на представени доказателства за постигнато съгласие в тази насока между доставчик и получател по процесните фактури. При липса на конкретни доводи за неправилност на решението, в останалите му части и след служебно извършена проверка за съответствието на решението в останалите му части по ЗДДС с материалния закон, настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Правилно съдът е приел законосъобразност на РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по доставки, за които от РЛ не са представени фактури и доказателства за реалност на доставките. В тази част касатора нито твърди, нито представя доказателства за реалност на доставките, поради което извода на първоинстанционния съд за липса на реални доставки и законосъобразно отказано право на данъчен кредит е правилен. Правилно също така е приета законосъобразност на РА, в частта на начисления данък на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 84 от ЗДДС във връзка с осъществен ВОП, при безспорно установен ВОП и не съставен протокол от РЛ, издаден на основание чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, от който да е видно извършеното начисляване на ДДС във връзка с извършен ВОП. Решението е правилно и в частта по ЗКПО. При липса на касационна жалба от страна на директора на Дирекция ОДОП София, предмет на настоящото производство са само установените задължения за корпоративен данък в резултат увеличение на СФР на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с непризнати разходи по фактури, за които не са представени доказателства за реалност на доставките. Предвид неустановеното извършване на доставките, правилно съдът е приел, че осчетоводените разходи за тях не са документално обосновани, тъй като макар и да е издаден първичен счетоводен документ, същият не отразява вярно стопанската операция /чл. 10, ал. 1 ЗКПО/. При липса на реалност се приема, че фактурата не отразяват вярно стопанската операция. Правилно е прието от съда, че са налице предпоставките за увеличение на ФР за ревизираните периоди с разходите, направени във връзка с фактури, изрично изброени в табличен вид на стр. 56-187 от РД. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса. Доказателства оборващи извода на приходните органи, не са представени. Правилно не е кредитирано с доверие заключението по назначената ССчЕ, която дава заключение за частична документална обоснованост на разходите, базирайки се на счетоводни документи, които са ирелевантни за реалността на доставките. С оглед изложеното, обжалваното решение е неправилно само в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на допълнително установено задължение за ДДС в размер на 13 690, 81 лева, ведно с лихви в размер на 11 936 лв., поради което в тази му част следва да се отмени, и след като делото е изяснено от фактическа и правна страна следва да се постанови отмяна на РА, в посочената му част. В останалата обжалвана част, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, решението в частта за разноските се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като се преизчислят дължимите разноски. Жалбоподателят Золди БГ ООД няма право на разноски на основание чл.161, ал.3 от ДОПК, тъй като установената частична незаконосъобарзонст на РА с първоинстанционното и касационното решение се обосновава само с представени за първи път пред съда доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство. Такива се дължат на НАП, в структурата на която е включена Дирекция ОДОП София, за две инстанции, съобразно материалния интерес по делото за всяка инстанция, съразмерно отхвърлената част на жалбата, както и при отчитане на направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя в първоинстанционното производство и при съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. С посоченото решение на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящата инстанция отчитайки, че спора е с висок материален интерес, делото се отличава с фактическа, но не и правна сложност, както и количеството на извършената работа от процесуалния представител на НАП в проведените две инстанции, приема, че на НАП са дължими разноски за юрисконсулт за първоинстанционното производство в размер на 10 000 лева и 5 000 лв. за касационната инстанция или общо разноски в размер на 15 000 лв. Поради отмяната на решението, в частта за разноските и преизчисляване на същите за двете инстанции, частната жалба на Золди БГ ООД, срещу Определение 1212 от 03.07.2024 г., постановено по адм.дело 177 по описа за 2023 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на Решение 790 от 10.05.2024г., постановено по адм.дело 177 по описа за 2023 г. на Административен съд Перник, в частта му за разноските, се явява без предмет и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част, следва да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,