Решение № 676 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2008 г.

Решение № 676 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Р. Г. Р. е подал касационна жалба срещу решение № 163 от 11.01.2008 г. по гр. д. № 93 от 2007 г. на Силистренския окръжен съд, с което еоставено в сила решение № 68 от 12.02.2007 г. на Силистренски районен съд по гр. д. № 719 от 2006 г. и е уважен предявеният от Д. Д. С. и В. Д. Г. ревандикационен иск. В жалбата се навеждат основание за неправилност на решението поради противоречие с процесуални закон, субсумирано в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и поради неправилност и необоснованост. Прави се искане за отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли иска или евентуално да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от въззивният съд. Ответниците Д. Д. С. и В. Д. Г. са оспорили касационната жалба в представеното становище . В съдебно заседание подържат становището си и молят да се присъдят разноските за касационната инстанция, които са в размер на 450 лв. и се доказват с договор за правна защита и съдействие № 0* от 9.06.2009 г. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 18.01.2008 г. и е изтекъл на 18.02.2008 г., а касационната жалба е подадена на 18.02.2008 г. с вх. № 140 в рамките на законният срок. Касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. С касираното решение Силистренския окръжен съд е осъдил Р. Г. Р. да възстанови собствеността и предаде владението на Д. Д. С. и В. Д. Г.на 500 кв. м., находящи се в западната част на собственият им УПИ ХVI-99 от кв.- 60 по плана на с. П. като им заплати и обезщетение в размер на 269,55 лв. за ползването му за периода от 25.08.2001 г. до 31.08.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1.09.2006 г. до окончателнотой изплащане. По делото е установено, че Д. Д. С. и В. Д. Г., които са брат и сестра и са низходящи наследници на Д. С. Й., починал на 27.02.1983 г. (у-ние за наследници № от 26.06.2006 г.). Процесният имот е бил собственост на наследодателя, който го е притежавал с н. а. № 1* т. 03, н. д. № 635 от 1973 г., поради което е бил придобит по наследство от ищците. Ответника притежава недвижим имот в съседство с процесния. По делото е било установено безпротиворечиво, че касатора осъществява фактическа власт върху имота, обект на иска и че не притежава правно основание, което да противопостави на ищците. Самият той твърди, че ползва имота по договор за заем, макар да обяснява, че се е отплатил с труд наищците за предоставеното му ползване. Дори тези обстоятелства да бяха установени, то с получаването на исковата молба, Р. дължи връщане на вещта защото от този момент насетне я държи без правно основание. Изложените съображения от Силистренския окръжен съд са правилни и изводите са направени след цялостно обсъждане на доказателственият материал съобразно изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК. Подадената касационна жалба е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Касатора дължи направените от ответниците разноски в размер на 450 лв. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.