Решение № 2154 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13962/2012 г.

Решение № 2154 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13962/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сали Сами Ферад от гр. Бургас, ж. к. "Изгрев" бл. 39, вх. 7 ет. 8, чрез процесуалния му представител адв. Руси Моллов, срещу решение № 1610 от 25.09.2012 г. постановено по адм. дело № 1004/2012 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против отказ рег. № 3-28/10.04.2012 г. на началника на РУ "Полиция" - гр. Айтос да бъде издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоохрана. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът - Началникът на РУП - гр. Айтос не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Сали Сами Ферад, срещу отказ рег. № 3-28/10.04.2012 г. на началника на РУП- Айтос, с който на осн. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ (Закона за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия) е отказано издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие - пистолет "Макаров" кал. 9 х 18 № ВО 1022 и боеприпаси за него. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на заявените разрешения. Развити са съображения, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, мотивиран е и постановен при спазване на административно- производствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление, като физическо лице с вх. № И-273/07.03.2012 г. до началника на РУП - гр. Айтос с искане за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоохрана. Мотивирал се е, че същото му е необходимо, защото е дистрибутор на сателитна техника, която съхранява в дома си, а от домът му преди време е била извършена кражба. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, който е приел, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Ферад е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния закон. Потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че е бил титуляр на разрешение от претендирания вид, не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителния режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективното право. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана дейност като дистрибутор на сателитна техника, която съхранява в дома си. Доводите за потенциална опасност също не могат да обосноват необходимостта от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Представената по касационното дело присъда № 39/01.12.2010 г. не обосновава извод, различен от извода, направен от административния орган и административния съд. Това е така, защото посегателството върху имущество на касатора е извършено през август 2010 г. Заявлението за издаване на разрешение е подадено на 07.03.2012 г. - т. е. близо година и 7 месеца по-късно, след извършената кражба. Горното обстоятелство обосновава извод, че към момента на подаване на заявлението не е налице реална или потенциална опасност за живота, здравето или имуществото на касатора или близките му. Ето защо правилен и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на административния съд, че жалбоподателят не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост за носене на огнестрелно оръжие. ВАС е имал неведнъж възможността да се произнесе, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, по силата на чл. 58, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ /виж Решение № 16322 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2011 г./. Ако жалбоподателят е притежавал разрешение за носене и съхранение на оръжие, чийто срок е изтекъл /в каквато насока са твърденията в жалбата/, и желае издаване на разрешение за нов срок, именно той - титулярът на изтеклото вече разрешение, следва да докаже, че отново отговаря на всички изисквания на закона и че не са налице пречки да му бъде издадено такова. Фактът, че вече са му били издавани разрешение за носене и съхранение, не означава, че е налице основание за неговото продължаване с оглед необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това. Относно доводите на касатора, че е налице необходимост от самоохрана, тъй като е дистрибутор на скъпоструваща сателитна техника, която съхранява в дома си, първоинстанционният съд правилно е посочил, че заявлението за разрешение за носене, съхранение и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие е подадено от Сали Сами Ферад в качеството му на физическо лице. Когато необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е продиктувана от цели и необходимост с професионален характер е приложим друг ред и друга процедура за получаване на разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Т. е. при професионална необходимост, извършване на дейност представляваща източник на повишена опасност, юридическото лице извършващо дейността получава разрешение, като информира компетентните органи за отговорните лица, изпълняващи дейност в полза на юридическото лице, които ще ползват огнестрелни оръжия. Поради тази причина, твърдението на касатора, че необходимостта му е обоснована от характера на трудовата му дейност, не се кредитира от настоящия състав, като основателно. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че изтъкнатите от жалбоподателя доводи за необходимостта от съхранение и носене на огнестрелно оръжие, поради предотвратяване на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаването на разрешение с исканото съдържание, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува за всеки гражданин и разширително тълкуване на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи несигурни събития, би довело до издаване на разрешение на всяко едно лице, респективно би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване основателност на искане за издаване на разрешение по чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелна, а мотивирана от сериозни и уважителни причини изрично изброени в закона, каквито не съставляват сочените от жалбоподателя аргументи. С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно, не страда от релевираните в жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,