Решение № 1022 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7387/2020 г.

Решение № 1022 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7387/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго-Про мрежи" АД), с ЕИК *********, чрез адв. Н. Георгиева и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез упълномощен процесуален представител, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 2676/28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 6082/2019 г. на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди представляващи адвокатско възнаграждение по КНАХД № 123/2016 г. на Административен съд – Русе във връзка с оспореното и отменено наказателно постановление № НП-202/30.01.2015 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2016 г., като искът за обезщетение над уважения размер от 500 лв. до пълния предявен размер от 1356 лв. е отхвърлен, като неоснователен, а КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 210 лв. за разноски по този иск. С касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявените от него искове са отхвърлени за сумата над 500 лв. до пълния им предявен размер от по 1356 лв. Твърди се, че в решението на АССГ липсват конкретни мотиви за това кои факти и обстоятелства са мотивирали съда да стигне до изложените твърдения във връзка с намаляване на размера на обезщетението, вкл. липсвали разсъждения съобразно указанията, дадени с Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединените дела С-427/16 г. и С-428/15 г. за това дали Висшият адвокатски съвет, като професионална организация изпълнява публични функции, както и дали спорната правна уредба, касаеща невъзможността за определянето на хонорар под установения минимум, под страх от дисциплинарна отговорност, преследва легитимни цели. Иска се отмяната на решението в отхвърлителната на иска част и уважаването му в пълен размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Представят се списък на разноските и доказателства за извършването им. В съдебното заседание пред настоящия съд "Електроразпределение Север" АД се представлява от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба на КЕВР и поддържа подадената от него касационна жалба. По същество на спора моли уважаването на последната и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение в обжалваната от КЕВР част. В касационната жалба на КЕВР следва да се приеме, че решението, предмет на контрол, се обжалва от този касационен жалбоподател в осъдителната от него част. Твърди се, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. При условията на евентуалност сочи, че съдът правилно е отчел установените по делото обстоятелства, довели до обоснования му извод за намаляване на сумата, присъдена като обезщетение заради платеното адвокатско възнаграждение. По тези причини се иска отмяната на решението в обжалваната от този касационен жалбоподател част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Тази касационна жалба се оспорва от "Електроразпределение Север" АД, чрез упълномощен адвокат, по съображения, развити в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба и оспорва подадената от "Електроразпределение Север" АД. По същество моли да бъде уважена. Представя писмени бележки. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В писмените бележки прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "Електроразпределение Север" АД в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД и за основателност на касационната жалба на КЕВР. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД е основателна, а тази на КЕВР е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът приел исковете за допустими, а по същество за частично основателни. Направил извод, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Позовал се на установените по делото факти, а имено: С решение № 51/1.02.2016 г. по НАХД № 2493/2015 г. по описа на Районен съд - Русе е отменено наказателно постановление № НП № 202/30.01.2015 г., издадено от председателя на ДКЕВР, с което на "Енерго–Про мрежи" АД е наложена имуществена санкция от 20 000 лв. Жалбата е подадена от адв. Г. Величков с пълномощно като в проведеното съдебно заседание с даден ход /на 27.01.2016 г. / дружеството е представлявано от преупълномощения адв. Е. Караиванова от АК - Русе. По КНАХД № 123/2016 г. с Решение № 154/10.06.2016 г. на АС - Русе е оставено в сила решението на РС - Русе. Съдът приел за безспорно установено, че с Договор за правна защита и съдействие № 7863/21.03.2016 г. ( на л. 24, 25 и л. 26 от адм. дело № 6082/2019 г.) пред касационната инстанция е платено възнаграждение от 1356 лв., за което са приложените фактури и банков превод, което съставлява причинена имуществена вреда. Съдът приел за доказана и пряката и непосредствена причинно-следствена връзка като се позовал на разрешението на въпроса, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. и отхвърлил възраженията в обратна насока, направени от КЕВР. Мотивирано не се съгласил и с възражението на КЕВР, че защитата на дружеството е било възможно да бъде осъществена от юрисконсултите му, тъй като приел, че само и единствено в негова преценка е да прецени дали да наеме адвокат или да използва назначените юрисконсулти. За основателно обаче съдът намерил направеното от КЕВР възражение за "... прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение", претендирано като вреда в производството по ЗОДОВ. Съдът позовавайки се на приетото по съединени дела С-427/16 г. и С-428/15 г. на СЕС и на постановено от Върховния административен съд решение по адм. дело № 1574/2018 г. на Трето отделение на ВАС. Изложил е съображения, че по двете дела е имало едно съдебно производство, със служебно призован свидетел, поради което е ирелевантен размера на санкцията. Направил е извод, че предвид наличието на служебно начало и пред двете инстанции - явяването на защитник и най-вече в касационната инстанция – е било формално. Счел е, че в тези производства ответникът не е имал възможността да направи възражение за прекомерност на изплатеното възнаграждение от по 1356 лв. за всяко от производствата, като конкретно изложеното е проекция на възможността да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА - "справедлив и обоснован". По тези съображения е приел за справедливо обезщетение сумата от 500 лева, като в останалата част до пълния предявен размер е отхвърлил иска като неоснователен. Съобразно уважената част е присъдил и направените в производството разноски в размер на 210 лева. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно в отхвърлителната на исковете част. Касационната жалба на КЕВР е неоснователна. Следва да бъде посочено, че част от въпросите, които касационният жалбоподател КЕВР е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на КЕВР по предявените искове за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Доводът на КЕВР, че съдът не съобразил, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството е неоснователен. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. В този смисъл така направеният от "Електроразпределение Север" АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата пред съд срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и пред АС - Русе. Предвид установеното по делото в хода на първоинстанционното производство, че извършеното плащане по представения Договор за правна защита и съдействие № 7863/21.03.2016 г. относно оказаната правна помощ по делото в административния съд, е осъществено по банков път, за което са представени доказателства (неоспорени в хода на производството по обезщетение), като неоснователни се преценяват твърденията на КЕВР, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице безспорни доказателства за извършено плащане към адвокатското дружество. Безспорно е, че такова не само е налице, но и предвид отразеното в преводното нареждане е ясна и безспорна връзката с Фактура № 8485 от 21.03.2016 г. и Договора за правна защита и съдействие с № 7863 от същата дата. Основателни са подробно обоснованите от касационния жалбоподател "Електроразпределение Север" АД оплаквания заради присъденото обезщетение в размер по-нисък от претендирания, договарянето и заплащането на който е установено и доказано по делото. Неправилно първоинстанционният съд е преценил заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното оспорване пред АС - Русе на Решение № 51/1.02.2016 г. по НАХД № 2493/2015 г. на РС - Русе, претендирано като настъпила имуществена вреда, като "прекомерно". Според настоящия съдебен състав изложените в тази връзка съображения, свързани с обстоятелството, че по двете дела е имало едно съдебно производство, със служебно призован свидетел, поради което е ирелевантен размера на санкцията, както и че предвид наличието на служебно начало и пред двете инстанции - явяването на защитник и най-вече в касационната инстанция е било формално, са неотносими към преценката, която е следвало да осъществи административният съд в производството по обезщетението. Изводите на решаващия съд, че при определянето на възнаграждението, което е оценено като прекомерно, не следва да се отчита материалният интерес, не се споделят от настоящия касационен състав на ВАС. По този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че " обвързването на хонорара с размера на глобата респ. имуществената санкция е в противоречие с изначални принципи на административното наказване, тъй като градацията на тежестта на санкциите в ЗАНН е в чл. 13". Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за "Електроразпределение Север" АД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето-получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид така възприетото становище разглеждането на останалите оплаквания на този касационен жалбоподател във връзка размера на присъденото обезщетение няма да се разглеждат. При съобразяване на изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 500 лв. до претендираната такава от 1356 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред АС – Русе по КНАХД № 123/2016 г. при съдебна защита срещу отменено наказателно постановление № НП 202/30.01.2015 г. В тази част решението следва да се отмени, като на "Електроразпределение Север" АД се присъди пълният размер на претендираното обезщетение, тоест и разликата в размер на още 856 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване на Решение № 51/1.02.2016 г. по НАХД № 2493/2015 г. по описа на РС – Русе, с което е отменено наказателно постановление № НП 202/30.01.2015 г. пред АС – Русе по КНАХД № 123/2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Заради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу КЕВР изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане на сума в размер на още 211 лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 408, 50 лв. съобразно представените доказателства за извършването им. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение