Решение № 37 от 6.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1506/2016 г.

Решение № 37 от 6.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1506/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков Производството е по реда на чл. 47 и сл. З. Образувано е по искова молба на [фирма] - [населено място], против [фирма] - [населено място], с искане за отмяна на основание чл. 47, т. 4 З. на арбитражно решение от 11.01.2016 г., постановено по арбитражно дело № 15/2015 г. на Арбитражен съд за търговски спорове - [населено място]. В исковата молба на [фирма] се поддържа, че ищецът е узнал за арбитражното решение на 8.03.2016 г., когато същото му е било редовно връчено. Сочи се, че ищцовото дружество по настоящето дело не е било надлежно уведомено за арбитражното производство, тъй като уведомленията и съобщенията по арбитражното дело са били изпращани единствено на адреса на дружеството в [населено място], [улица] ет. 1, от който са били връщани в цялост като неполучени. Според ищеца арбитражният съд е бил длъжен да изпраща материалите по делото и на адреса в [населено място], [улица], партер, който адрес е бил вписан в търговския регистър преди завеждането на исковата молба в арбитражния съд като адрес за кореспонденция на дружеството. С исковата молба се претендира отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 4 от З. с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. В отговора на исковата молба, депозиран на 5.08.2016 г., ответникът [фирма] поддържа, че предявеният иск е недопустим, поради неспазване на тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 З. за предявяване на иска за отмяна на арбитражното решение. Същевременно се оспорва основателността на иска като се сочи, че арбитражният съд е направил многократни опити да връчва на [фирма] материалите по арбитражното дело на адреса в [населено място], [улица] ет. 1, който е вписаният в търговския регистър адрес на управлението и на седалището на дружеството. В отговора на исковата молба се излагат съображения, че адресът в [населено място] на [улица], е посочен в търговския регистър единствено като адрес за кореспонденция с НАП и че не съществува законово задължение за ползването на този адрес за връчване на съдебни или на арбитражни книжа. Претендира се отхвърляне на иска с присъждане на направените от ответното дружество разноски. В откритото съдебно заседание на 15.02.2017 г. не са се явили представители на страните по спора. ВКС, ТК, II-ро т. о., след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: Видно от приобщените към делото материали по арбитражно дело № 15/2015 г. на Арбитражен съд за търговски спорове - [населено място], арбитражното производство е било образувано по исковата молба на [фирма] - [населено място] против [фирма] - [населено място], депозирана на 21.10.2015 г. Копие от исковата молба с доказателствата, представени с нея, заедно с уведомление за образуваното арбитражно дело и с указания за писмен отговор в седмодневен срок, са били изпратени за връчване на [фирма] чрез ЧСИ Т. М. с уведомително писмо от 11.11.2015 г. на адреса на дружеството в [населено място], [улица] ет. 1. В разписка от 13.11.2015 г. връчителят е отразил, че не е намерил на адреса представител на дружеството, както и че е залепил уведомление. Същите материали на същия адрес са били изпратени на [фирма] и чрез куриерска фирма "С." на 2.12.2015 г. След направени два неуспешни опита за връчване, съответно на 4.12.2015 г. и на 9.12.2015 г., включително и по телефона, пратката е била върната на 10.12.2015 г. А. съд е постановил арбитражното решение на 11.01.2016 г., с което е уважил изцяло предявените от [фирма] искове. В мотивите към решението е описана процедурата по връчване на книжата на ответника като е прието, че са налице условията по чл. 50, ал. 2 ГПК, при които всички съобщения са прилагат към делото и се смятат за връчени. Арбитражното решение, изпратено на [фирма] на адреса в [населено място], [улица] ет. 1 и е получено от представител на дружеството в офиса на "С." на 8.03.2016 г. От приложеното с исковата молба извлечение от търговския регистър е видно, че настоящият адрес на седалището и адрес на управление на [фирма] е: [населено място], [улица] ет. 1, както и че в регистъра е вписан и адрес за кореспонденция на дружеството с НАП: [населено място], [улица], ет. партер. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, настоящият състав намира, че исковата молба на [фирма] е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 З. Препис от арбитражното решение е връчено на дружеството на 8.03.2016 г., а исковата молба за отмяна на решението по чл. 47, т. 4 З. е депозирана във ВКС на 7.06.2016 г. Разгледан по същество предявеният иск е неоснователен по следните съображения: В чл. 31, ал. 1 З. е предвидена фикцията за редовно връчване на уведомлението на арбитражното производство, когато седалището или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване. В настоящото производство нито се твърди, нито се установява, че дружеството [фирма] е променило адреса на своето седалище, който адрес фигурира като актуален адрес и в пълномощното по настоящото дело за процесуалния представител на ищеца. Ето защо и доколкото от материалите по арбитражното дело е видно, че арбитражният съд е предприел всички възможни мерки за връчване на уведомлението за арбитражното производство на актуалния адрес на управление на дружеството, следва да се приеме, че уведомлението за арбитражното производство е било предадено на получателя по см. на чл. 31, ал. 1 З. В случая не е налице хипотезата на чл. 47, т. 4 З. за липса на надлежно уведомяване за арбитражното производство, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Неоснователно е твърдението в исковата молба, че арбитражният съд е бил длъжен да изпрати уведомлението на адреса на [улица] [населено място], посочен в търговския регистър като адрес за кореспонденция и на който адрес е връчено арбитражното решение. На първо място следва да се има предвид, че арбитражното решение е връчено чрез изпращането му на адреса на седалище на дружеството, а не на адреса за кореспонденция. Отделно следва да се има предвид, че посоченият адрес е вписан в търговския регистър единствено като адрес за кореспонденция с НАП, което не ангажира арбитражния съд. Ето защо настоящият състав намира, че в случая съдът е изпълнил задължението си за уведомяване, съобразно правилата в З. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника сумата 300 лв. - доказани разноски за процесуалното представителство пред ВКС. Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на Второ отделение