Решение № 15352 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2020 г.

Решение № 15352 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2427/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" срещу Решение № 549 от 13.12.2019 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело № 645/2019 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № РД-02-36-889 от 31.07.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" за верификация по искане на [община] за междинно плащане от 08.12.2019 г., с което се отказва верификация на разходи в размер от 242 667, 42 лв. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички доводи и представени доказателства, а те водят до различни, както фактически, така и правни изводи. Изложените от съда мотиви са вътрешно противоречиви, поради което е неясно какво приема съда за установено и как е приложил материалния закон и това се приравнява на липса на мотиви на съдебния акт, а това е съществено процесуално нарушение. Излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за неправилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Моли съда да отмени обжалваното решение, а по същество да отхвърли първоначалната жалба на [община] или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради съществените процесуални нарушения. Иска и да се присъдят сторените в производството разноски в две инстанции, за които представя списък. Ответникът по касационната жалба – [община], не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 21.09.2016 г. между [община] и УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 г. " е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради в [населено място]" на стойност 1 620 202, 92 лв. при 100% безвъзмездна финансова помощ. Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора Управляващият орган възстановява на бенефициера допустимите разходи за изпълнение на проекта, финансирани от безвъзмездната финансова помощ, в съответствие с предмета и целта на проекта и съгласно действащото българско законодателство и правото на ЕС. Съгласно чл. 20, ал. 3 от договора възстановяване на средствата от Управляващия орган към бенефициера се извършва само след верификация на дейностите, процесите и средствата по проекта от страна на Управляващия орган, която удостоверява дали разходите за тези процеси и дейности, включени в съответното плащане, са допустими съгласно посочените нормативни актове, договора и неговите приложения. Съгласно чл. 20, ал. 4 от договора на верификация подлежат само допустимите разходи. Съгласно чл. 22, ал. 1 от договора – при верификация Управляващият орган проверява съответствието на изпълнените дейности със заложеното в проектното предложение и договора с изпълнител. Кои разходи са допустими е определено в т. 4. 5 "допустими и недопустими разходи" от Насоките за кандидатстване по Оперативна програма "Региони в растеж", приоритетна ос 2 "подкрепа за енергийната ефективност в опорни центрове н периферните райони". На 08.02.2019 г. [община] подава искане за междинно плащане № 3 за периода 25.08.2018 г. – 08.02.2019 г. за сумата от 395 627, 10 лв. ведно с технически и финансов отчет. На 31.07.2019 г. РУО издава оспореното решение за отказ за верификация по т. 1 - разходи в размер на 242 194, 93 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 76 от Общите условия към договор за безвъзмездна финансова помощ; т. 2 - разходи в размер от 245, 40 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във вр. чл. 84, 82, ал. 3 и чл. 76 от Общите условия към договор за безвъзмездна финансова помощ и т. 3 - разходи в размер от 227, 09 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във вр. чл. 84, 82, ал. 3 и чл. 76 от Общите условия към договор за безвъзмездна финансова помощ. Разходите са били предмет и на искане за междинно плащане № 2 и с Решение №РД-02-36-1486 от 16.11.2018 не са били верифицирани. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство Заповед №РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж". Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, съдържа фактически основания за издаването му, но не и правни такива, тъй като чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ е общо правно основание и към него винаги следва да е посочено допълнително такова, което конкретно определя съответния разход като недопустим, а в случая това не е сторено. Сочи още, че възстановяването на мълниезащитата следва да се разглежда съпътстваща строително-монтажна дейност, свързана с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването. Посочил е още, че решението за отказ от верификация е издадено при несъобразяване на принципите на правото на ЕС за оправдани правни очаквания и правна сигурност, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, което също го прави незаконосъобразно. Предвид заключението, че оспореното решение за отказ от верификация не е съобразено с материалния закон, първоинстанционният съд е отменил същото и е върнал преписката за ново произнасяне от РУО. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Основателен е доводът на касатора, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се във вътрешна противоречивост на мотивите, липса на обсъждане на всички доводи и възражения на страните и това пречи да се разбере какво приема съда за установено и как е стигнал до извода за незаконосъобразност на административния акт, като това прави съдебното решение, постановено при липса на мотиви, което представлява съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред съда е индивидуален административен акт издаден по искане за междинно плащане за верификация на разходи. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", глава пета ЗУСЕСИФ. Целта на производството е проверка на допустимостта на разходите. По направено искане за плащане те се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. Един от способите за извършване на управленска проверка е документалната на всяко искане за плащане, подадено от бенефициера, включително и на придружаващата го документация, като в конкретната процедура е извършена именно документална проверка, включваща и преценка изпълнени ли са дадени преди това указания от проверка на място от 30.10.2018 г. Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В точка 1 от спорния административен акт, РУО е посочил като правно основание на отказа да признае направените по проекта разходи за допустими чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Органът е приел, че разходите не могат да бъдат верифицирани на този етап и сумата по тях следва да бъде задържана до изпълнението на дадените указания за изпълнение на мерки за достъпна среда, придружена със становище от компетентен орган и снимков и доказателствен материал. Първоинстанционният съд не е направил анализ налице ли е правното основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ – "разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; ", не е обсъдил в кой документ по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и одобрения проект са посочени тези разходи и отговаря ли фактическото положение на хипотезата на правната норма, т. е. правилно ли е приложен законът. РУО е свързал приложението на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ с чл. 76 от Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ. Съдът следа да направи анализ относим ли е посоченият текст към правното основание, а такъв анализ липсва в съдебния акт, поради което настоящият съд не може да извърши основната си проверка относно правилността на извода на първоинстанционния съд за точното приложение на материалния закон. Настоящият съд не може да замести произнасянето на първоинстанционния съд, тъй като би лишил страните от пълноценна защита пред една съдебна инстанция. В точка 2 и 3 от спорния административен акт, РУО е посочил като правно основание на отказа да признае направените по проекта разходи за допустими чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във вр. чл. 84 и 82, ал. 3 и чл. 76 от Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ. Тук съдът е посочил, че чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ е общо правно основание и към него винаги следва да е посочено допълнително такова, което конкретно определя съответния разход като недопустим, а в случая това не е сторено и допълнително е изложил мотиви, че разходите за мълниезащита на сградата следва да се считат за съпътстваща строително-монтажна дейност, свързана с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването.