Решение № 9792 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2017 г.

Решение № 9792 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител юрк. Кочев, срещу Решение № 3193/09.05.2017 г. по адм. дело № 945/2017 г. на Административен съд - С.-град, с което е отменено, по жалба на "ТЕЦ Г. О." ЕАД, гр. Г. О., Решение № Р-687/32-365194 от 30.12.2016 г. на директора на Агенция "Митници", потвърждаващо Решение № BG004300-ИВ-27-1-РВ77/04.11.2016 г. на началника на М. С., с което е отказано възстановяване на акциз в размер на 531 474,13 лв. и е изпратено делото като преписка на началника на М. С. за постановяване на ново решение по направеното от дружеството искане вх. № 32-245381/01.09.2016 г. в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. С решението Агенция "Митници" е осъдена да заплати разноските по делото. Касаторът претендира разноски за това производство.

Ответникът "ТЕЦ Г. О." ЕАД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. При наличието на специален законов ред за оспорване, визиращ както подлежащия на контрол акт - решението на директора на Агенция "Митници" (чл. 27, ал. 4 ЗАДС), така и приложимия ред за възстановяване на недължимо платен акциз (чл. 27, ал. 1 ЗАДС), са неоснователни касационните оплаквания за недопустимост на решението поради неправилна индивидуализация на отменения акт, както и поради неприлагането на реда по ЗОДОВ. ЗАДС като специален закон е регламентирал редът, който е правилно приложен от първоинстанционния съд, както и акта, който се контролира, като със съдебното решение е отменено решението на директора на Агенция "Митници", потвърждаващо решението на началника на М. С.. Съдът правилно е конституирал страните в производството, произнесъл се е по предмета на оспорването, без да допусне неговата замяна, като е отговорил изчерпателно на всички мотиви за отказ за възстановяване на акциз.

2. Спорен по делото е въпросът относно момента, от който за дружеството възниква правото за освобождаване от заплащане на акциз за краен потребител, както и дали в случая за дружеството е налице хипотезата на чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Т. момент е определен правилно от първоинстанционния съд, като е приел, че липсата на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител за жалбоподателя за процесния период - октомври 2013 г. - май 2015 г., по причина незаконосъобразен отказ за издаването на такова удостоверение, отменен с влязло в сила съдебно решение, поражда основателност на жалбата против административния акт по чл. 27, ал. 1 ЗАДС.

3. Обосновано е прието от съда, че релевантна за спора е отмяната на отказа за издаване на УОАКП, постановена с Решение № 125 от 31.03.2014 г. по адм. д. № 1094/2013 г. на Административен съд - В. Т., оставено в сила с Решение № 3688 от 11.04.2015 г. по адм. д. № 6484/2014 г. на ВАС, Първо отделение. Отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че са налице предпоставките за издаване на такова удостоверение към датата на подаване на искането - 23.10.2013 г. За периода от отказа за издаване на удостоверение до неговото издаване и получаване в резултат на съдебното решение, поради установената му незаконосъобразност, не е налице основание за събиране на акциз. Редът за неговото възстановяване/прихващане е в чл. 27 ЗАДС, предвиждащ общата хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз.

4. При липсата на основание за заплащане на акциз, то събраният такъв е недължимо платен, т. е. налице е плащане на задължение, което не е съществувало към момента на плащането или е отпаднало впоследствие. Освобождаването от плащане на акциз по чл. 24, ал. 2, т. 1 - 5 ЗАДС се прилага само за освободени от акциз крайни потребители, което зависи от наличието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Административният съд обаче правилно е приел, че с последващата отмяна по съдебен ред на отказа за издаване на такова удостоверение с обратна сила се заличават последиците на незаконосъобразния административен акт. В случая, с отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късното му издаване - 21.05.2015 г., се заличава правното основание за заплащане на акциза и той става недължимо платен. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро АПК отмяната на акта има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази промяна трябва да бъде зачетена от всички. Съответно оспореният отказ за възстановяване на акциз правилно е възприет за незаконосъобразен.

5. Новелата на чл. 24б, ал. 8 (в редакцията от ДВ, бр. 97/2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) е неотносима към настоящия случай, доколкото съгласно чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на административния акт се преценява според действалия към момента на издаването му материален закон.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а това на ответника по касация подлежи на уважаване -чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение