Решение № 7923 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2154/2017 г.

Решение № 7923 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2154/2017 г., VI о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - С.-област, срещу Решение № 1212 от 23.12.2016 г. по адм. дело № 513/2016 г. на Административен съд - С.-област. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се с жалбата, че неправилно съдът е приел, за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради което административният орган е нарушил административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. К. Б., чрез пълномощника адв. Димитров излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на обжалване в производството пред Административен съд - С.-област, е Решение № 1012-22-30#1/08.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С.-област, с което е отхвърлена жалбата на Б. К. Б., срещу Разпореждане № МП-03-2912#4/27.11.2015 г. на началника "ОП" при ТП на НОИ - С.-област, с което е отказано изменение на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Б. К. Б. по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Установено е по делото, че Б. Б. е подал заявление вх. № 2912/28.01.2015 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към което е приложил трудова книжка № 2130, УП-3 № XIV-237/15.01.1990 г., издадено от ЖП Завод "Г. Д.", УП-2 № 85-2 от 14.03.2001 г. и УП-3 № 85-3/14.03.2001 г., издадени от ДФ "Строймашинженеринг" и ЕР на ТЕЛК № 3970/207/02.12.2014 г. С разпореждане № 21 от 25.03.2015 г., ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - С.-област е отпуснал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Б. Б. в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО, като е отбелязано, че осигурителният стаж за периода 01.01.1990 г. - 31.12.1999 г. в ДФ "Строймашинженеринг" не е зачетен поради образувана проверка на осигурителя във връзка с указания на Дирекция "Пенсии" от 24.11.2014 г., поради което след приключване на проверката, пенсията на Б. ще бъде изменена. С разпореждане № МП-03-2912#4/27.11.2015 г. началник "ОП" при ТП на НОИ - С.-област, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е отказал да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер на Б. Б., тъй като в представеното от него УП-2 № 85-2/14.03.2001 г., издадено от ДФ "Строймашинженеринг" е отразен БУЛСТАТ ********* и оформен стаж за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1999 г. Съгласно данните от Търговския регистър ДФ "Строймашинженеринг" е пререгистрирана служебно по Закона за търговския регистър (ЗТР) на 15.06.2011 г. При тази служебна пререгистрация фирмата е получила ЕИК *********, т. е. този ЕИК, а не БУЛСТАТ съществува от датата на служебната пререгистрация, а до тази дата - 15.06.2011 г., фирмата съществува с друг фирмен номер и под този номер е регистрирана в Единния класификатор на фирмите. Пенсионният орган е стигнал до извода, че издаденият от ДФ "Строймашинженеринг" обр. УП-2 № 85-2/14.03.2001 г., съдържа като реквизит БУЛСТАТ *********, съществуващ едва от 11.06.2011 г. (вероятно е имал предвид 15.06.2011 г.), поради което представеното удостоверение не е редовен документ и не може да удостоверява осигурителен стаж и доход, и не следва да се взима предвид при преценяването на размера и правото на пенсия на лицето. Недоволен от издаденото разпореждане за отказ за изменение на пенсията, Б. го е оспорил пред директора на ТП на НОИ - С.-област. С решение № 1012-22-30#1 от 08.04.2016 г. директорът на ТП на НОИ - С.-област е отхвърлил подадената от Б. жалба, по съображения идентични с изложените в оспорения пред него административен акт, като е допълнил, че за спорния период от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. липсват данни в Регистъра за осигурените лица за подателя на жалбата. Изложил е аргументи за нередовност на удостоверенията за осигурителен стаж и доход и поради начина на оформянето им, реквизитите, които са попълнени от длъжностното лице, ангажирано с тази дейност, както и против неотразяването, че фирмата е в несъстоятелност от 1997 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд - С.-област е отменил решението на директора на ТП на НОИ - С.-област, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № МП-03-2912#4/27.11.2015 г. на началник "ОП" при ТП на НОИ - С.-област, делото е върнато като преписка на ТП на НОИ - С.-област за ново произнасяне по Заявление вх. № МП 2912 от 28.01.2015 г. при съобразяване с дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагане на закона, и е осъден ТП на НОИ - С.-област да заплати на Б. К. Б., сторените по делото разноски в размер на 450 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Посочил е, че административният орган не е взел в предвид представената пред него трудова книжка, която има официална удостоверителна сила относно записванията в нея, които не са опровергани, а при издаването на процесното решение е коментирал само нередовността на представените удостоверения за осигурителен стаж и доход. Решаващият състав е изложил мотиви, че в трудовата книжка надлежно е отразена продължителността на трудовия стаж на Б. в ДФ "Строймашинженеринг" с цифри и думи, поради което пенсионния орган е следвало да се ползва от нея, като надлежен документ по чл. 40 от НПОС, и като не го е направил е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административен съд - С.-област се е позовал на извършената по делото съдебна експертиза, от която се е установило, че в разчетно-платежните ведомости на фирмата, не фигурира името на Б., но при съобразяване с практиката на Върховния административен съд относно несъответствия между данните по трудовата книжка и данните във ведомостите за заплати, е приел, че с оглед неопроверганата официална удостоверителна сила на трудовата книжка, следва да се приемат вписванията, отразени в нея. Въз основа на горното административният съд е извел крайният правен извод за незаконосъобразност на оспорените административни актове. Решението на Административен съд - С.-област, с което атакуваните административни актове са отменени и преписката е върната за ново решаване по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, е постановено при правилно приложение на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която трудовата книжка на работника представлява доказателство за установяване на осигурителния му стаж. Административният съд е обосновал законосъобразния извод, че спорният трудов стаж на лицето е доказан с извършеното вписване в трудовата му книжка, която представлява официален документ с неоспорена доказателствена сила. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, а за установяване на осигурителния доход следва да се приложи чл. 40, ал. 2 от НПОС. На първо място следва да се отбележи, че и в разпореждането, и в решението, които са били предмет на първоинстанционното производство, както и в касационната жалба, която в по-голямата си част възпроизвежда решението на директора на ТП на НОИ - С.-област, спорен е бил въпросът, дали с представените от заявителя удостоверения, може да се удостовери осигурителният стаж, положен от заявителя в ДФ "Строймашинженеринг". За първи път едва с касационната жалба се въвежда доводът, че от представените пред административния орган доказателства, не може да се определи осигурителният доход на лицето, въз основа на което да се изчисли действителният размер на пенсията му. Фактическите основания за издаване на административния акт, също подкрепят горното, тъй като в него са изложени мотиви, сочещи нередовност на документ, който не може да удостовери трудов стаж в размер на 10 години, поради което изобщо не е обсъждан размерът на осигурителния доход на лицето, за да се прилага чл. 40, ал. 2 от НПОС, и въпреки възраженията на касационния жалбоподател за неправилно прилагане на чл. 40, ал. 1 от НПОС, в представената трудова книжка № 2130 също се съдържат данни за осигурителния доход на лицето. Неоснователни са развитите съображения, отнасящи се до необоснованост на правния извод за доказаност на процесния труд стаж. Доводите не са съобразени с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, която поставя изискване осигурителния стаж да бъде установен с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В настоящия случая заявителят е представил трудова книжка, в която вписванията отговарят напълно на изискванията, тъй като са подписани от ръководителя на предприятието и са поставени печати на ДФ "Стромашининженеринг" и СО "Вагоностроене", чийто правоприемник е ДФ "Стромашининженеринг". Като не е взел предвид наличието на официален удостоверителен документ, какъвто е трудовата книжка, правилни са изводите на първоинстанционния съд за издаване на административния акт в нарушение на чл. 35 от АПК - без да се изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. По отношение на останалите доводи в касационната жалба, за нередовност на представените от заявителя удостоверения за трудов стаж и доход, предвид пререгистрацията на фирмата на 15.06.2011 г. и предоставянето на ЕИК *********, което според административния орган сочи, че към 14.03.2001 г., когато са издадени процесните УП-2 и УП-3 не е било възможно ДФ "Стромашининженеринг" да има БУЛСТАТ със същия номер, настоящата инстанция намира са неоснователен. На първо място следва да се отбележи, че съгласно § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър (ПЗР ЗТР), търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 31 декември 2011 г. В § 4, ал. 10 от ПЗР ЗТР е изрично посочено, че при пререгистрацията търговците и клоновете на чуждестранни търговци се изключват от регистър БУЛСТАТ и кодът по БУЛСТАТ става ЕИК на търговеца, поради което основанието за отказ за изменение на пенсията на Б. на това основание, се явява в противоречие с материалния закон. На следващо място съгласно чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър, ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Посочената разпоредба налага извода, че пенсионният орган служебно следва да провери данните на фирмата, които освен всичко друго са и публични. В случая, отново в нарушение на чл. 35 от АПК, административният орган не е извършил дължимата проверка, която се съдържа в публичния търговски регистър и по-конкретно в раздел "История на регистрацията" на ДФ "Стромашининженеринг", в която е отразено, че при регистрацията на предприятието на 13.08.1990 г., то е имало БУЛСТАТ *********. Тази справка пенсионният орган е могъл да извърши още при първоначалната преценка на представените от заявителя документи за пенсия, но тъй като разпореждането за отпускане на пенсия за инвалидност в минимален размер, не е предмет на настоящото производство, това нарушение на административнопроизводствените правила, се отразява на законосъобразността на процесното разпореждане за отказ за изменение на отпуснатата пенсия, поради това, че административният орган не е извършил дължимата проверка в Търговския регистър и незаконосъобразно е приел, че представените удостоверения са нередовни за да се признае трудовият стаж и осигурителния доход, отразени в тях, поради несъществуващ БУЛСТАТ ********* към момента на издаването им. Следва да се отбележи, че останалите несъответствия, които административният орган твърди, че са констатирани в УП-2 № 85-2/14.03.2001 г., досежно начина на попълване на образците, също не се възприемат от настоящия състав, тъй като не са представени доказателства от административния орган, които да ги удостоверят, въпреки указанията на първоинстанционния съд, разпределящи доказателствената тежест в съдебното производство. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,