Решение № 6220 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14271/2015 г.

Решение № 6220 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14271/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Т. М. срещу решение № 571 от 10.11.2015 г., постановено по административно дело № 261/2015 г. от Административен съд М., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 292/24.04.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени обжалваната от нея заповед, като й присъди и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" в представено писмено становище от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като въз основа на събраните по делото доказателства е извел законосъобразен извод, че обжалваната от М. заповед е постановена при спазване на законовите изисквания. Неоснователни са наведените доводи за неправилност на решението, формулирани като подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед в противовес с изводите на съда. Заповедта е издадена на 24.04.2015 г. - т. е. в деня на утвърждаване на щатното разписание в сила от 28.04.2015 г. със заповед № 0З-РД/530 на Изпълнителния директор на ДФЗ, но доколкото с нея служебното правоотношение с жалбоподателката е прекратено от 28.04.2015 г. факта на издаване на заповедта по-рано не води до извод за незаконосъобразността й, както правилно е прието в обжалваното решение. Това е така, тъй като към момента на действителното прекратяване на служебното правоотношение длъжностното разписание е породило действието си. Неоснователен е и наведеният довод, че за ответника не било налице правомощие да утвърди длъжностно разписание. Правилно в тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, т. 8 от Устройствения правилник на ДФЗ. Неоснователен е и наведеният довод за допуснато нарушение на принципите за съразмерност, равенство и последователност и предвидимост по чл. 6, 8 и 13 АПК, тъй като при извършено съкращение в щата във формата на намаляване на броя на служителите, изпълняващи определени длъжности, органът в рамките на оперативната самостоятелност, с която разполага по силата на чл. 10, т. 9 от УПДФЗ преценя кои от служителите да съкрати. При това и наведеният довод за неравно третиране спрямо останалите служители в ДФЗ е неоснователен, тъй като органът е разполагал с оперативна самостоятелност, а извършеното съкращение е в съответствие със закона. Неоснователен е наведеният довод, за неправилност на извода в първоинстанционното решение, че заповедта е постановена при спазване на изискванията за форма. В случая общата разпоредба на чл. 50, ал. 2 АПК е неприложима, доколкото заповедта е постановена в съответствие с изискванията на чл. 108 ЗДСл, определящ реквизитите на същата. В случая правилно и законосъобразно първоинстанционният съд приема, че е налице реално съкращение на длъжността, заемана от М., тъй като с новоутвърденото щатно разписание е намален броят на служителите, изпълняващи длъжността старши експерт в отдел "Регионален технически инспекторат", в Областна дирекция - М. на ДФЗ - т. е макар длъжността да е запазена като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, определени с длъжностна характеристика е намален броят на служителите, които я изпълняват. Твърдяното в касационната жалба обстоятелство, че на 15.09.2015 г. е назначен нов служител на същата длъжност, не обуславя извод за обратното, тъй като липсват доказателства същият да е назначен именно на щатната бройка за тази длъжност, заемана от М. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение