Решение № 2442 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10604/2020 г.

и с. Чуковезер (81699). В Анекс 7 към договора на дружеството със сертифицираната организация за контрол е включен БЗС 23354-199-1-1, който попада в землището на с. Драгоил, но за това землище няма незаявени площи по поетия ангажимент. Налице е корекция на площта на 23409-94-16-1, която първоначално е била с 0, 16 ха по-голяма, но това е площ в землището на с. Драгоман. Процентът на припокриване на площта от пресичането на заявените от "Ферма" ЕООД парцели за кампания 2018 г. спрямо одобрените (референтни) парцели за участие на дружеството по направление "БР" е в размер на 87, 96 %. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като в тази връзка се е позовал на представената по делото Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на заместник изпълнителния директор на ДФЗ на подробно описани правомощия, вкл. да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 11 "БЗ". Приел е, че актът е издаден в писмена форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му. Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка е посочил, че подаденото от дружеството възражение е прието за неоснователно, като ответникът е посочил, че представените от заявителя възражения и документи не представляват основание за спиране или прекратяване на производството. Изложил е съображения, че липсата на подробни мотиви за приетото от органа не следва да се определя като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като и в съдебно-административното производство "Ферма" ЕООД не е посочил факти и обстоятелства, които да доведат до постановяване на акт с различно съдържание. Приел е, че оспореният акт съответства на материалния закон. За този си извод е изложил съображения, че безспорно от доказателствата по делото се е установило, че дружеството е намалило одобрените парцели с повече от 10 %, като процентът на припокриване спрямо одобрените парцели за участие в мярката е 87, 96 %. За неоснователен е приет доводът на жалбоподателя, че дружеството е допуснало техническа грешка при попълване на заявлението и по конкретно парцел № 23354-199-1-1, който не е заявен по БР, макар да е заявен по СЕПП и включен в договора с контролиращото лице. За този си извод съдът е посочил, че кредитира СТЕ, която не е оспорена от жалбоподателя, а видно от заключението на вещото лице БЗС 23354-199-1-1 попада в землището на с. Драгоил, но за това землище няма незаявени площи по поетия ангажимент за кампания 2018. Посочил е, че след като дружеството е считало, че има валидно правно основание за заявяването на парцелите, то е следвало да ги заяви, като при евентуалното им неодобряване или прекратяване на договорите биха били относими доводите изтъкнати в настоящото производство. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение не се оспорват от страните и касационната инстанция ги възприема. Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че референтните парцели са заявени и одобрени за участие по направление "БР" през 2016 г., видно от Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "БЗ" от ПРСР за периода 2014-2020 г. изх. № 02-220-2600/2906 от 15.12.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Видно от Таблица № 1 на одобрените и неодобрените за участие площи по направление "БР" от мярка 11 "БЗ" от ПРСР 2014-2020 г. приложение към уведомителното писмо по направлението няма неодобрена площ. Парцел 23354-199-1-1 не е сред декларираните парцели. За кампания 2018 г. заявените парцели са в общ размер 35, 13 ха. Видно от приложение 1 към процесното уведомително писмо дружеството не е заявило шест парцела. Референтните (одобрени) парцели е посочено, че са общо 39, 94 ха. При тези фактически установявания решаващия съд правилно е приложил материалния закон и решението му не е необосновано. Съдът е извършил служебна проверка на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, каквото задължение му вменява чл. 168, ал. 1 АПК. Правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводите на съда за липсата на изложени мотиви, се отнасят за приетото от органа относно подаденото от дружеството възражение, във връзка с Уведомително писмо изх. № 01-2600-1732/29.03.2019 г., с което дружеството е уведомено за откриване на производство по издаване на Акт за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11 "БЗ", направление "БР", а не относно оспореното уведомително писмо от 5.11.2019 г. Поради тази причина неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е приел, че процесният акт не съдържал подробни мотиви. Мотивите на съда за мотивираност касаят две различни уведомителни писма. Оспорваният административен акт е подробно мотивиран, както правилно е приел решаващият съд, като съдържа както фактическите установявания на органа, така и правните основания за издаването му, който кореспондират на фактите. Ясно и недвусмислено се разбира, защо се прекратява биологичният ангажимент на дружеството. Необсъждането от страна на съда на оплакването на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател), че административният орган не е спазил изискването на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4/2015 г. и не е извършил административни и проверки на място за изпълнение на изискванията за подпомаганите дейности, въпреки че дружеството го е приканило да извърши теренни проверки на място, не прави съдебното решение необосновано. Теренните проверки и проверките на място са различни видове проверки. Теренните проверки се извършват за ежегодното обновяване на цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" и екологично насочени площи. Извършването им е регламентирано в чл. 15 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.). Проверките на място се извършват съгласно чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и на контролна извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, а не на всички подадени заявления. И двата вида проверки се извършват по преценка на органа, а не по искане на заявител за проверка състоянието на заявените площи/култури, каквито доводи излага касационният жалбоподател. Чрез извършване на проверка на място не може да се промени посоченото в подадено заявление за подпомагане, каквато промяна е целяло дружеството с поисканото във възражението му срещу уведомителното писмо от 29.03.2019 г. На всички подадени заявления се извършва административна проверка – чл. 37, ал. 1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Както се посочи по-горе проверките на място се извършват само на контрола извадка от подадените заявления за подпомагане. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4/2015 г. дейностите по направление "биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението. В чл. 17, ал. 2 от същата наредба е предвидено, че одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/2015 г. Държавен фонд "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. От доказателствата по делото, вкл. неоспорената от касационния жалбоподател СТЕ безспорно се установява, че не е изпълнено изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Процентът на припокриване е 87, 96 %. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че неизпълнение на изискването на чл. 17, ал. 2 е пренебрежително малко, в сравнение с ползата за почвата върху заявените от дружеството площи, вследствие тяхното обработване, поради което оспорваният акт е издаден в противоречие с целта на закона. Наредбата ясно и категорично посочва какъв следва да е процентът на припокриване между референтните и заявените парцели и при непостигането на този процент припокриване е разписана и неблагоприятната за земеделския производител последица, а именно прекратяване на агроекологичния ангажимент. Изложените съображения за допусната техническа грешка при заявяване на парцелите не могат да бъдат споделени, защото парцел 23354-199-1-1 не е референтен парцел и дори и да бъде включен в заявлението, не може да бъде взет предвид за определяне процента на припокриване поради това, че няма как да се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.