Решение № 5792 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12658/2010 г.

Решение № 5792 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12658/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1183/6.08.2010 г. на Пловдивски административен съд, II отделение, ХII състав, постановено по адм. д. № 166 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отменен РА № 160900870/5.11.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 861/15.12.09 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ДЗЗД "ПСК - ПЪТИЩА ПЛОВДИВ" със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Дилянка" № 35, с ЕИК 160061891 не е признат данъчен кредит в размер на 39 074,13 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В чл. 3, ал. 1, б. "а" от договора, сключен на 11.08.08 г. е предвидено, че ДЗЗД "ПСК - ПЪТИЩА ПЛОВДИВ" дължи заплащане в двуседмичен срок след приемане на извършената работа и превеждане на дължимите суми от страна на НАПИ по основния договор. Това доказва, че в случая няма добросъвестна страна, чиито права да са накърнени от недобросъвестен контрагент и тя да е била поставена в невъзможност да упражни правото си на данъчен кредит. Никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение. Страните е трябвало да съобразят сключените договори с разпоредбите на данъчното право. Неправилно съдът се позовал на практиката на СЕС, касаеща хипотезата на самоначисляване, която е различна от процесната. В случая става въпрос за издаване в срок на фактура от друго лице - доставчик. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността е прехвърлена или услугата е завършена. В чл. 68, ал. 2 ЗДДС е регламентирано, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. По силата на чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Едва след всичко гореизложено може да се претендира правото на данъчен кредит, като чл. 72, ал. 1 ЗДДС определя правото да се упражнява в периода, през който е възникнало това право или в един от следващите три периода. Към датата на завършване процесната услуга срокът по чл. 72 е бил тримесечен. Касаторът моли за уважаване на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ДЗЗД "ПСК - ПЪТИЩА ПЛОВДИВ", редовно призован, не е подал писмен отговор срещу нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Верен е доводът на касатора, че правото не е упражнено и в тримесечния период до м. 11.2008 г., включително. Недопустимо е договорът да противоречи на императивни законови разпоредби. Съдът се е позовал на неотносими норми - чл. 116, ал. 2 ЗДДС. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. По време на ревизията е прието за установено следното: През процесния период ДЗЗД "ПСК - ПЪТИЩА ПЛОВДИВ" е осъществявало основно текущ ремонт и поддържане, ремонт и зимно поддържане на републиканска пътна мрежа на територията на Областно пътно управление - Пловдив в района на сектор "Граф Игнатиево". Дейността е осъществявана във връзка с договор от 9.10.06 г., сключен между Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" - София - Областно пътно управление Пловдив и Обединение "ПСК - ПЪТИЩА ПЛОВДИВ". На 11.08.08 г. е сключен договор между ДЗЗД "ПСК - ПЪТИЩА ПЛОВДИВ" и "Стройпроект - 2007" ЕООД е сключен договор с предмет "организиране на СМР и работи по почистване на изсъхнали треви, тръстики и дървета в райони, намиращи се на територията на Областно пътно управление - Пловдив. За извършената работа по цитирания договор "Стройпроект - 2007" ЕООД е издало фактура № 44/12.02.09 г. на стойност 195 370,63 лв. и ДДС 39 074,13 лева. Ревизираният субект е издал на Национална агенция "Пътна инфраструктура" фактура № 65/4.12.08 г. на стойност, включваща и извършените от "Стройпроект - 2007" ЕООД работи. Сумата от фактурата е отразена счетоводно, като приходи от продажбата на услуги. По време на ревизията са представени три броя протоколи за доказване на извършените работи от едноличното дружество, месечен сертификат, писмени обяснения. От тях става ясно, че фактура № 65/7.12.08 г. е издадена след утвърждаване на количествата и стойностите на извършените работи по месечния сертификат за м. 08.08 г.. Сумата по фактурата е преведена от НАПИ на ДЗЗД "ПСК - ПЪТИЩА ПЛОВДИВ" на 10.02.2009 г., а на 12.02.09 г. след получаване на плащането за извършената работа "Стройпроект - 2007" ЕООД е издало на ревизирания субект фактура № 44/12.0209 г.. Според приходните органи данъчното събитие е възникнало на 28.08.08 г. и данъкът е станал изискуем на цитираната дата. Съобразно нормата на чл. 72, ал. 1 ЗДДС правото на данъчен кредит е трябвало да бъде упражнено до м. 11.2008 г., а в случая то е упражнено през м. 02.2009 г.. Административният съд е приел за безспорен факта на реалното осъществяване на доставката. Позовал се е на решение на СЕО (сега СЕС) от 8.05.2008 г. по съединени дела С - 95/07 г. и С - 96/07 г., както и на други решения, посочени в мотивите на съдебния акт. В контекста на принципите на равностойност и ефективност съдът е анализирал нормите на чл. 68, ал. 4, чл. 116, ал. 2 ЗДДС. В конкретния случай следвало да бъде образувано ревизионно производство спрямо доставчика "Стройпроект - 2007" ЕООД, по време на което да се коригира декларирания от дружеството резултат. Основанието за такава корекция е разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗДДС. Освен това, приходната администрация можело да наложи имуществена санкция в размер на неначисления в срок данък, на основание чл. 180, ал. 1 ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно, същото трябва да бъде отменено след което да се постанови друго решение, отхвърлящо жалбата на ДЗЗД срещу РА. Фактите по делото са установени, така както са посочени по - горе и не са спорни. Спорът между страните е дали неупражняване на правото на приспадане на данъчен кредит в законово предвидения срок следва да има за последица коригиране резултата на "Стройкомплект - 2007" ЕООД или последица е отказ за признаване правото на ДЗЗД "ПСК - ПЪТИЩА ПЛОВДИВ". Настоящият касационен състав на ВАС, I А отделение счита, че административният съд е направил необосновани изводи тъй като не е разграничил процесният случай от хипотезата на самоначисляване, разгледана в решението на СЕС по двете съединени дела, описани в първоинстанционното решение. В този смисъл е основателно оплакването на касатора, че когато става въпрос за самоначисляване, лицето само издава протокол и приспада данъка, докато в процесният случай начисляването и издаването на фактура е трябвало да бъдат извършени от друго дружество във връзка с конкретна доставка. На основание чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие е настъпило на датата на извършване на услугата - 28.08.2008 г.. Това означава, че данъкът е станал, по силата на чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС, изискуем на същата дата, респективно възникнало е задължението за регистрираното лице да го начисли. Начисляването на данъка и упражняване на правото обаче е извършено през м. 02.2009 г., а не в срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС (в приложимата за периода редакция). Видно е, че ДЗЗД "ПСК - ПЪТИЩА ПЛОВДИВ" е издало на НАПИ фактура № 65/4.12.08 г., която е съобразена с настъпилото данъчно събитие, касаещо работите, извършени от "Стройпроект - 2007" ЕООД. Фактурата от последното дружество - № 44/12.02.09 г. е издадена не преди фактура № 65, а впоследствие. Икономическата логика предполага ДЗЗД "ПСК - ПЪТИЩА ПЛОВДИВ" да издаде на НАПИ фактура, след като е получило услугата от "Стройпроект - 2007" ЕООД, респективно след като последното дружество е издало фактура на ДЗЗД. Клаузите от договора не могат да противоречат на нормите от данъчното право, регламентиращи възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Евентуалната корекция на декларирания резултат на доставчика е различна от регламентирана в закона възможност за упражняване/отказване правото на данъчен кредит на ДЗЗД "ПСК - ПЪТИЩА ПЛОВДИВ". Решението трябва да бъде отменено и след това делото да се пререши чрез отхвърляне жалбата на ДЗЗД срещу РА. С оглед резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. Пловдив трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 231 лв. за първоинстанционното производство. Касационната инстанция не присъжда възнаграждение за това производство, защото в него страната не е била защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение