Решение № 1908 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7046/2019 г.

Решение № 1908 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7046/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез процесуален представител срещу решение № 735 от 12.04.2019 г. по административно дело № 3291/2018 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена негова заповед № ДС-856/22.11.2018 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Изложени са твърдения за неправилност на изводите на съда относно липсата на законовите предпоставки за издаване на заповедта и мотивирано е посочено становището на касатора за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява служебните си задължения. Аналогични доводи са наведени и в представените по делото писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – Д. Михов чрез процесуален представител и в представени писмени отговор и бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди и направените по делото разноски. Излага подробни съображения за правилност на изводите на съда. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт, засягащ негови интереси, като същото е и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК за законосъобразност на оспорената пред него заповед приема, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма – съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Със заповед № ДС-856/22.11.2018 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) във връзка с отнет достъп до класифицирана информация от Държавната комисия по сигурност на информацията и нейно решение № 79-ІІ-8/25.10.2018 г. е прекратено служебното правоотношение на Михов за длъжността "старши инспектор" в Териториална дирекция (ТД) Бургас поради наличие на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения поради липсата на валидно разрешение за достъп до класифицирана информация. Правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена от компетентния орган - Председателя на КПКОНПИ, който съгласно чл. 14, ал. 1, т. 6 ЗПКОНПИ назначава изменя и прекратява правоотношенията с директорите и инспекторите в ТД и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Противно на твърденията в касационната жалба в съдебното решение не са формирани изводи за допуснати нарушения в тази насока. За да отмени заповедта първоинстанционният съд приема, че при издаване на заповедта не са установени предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл – наличие на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Не е спорно по делото, че в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от Михов, връчена му на 24.07.2018 г. в т. 10 – Изисквания за заемане на длъжността е посочено ниво на достъп за работа с класифицирана информация "секретно", съгласно ЗЗКИ, както и че в т. 4 от утвърден на 30.10.2018 г. от и. д. Директора на ТД Бургас списък на длъжностите на КПКОНПИ – ТД Бургас, за които се изисква достъп до съответно ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна е включена и длъжността, заемана от Михов, макар при преглед на задълженията му по т. 5 от длъжностната характеристика да не се установяват такива свързани с информацията по приложение № 1 към чл. 25 ЗЗКИ - Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Същите са свързани с информация, защитена по други закони, предвиждащи специален ред за получаването и съхраняването й. Не са спорни и фактите, че Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) е дала разрешение за достъп до класифицирана информация на Михов до ниво "секретно", валидно до 20.07.2021 г., както и че отнема разрешението за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "секретно" на Михов с отнемане № 186/20.09.2018 г., след което с нарочна заповед от 1.10.2018 г. на и. д. Директора на ТД КПКОНПИ – Бургас е ограничен достъпа до класифицирана информация на служителя. По делото не е представено решение № 79-ІІ-//25.10.2018 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), посочено като основание за издаване на заповедта, но доколкото страните не спорят относно наличието му съдът правилно е приел, че то съществува. При тази фактическа обстановка обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че не са налице предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, за наличието, на които е необходимо да е създадена нова фактическа обстановка, която да е обективно възникнала – т. е. извън волята на страните по служебното правоотношение. В константната си практиката относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание ВАС приема, че за да е осъществен фактическия състав следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. Обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че в случая изискването за притежаване от служителя на достъп до класифицирана информация до ниво "секретно" за длъжността, която е заемал не е нормативно определено. Същото е въведено от и. д. директора на ТД КПКОНПИ Бургас, тъй като длъжността, заемана от Михов не фигурира в представената по първоинстанционното дело и с касационната жалба заповед № РД-06-657/14.11.2018 г. на органа по назначението - Председателя на КПКОНПИ, както и в предходни такива, издавани от него. При така установените с писмени доказателства факти, обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че в случая причините за невъзможността служителя да изпълнява задълженията си не е обективна, тъй като обстоятелствата, които се приемат за такива не са неподвластни на волята на страните по служебното правоотношение – изискването, на което служителят е престанал да отговоря не е нормативно уредено, а е въведено от ръководителя на териториалното звено, в което същият заема длъжност. Допълнително следва да бъде посочен и факта, че не е установено по безспорен начин и наличието на посочените в заповедта фактически и правни основания, а именно отнетия достъп до класифицирана информация. Съгласно чл. 68 от Закона за класифицирана информация решението на ДКСИ за отнемане на такъв достъп, подлежи на обжалване – т. е. същото не е окончателен акт, макар жалбата да не спира изпълнението, а при извършена служебно справка в деловодната система на ВАС се установява, че с окончателно решение № 18 от 9.04.2019 г. на тричленен състав на ВАС решение № 79-ІІ-8/25.10.2018 г. на ДКСИ е отменено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение