Решение № 161 от 17.3.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002102355/2024 г.

Производството е по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх. № 25009580 от 10.04.2024 г., подадена от Р. Д. З., чрез адв. Д. С., за отмяна на влязло в сила решение № 554317 от 05.12.2018 г., постановено по гр. д. № 63724/2017 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която Н. Р. Й. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 836, 02 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода 13.09.2014 г. – 30.04.2016 г. с включена главница за дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от 13.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 205, 31 лева за периода от 15.09.2014 г. до 30.08.2017 г. с включена лихва върху сумата за дяловото разпределение. Решение № 554317 от 05.12.2018 г., постановено по гр. д. № 63724/2017 г. по описа на Софийски районен съд в останалата му част не е предмет на настоящото производство. Молителят Р. Д. З. се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Обосновава отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че в качеството си на наследник е конституирана по изпълнително дело, образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 05.04.2023 г. по гр. д. № 63724/2017 г. по описа на Софийски районен съд, водено срещу нейната майка Н. Р. Й. и брат й М. Д. Й.. Твърди също така, че майка й е починала на 13.03.2018 г., а по горепосоченото дело по искане от 30.05.2018 г. на Н. Й. е назначен особен представител, към който момент тя вече е починала. Излага съображения, че първоинстанционният съд е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила като не е извършил проверка за постоянен и настоящ адрес на майка й преди назначаването на особен представител, не е спрял делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и не е уведомил ищеца за настъпилата смърт на един от ответниците. Сочи, че вместо горните действия, в случая съдът е назначил особен представител на починало лице и е постановил съдебно решение срещу несъществуващ правен субект. При тези съображения молителят счита, че е била лишена от възможността да участва в първоинстанционното производство и впоследствие да обжалва по институционален ред постановеното съдебно решение. Като приложение към молбата за отмяна, молителят прилага поканата за доброволно изпълнение, видно от която същата е връчена на Р. Д. З. на 16.01.2024г. Приложила е и удостоверение за смърт и наследници на Н. Р. Й., според което лицето е починало на 13.03.2018г. и е оставило като законни наследници децата си М. Д. Й. и Р. Д. З.. В проведеното открито съдебно заседание чрез адв. С. поддържа молбата за отмяна. Ответната страна по молбата за отмяна – „Топлофикация София“ ЕАД, както и третото лице – помагач по делото „Нелбо“ ЕАД, не изразяват становище в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК и не изпращат представител в откритото съдебно заседание. Ответникът по молбата за отмяна М. Д. Й. чрез адв. Славчев счита молбата за основателна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното: С определението по чл. 307 ГПК е прието, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение в посочената част е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. „Топлофикация – София” ЕАД е предявила срещу Н. Р. Й. и М. Д. Й. искове по чл.79, ал.1 и по чл.86 от ЗЗД с искане ответниците да бъдат осъдени разделно и при равни квоти да й заплатят сумата от 3368 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода 13.09.2014 г. – 30.04.2016 г. с включена главница за дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от 13.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 828, 44 лева за периода от 15.09.2014 г. до 30.08.2017 г. с включена лихва върху сумата за дяловото разпределение. По предявените от дружеството искове е образувано гр.д.№ 63724/2017 г. по описа на Софийски районен съд, което е приключило с Решение № 554317 от 05.12.2018г. С това решение М. Д. Й. и Н. Р. Й. са осъдени да заплатят разделно, при равни квоти, на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3 344, 08 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода 13.09.2014 г. – 30.04.2016 г. с включена главница за дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от 13.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 822, 28 лева за периода от 15.09.2014 г. до 30.08.2017 г. с включена лихва върху сумата за дяловото разпределение, като претенциите са отхвърлени до пълните предявени размери от 3368 лева относно главницата и от 828, 44 относно лихвата. В първоинстанционното производство ответниците са представлявани от особен представител – адв. И., определен от НБПП по искане на съда от 30.05.2018г., и назначен от съда с определение от 25.06.2018г. От този момент всички съдебни книжа, адресирани до ответниците, са връчвани на особения им представител. Постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В хода на това производство, още преди провеждане на първото / и единствено/ съдебно заседание от 15.11.2018 г. и преди постановяване на съдебното решение от 05.12.2018г., ответникът Н. Р. Й. е починала. Видно от представеното с молбата за отмяна удостоверение за наследници (изх.№ 556 от 19.03.2024г. на Столична община), се установява, че ответникът Н. Р. Й. е починала на 13.03.2018г. и е оставило като законни наследници децата си М. Д. Й. и Р. Д. З.. Смъртта на Н. Р. Й. е останала неизвестна за съда, тъй като съобщенията до нея са изпращани на пълномощника й. По тази причина съдебното производство е проведено и съдебното решение на СРС е постановено по отношение на починало лице, без да са конституирани наследниците му и без да е дадена възможност на молителката за участие в процеса. Според чл. 229, ал.1, т.2 ГПК при смърт на страна съдът е длъжен да спре производството, за да обезпечи участието на правоприемниците на починалата страна в процеса и постановяване на допустим съдебен акт по отношение на правоспособни страни, съобразно разпоредбата на чл. 227 ГПК. Спирането на делото поради смърт на страната настъпва по силата на закона, без оглед на това дали фактът на смъртта е станал известен на съда или на страните. За спирането на делото не е нужно то да е било поискано от някоя от страните по делото, нито да е постановено разпореждане на съда за спиране. В конкретния случай, доколкото производството по делото е продължило и съдебното решение на първата инстанция е било постановено по отношение на страна, изгубила правосубектността си, е допуснато нарушаване правото на участие в процеса на правоприемник на починалия ответник. Ето защо, като се е произнесъл по подадената искова молба без участието на молителката като наследник на починалия ответник, която е обвързана от постановеното решение и като краен резултат с оглед наследствените си права е осъдена да заплати на ищеца сумата от 836, 02 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода 13.09.2014 г. – 30.04.2016 г. с включена главница за дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от 13.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 205, 31 лева за периода от 15.09.2014 г. до 30.08.2017 г. с включена лихва върху сумата за дяловото разпределение, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 229 и чл. 230 ГПК, довело до лишаване на правоприемничката от правото й на участие в производството. Поради това, подадената молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение в посочената част е основателна и следва да бъде уважена. След отмяната на влязлото в сила решение, делото следва да се върне на Софийски районен съд. След връщане на делото, молителката като наследник на починалата страна следва да се конституира, като разглеждането на исковите претенции и спорът да се разреши с нейно участие. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, съобразно разрешението по т. 4 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение