Решение № 1588 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13423/2016 г.

Решение № 1588 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13423/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208, вр. чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ИБВ-Солар" ООД, със седалище с. К., чрез процесуалния му представител адвокат М. С., против решение № 6331/18.10.2016 г. по адм. дело № 641/2016 г. на Административен съд - С. град, Т. отделение, 13-ти състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел IV, т. 5, с която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на жалбата, по която е образувано производството пред АССГ. Твърди се, че при определяне на цената за достъп до електропреносната мрежа с процесното решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по раздел IV, т. 5, не е използвана ясна методика, която органът да следва и Комисията не се е водила от точни критерии, нито от правно регламентирана процедура при изчисляване на цените за достъп. На следващо място се изтъква неправилното приложение от административния съд на чл. 84, ал. 2 ЗЕ, Правилата за търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/ и Правилата за управление на електроенергийната система /ПУЕС/, както и че незаконосъобразно е прието, че неизпълнението на изискването по чл. 36а ЗЕ не опорочава атакувания административен акт. Според касатора съдът неправилно е приел оспорваното решение на КЕВР за мотивирано. При това моли съдебното решение да бъде отменено, а спорът - решен по същество, като решение № Ц-27 на КЕВР бъде обявено за нищожно, а в отношение на алтернативност - отменено като незаконосъобразно в атакуваната част. Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна, както и да й присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /ЕСО/, редовно призована, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, от надлежна страна, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен, приема същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 6331/18.10.2016 г. по адм. дело № 641/2016 г. на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на "ИБВ-Солар" ООД, срещу решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел IV, т. 5. С тази част от решението е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв/МВтч без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - с чл. 21, т. 8 ЗЕ, на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят е посочил, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи /чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ/. Административният съд е приел, че оспорваното решение е постановено в предвидената от закона писмена форма, като са изложени фактическите и правни основания за неговото издаване, поради което не страда от порок във формата. На следващо място съдът е отчел, че решението е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и реда, предвиден в ЗЕ и Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. От дружествата, в частност "ЕСО" ЕАД, са постъпили заявления, назначена е работна група със заповед на Председателя на КЕВР, същата е изготвила доклад, приет на заседание на Комисията. Спазени са изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г., досежно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл. 14 ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. По този начин е съобразено изискването на чл. 26 АПК, предвид факта, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което и в съответствие с чл. 26, ал. 2, вр. чл. 61, ал. 3 АПК и чл. 25, ал. 3 ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация, лицата са надлежно уведомени чрез публикуване на информацията на интернет страницата на КЕВР. На следващо място съдът подробно е изследвал приложимите материалноправни разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и Правилата за търговия с ел. енергия, при което не констатирал противоречие на решение № Ц-27 с приложимите материалноправни разпоредби от тези актове. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и относимост, а приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните, установени факти, съдът правилно е приложил материалния закон, поради което не намират основание доводите на касатора за неправилност на решението. Съдът е изпълнил и задължението си за проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК, като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса и събрал относимите доказателства, въз основа данните от които приел, че оспорващото дружество не е доказало твърденията в жалбата. Изложени са мотиви, че изчисленията направени от КЕВР в процесното решение № Ц-27/31.07.2015 г. в частта му по раздел IV, т. 5, с която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7,14 лв/МВтч, се потвърждават от приетата и неоспорена от страните СИЕ. Правилни са и направените изводи, че са спазени изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и че в съответствие с чл. 14 ЗЕ е проведено обществено обсъждане, а информацията, включително докладът и проектът на решение, са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, като Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. В тази връзка е обсъдена приложимостта на чл. 26 АПК, като е отчетено, че в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая, в закрито заседание на 08.06.2015 г. от КЕВР е приет проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта за решение на 10.06.2015 г. и в съответствие с чл. 14 ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет-страницата на КЕВР. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цената за достъп на "ЕСО" ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателя да участва в него, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7,14 лв./МВтч без ДДС. Правилно за неоснователни са приети доводите за незаконосъобразност на решението на КЕВР поради липсата на методика, критерии и формула за определяне на цената за достъп на производители от вятърна/слънчева енергия. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение, счита, че цената за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия - 7,14 лв/МВтч е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ, Наредбата/. Процесната цена за достъп е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода "норма на възвръщаемост на капитала" по смисъла чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Действително, обжалваната цена е определена само въз основа на тази наредба, без да са използвани Указанията, приети с протоколно решение на ДКЕВР № 15/09.02.2012 г. съгласно чл. 5, ал. 8 от предходната Наредба за регулиране на цените на ел. енергия от 2004 г. /отменена/, към които има разработен и електронен модел за изчисляване на заявените цени за достъп и пренос. Д. към действащата Наредба № 1/18.03.2013 г. няма одобрени Указания, нито разработена и приета конкретна методика или механизъм /записан в Указания/ или електронен модел относно образуването на цена за достъп за производители от слънчева и вятърна енергия, правилно цената за достъп е определена съобразно чл. 27, вр. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 5 от нея, като "възвръщаемостта на капитала" е изчислена като произведение на "регулаторна база на активите" и одобрената "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" /според относимата част от формулата по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/18.03.2013 г./. КЕВР е определила "възвръщаемост на капитала" - 36 хил. лв., като е умножила "регулаторна база на активите" - 1095 хил. лв, със "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3,33%. "Регулаторна база на активите" е формирана /съгласно формулата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1/18.03.2013 г./ само от стойността на "необходимия оборотен капитал" - 1095 хил. лв. /определен като 1/8 от одобрените "парични разходи" съобразно чл. 13, ал. 8 от Наредба № 1/18.03.2013 г./. "Паричните разходи" на свой ред са формирани само от "разходите за допълнителен резерв" - 8760 хил. лв, тъй като включените "разходи за компенсиране" не са парични за разглеждания период, а са разходи през предходни периоди, които не са били възстановени на оператора. КЕВР е приела "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3,33% преди данъчно облагане /изчислена на база "норма на възвръщаемост на собствения капитал" от 3% след данъчно облагане, при дял на собствения капитал 100% - няма привлечен капитал/ и е равна по размер на одобрената и включена в цената за достъп по раздел IV, т. 1 от решението. Натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г. са двата фактора, които водят до съществената разлика между цената, определена с решение № Ц-6 и цената - предмет на процесното решение № Ц-27. В случая цената за достъп включва именно разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъла на същата разпоредба и във връзка с т. 53а ДР ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Така, правилен е направеният от съда краен извод, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователни са доводите на касатора за материална незаконосъобразност на решението, поради противоречието му със специалния Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в конкретния случай е приложим чл. 84, ал. 2 ЗЕ, съгласно който производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Касаторът, неправилно и стеснително тълкува нормата на чл. 84, ал. 2 като е достигнал до извод, че договорът за достъп, регламентиран в горецитираната разпоредба касае единствено конвенционалните централи. Договорът за достъп урежда условията и реда, при които съответният производител използва мрежата, към която е присъединен обектът му. По данни от приобщената по делото СТЕ и видно от приложения договор за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа, такъв от "ИБВ-Солар" ООД е сключен с "ЕВН Б. Е." ЕАД на основание чл. 84, ал. 2, както и чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ. В тази връзка доводите на касатора са неоснователни, а изводите на първоинстанционния съд са правилни, кореспондиращи с представените доказателства. Не намира основание и оплакването в касационната жалба, че първостепенният съд неправилно е преценил, че и прието за допуснато, нарушението на чл. 36а ЗЕ в случая няма съществен характер, тъй като не е засегнало правото на защита на жалбоподателя. Смисълът на оповестяването е да бъдат информирани потребителите на предоставяната услуга за предстоящо производство във връзка с промяна на цената, на която тя се предоставя. Това уведомление е извършено от регулиращата комисия, която е публикувала на интернет страницата си информация за започналото административно производство по издаване на решение № Ц-27 и за предстоящото му обществено обсъждане. С това дружеството жалбоподател също следва да се счита уведомено, като не е имало обективна пречка да участва в обсъждането и след запознаване с предложенията да изрази становище по тях, както са направили редица други субекти на правоотношения във връзка с енергетиката. С оглед константната съдебна практика съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на административния акт, когато ако не е допуснато би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая твърдяното нарушение не е от такъв характер, тъй като в проведената административна процедура енергийните предприятия са имали възможност да вземат участие и да изразят становища. Позоваването на съдебна практика, формирана при оспорване на решение № Ц-33/2012 г. не е коректно, тъй като с това решение е определена временна цена за достъп и при приемането му не е провеждана процедура пред административния орган - решението е прието един ден след подаване на заявленията на електроразпределителните и електропреносното дружества. Ето защо неспазването от "ЕСО" ЕАД на задължението му по чл. 36а, ал. 1 ЗЕ не съставлява нарушение на административните правила, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Неоснователно е и твърдението, че дружества, които не са присъединени към електропреносната мрежа, не дължат цена за достъп на "ЕСО" ЕАД. Според чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ в релевантната му редакция, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и чл. 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределителното предприятие. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Следва да се отбележи, че наведените в подкрепа на касационните оплаквания доводи по съществото си са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, подробно обсъдени и правилно преценени от административния съд. В хода на тези съждения и като последица от преценката на доказателствата, и съпоставката им с наведените в касационната жалба оплаквания, Върховният административен съд в настоящия си състав приема касационната жалба за неоснователна, както и че решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора основателно се явява искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 79, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, "ИБВ-Солар" ООД следва да бъде осъдено да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото инстанция, в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,