Решение № 2634 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13321/2008 г.

Решение № 2634 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13321/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на Варненска област против решение № 1155 от 1.08.2008 г. по адм. дело № 2748/2007 г. на Варненския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № РД-07-7706-203 от 8.08.2007 г. за одобряване плана на новообразуваните имоти на местността "Свети Никола" - строителни граници в землището на град Варна и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевират се доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна не взема отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че имотът не може да се приеме за идентифициран и не е ясно коя от четирите му граници е меродавна при липса на нанасяне в кадастъра. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Христо Костов Скулев против заповед № РД-07-7706-203 от 8.08.2007 г. на областния управител на област Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти за местността "Свети Никола" в строителните граници по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на град Варна. Претенцията му касае част от новообразуван имот № 1044 и съдържа искане за нанасяне върху тази част на имот пл. № 1406 с площ от 915 кв. м. Позовава се на нотариален акт за дарение от 1999 година и предходен такъв от 1959 година. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че кадастрален план на местността съществува от 1956 година. Претендираният от жалбоподателя имот съставлява южната част от имот пл. № 225, записан в разписния лист на Георги Янев Барбов. Последващ кадастрален план е изготвен през 1977 година, по който имотът съставлява южната част от имот пл. № 1406, записан на ГНС. В плана на новообразуваните имоти фигурира имот пл. № 1044 с обща площ от 1859 кв. м. В регистъра към плана е отразено, че той е на неидентифициран собственик. Като доказателство за наличие на претендираните права жалбоподателят е представил нотариален акт от 1959 година, по силата на който наследодателят му е закупил 915 кв. м от лозе с обща площ 15709 кв. м. в землището на град Варна, местността "Ваялар - Свети Никола". Предметът на сделката е описан, като дворище 832, парцел VIII в кв. 116. През 1999 година жалбоподателя е придобил от сънаследници чрез дарение целият имот с площ от 915 кв. м. В нотариалния акт № 94 той е описан, като място, съставляващо имот пл. № 1406 по кадастралния план на същата местност, идентичен с дворище 832, парцел VIII в кв. 116 при същите граници. В описаните документи, като основание за издаване на нотариалния акт фигурира и скица на имота от 11.10.1999 г. Преди това с протокол № 14 от 12.05.1999 г. по искане на Христо Костов Скулев за определяне на строителна линия и ниво на строеж е отразено съществуването на ограда по окомерната скица за имот 832. На нея е нанесена и съществуващата ограда. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. С нея са установени записванията и отразяванията на имота по кадастралните планове на местността от 1956 и 1977 година. По начина, по който е отразен той на окомерната скица към протокол 14 от 1999 година, съставлява южната част на поземлен имот № 1406. Целият имот с обща площ от 1859 кв. м. е новообразуван, като имот пл. № 1044 на неидентифициран собственик. При тези данни по делото съдът е приел, че в плана на новообразуваните имоти подлежат на отразяване и онези имоти, придобити по общ ред извън обхвата на § 4а, 4б и 4з ПЗР на ЗСПЗЗ. Те се заснемат по обособените им вече имотни граници. Доколкото собствениците на подобни имоти не са страни в производства по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, то съществуващото право на собственост не може да се ограничава или накърнява с изготвянето и одобряването на плана на новообразуваните имоти. На следващо място е обсъдил и довода на ответната страна за наличие на материален спор за собственост. Съобразил е, че записването в кадастралния план от 1956 година на целия имот 225 на трето лице не е доказателство за съществуващ и към момента спор за собственост. На трето място се е позовал на съществуващата на място ограда, материализираща границите на имота, предмет на оспорване. Въз основа на това е приел, че имотът незаконосъобразно не е нанесен в плана и не е записан, като самостоятелен имот, собственост на жалбоподателя. По тези съображения съдът е отменил заповедта на областния управител в оспорената й част и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят доводите, които са направени от представителя на областния управител и в първоинстанционното производство. Те са неоснователни. Самият касатор в жалбата признава, че имотите, по отношение на които собствениците имат нотариален акт за собственост още преди изработване на плана на новообразуваните имоти задължително се нанасят в него без изменение на местоположението им. Поради това и разпоредбата на чл. 28, ал. 10 предвижда техническото задание да бъде съобразено не само с решенията за възстановяване на собствеността на бившите собственици и заповедите за признаване право на трансформация на ползвателите, но и с всички издадени нотариални актове. В тази връзка е неоснователно оспорването за липса на точно установено местоположение от представените по делото два нотариални акта. Възражението се опровергава от тези писмени доказателства. Наистина придобитият през 1959 година имот е част от много по-голямо лозе. В нотариалния акт обаче е обозначен номерът на дворището, парцела и съответно квартала. Още тогава имотът е бил нанесен на плана, тъй като в приложенията, описани в нотариалния акт е посочена скица от 13.04.1959 г. Състоянието и измененията на границите на целия имот през годините е нагледно отразено и може да се проследи от скица № 2 на съдебно-техническата експертиза. На нея с различно оцветяване са посочени заснеманията на общия имот по двата стари кадастрални плана - от 1956 и 1977 година. При проверката на плановете и огледа на място, вещото лице е идентифицирало границите на придобития от жалбоподателя имот по нотариалния акт, като част от имот пл. № 1406 по кадастралния план от 1977 година. Той е обозначен на скицата с червен цвят. По тази линия преминава и материализираната на място ограда - на скицата е ясно обозначено съвпадението между жълтата и червената линии. Заключението е обосновано и не е оспорено от страните. Поради това правилно е кредитирано от административния съд. По този начин е установена идентификация на имота, като част от новообразуван имот № 1044 по плана на новообразуваните имоти. Без всякакво правно значение за конкретния административен спор е дали е извършена делба между продавачите по нот. акт от 1959 година и жалбоподателя. Видно от съдържанието на нотариалния акт на наследодателят на жалбоподателя през 1959 година е продаден реален имот - дворище № 832, а не идеални части от цялото лозе от 15709 кв. м. На последно място е неоснователен и доводът за наличие на спор за собственост. В регистъра към оспорения план целият имот № 1044 е записан на неидентифициран собственик. Няма данни и дори не се твърди, че по отношение на него има претенции на трети лица, за да се защитават непредявени права на собственик, вписан в кадастралния план от 1956 година. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна. Решението на съда, като правилно и постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение