Решение № 4869 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 750/2015 г.

Решение № 4869 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 750/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Перник против решение № 755/08.12.2014 г., постановено по адм. дело № 533/2014 г. на Административен съд Перник, с което е отменено решение № 5909223882/25.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Перник, с което е потвърдено разпореждане № 5909223882 от 24.02.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ на Богомил Никифоров Станоев, от гр. Перник, при условията на § 4, ал. 1 от ПЗРКСО, преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-гр. Перник за постановяване на административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че основният спор е категоризиране труда на лицето на длъжността "щофьор" в звено "Автостопанство" за времето от 13.10.1977 г. до 01.07.1999 г., с период на прекъсване за отбиване на военна служба. Счита, че административният орган е положил необходимите усилия за събирането на писмени доказателства и изясняване на всички обстоятелства свързани с положения труд от Станоев през посочения период. Твърди се, че с оглед на събраните по делото доказателства положеният от Станоев труд за визирания период не е от първа категория. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата подадена против обжалвания административен акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба- Богомил Станоев оспорва наведените оплаквания чрез пълномощникът си адвокат Методиева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Перник е отменил решение № 5909223882/25.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр., с което е потвърдено разпореждане № 5909223882 от 24.02.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ на Богомил Никифоров Станоев, от гр. Перник, при условията на § 4, ал. 1 от ПЗРКСО, преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-гр. Перник за постановяване на административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и са присъдени разноски. От събраните поделото доказателства се установява, че за целия процесен период - 13.10.1977 г. до 01.07.1999 г. Станоев е бил назначен на длъжност "шофьор" на товарни автомобили в транспортното предприятие "Автотранспорт" при "Мини Перник" ЕАД, същият е осъществявал трудовата си функция с автомобили "Урал", "Зил", "Краз" и "Камаз" на открити рудници по силата на съществуващ трудов договор между осигурителя и миннодобивното предприятие, като с автомобилите постоянно и единствено е превозвал скална маса /откривка/ и въглища от рудника. Видно от заключението на вещото лице ако се зачете осигурителния стаж за периода 13.10.1977 г. до 01.07.1999 г., за първа категория труд, приравнен на трета категория ще е в размер на 47 години 8 месеца и 3 дни. При навършени от Станоев 54 години 4 месеца и 12 дни сборът точки от осигурителен стаж и възраст е 102. Като го е зачел от втора категория, без мотиви, по т. 53а от ПКТП (отм.), административният орган е издал оспореното решение в противоречие с материалния закон. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че през посочения период с оглед на събраните по делото доказателства трудовата функция на Богомил Станоев е представлявала технологичен автомобилен транспорт съгласно т. 66а от ПКТП (отм.) и на основание чл. 16, ал. 2, т. 1 от НПОС административният орган следва да обсъди въпроса за зачитане осигурителният стаж за целия спорен период като такъв от първа категория. Съдебната практика по спорния между страните въпрос съдържа известни колебания, но като краен резултат е възприето следното разрешение: Изпълняваната работа на длъжност "шофьор" в предприятие на автомобилния транспорт не може да бъде квалифицирана като работа на работник на длъжност в технологичния транспорт (автомобилен и гуменотранспортни ленти), освен при доказване, че трудът е полаган по силата на договор за превоз на товари между мината и автотранспортното предприятие / в този смисъл вж. решение № 12906 от 18.12.2007 г. по адм. д. № 7708/2007 г., решение № 3113 от 10.03.2010 г. по адм. д. № 15037/2009 г., решение № 9244 от 24.06.2011 г. по адм. д. № 15829/2010 г., всичките на ВАС - VI отд., решение № 35 от 31.01.2012 г. по адм. д. № 431/2011 г. на АдмС Кюстендил и др./. Представените писмени доказателства пред настоящата инстанция не променят този извод. Първоинстанционният съд правилно е дал указания, че при следващото разглеждане на преписката административния орган следва да издири и обсъди всички относими до характера на полагания от Богомил Станоев труд писмени доказателства; да установи при какви условия, са транспортирани въглища и земна маса - външен превозвач или ведомствен транспорт, при какви условия са сключвани трудовите договори със шофьорите, ако автостопанството е било на ведомствено подчинение. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,