Решение № 9627 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12815/2018 г.

Решение № 9627 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12815/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравна инспекция – Велико Търново против решение № 296/24.08.2018 г. по адм. дело № 517/2016 г. на Административен съд – Велико Търново, с което съдът е отхвърлил като неоснователно искането на директора на Регионална здравна инспекция – гр. Велико Търново, за тълкуване на влязло в сила решение № 180/3.07.2017 г., постановено по адм. дело № 517/2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Административният орган претендира съдът да му укаже какви конкретно проверки и действия да предприеме при изпълнение на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба – Д. Генчев, от [населено място], чрез адвокат В. Коева изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор. Регионална здравна инспекция – гр. Велико Търново не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Производството пред административния съд е по чл. 251 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С влязло в решение № 180/3.07.2017 г., постановено по адм. дело № 517/2016 г. Административен съд – Велико Търново е отменил по жалба на Д. Генчев, от [населено място] писмо изх. № РД – 13 – 366/22.07.2016 г. на директора на Регионална здравна инспекция – гр. Велико Търново в частта му, съдържаща отказ да бъде издадена заповед за спиране експлоатацията на обект "Баскетболно игрище и площадка за скейтборд", разположена в гр. Велико Търново, междублоковото пространство на ул. "Илия Янулов" № 3, ул. "Мария Габровска" № 6, ул. "Оборище" № 6 и ул. "Георги Бакалов" № 1 до отстраняване на нарушенията по Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС). Върнал е преписката в тази й част на административния орган за ново произнасяне в 30-дневен срок, съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Оставил е без разглеждане жалбата на Д. Генчев, от [населено място] срещу писмо изх. № РД – 13 – 366/22.07.2016 г. на директора на Регионална здравна инспекция – гр. Велико Търново в останалата й част. Оставил е без разглеждане и подадената от Д. Генчев, от [населено място] искова молба срещу Регионална здравна инспекция – гр. Велико Търново. Присъдил е разноски. С решение № 296/24.08.2018 г. по адм. дело № 517/2016 г. Административен съд – Велико Търново е приел, че не са налице неясноти в решението, предмет на тълкуване, поради което искането по чл. 251 ГПК следва да бъде отхвърлено. Решението е правилно. Решение № 180/3.07.2017 г., постановено по адм. дело № 517/2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е ясно и съдържа всички необходими реквизити по чл. 172а АПК. Със същото на директора на РЗИ - град Велико Търново е указано да предприеме действия по извършване на проверка и осъществяване на контрол върху спазване на изпълнението на установените с нормативен акт здравни изисквания, и изпълнението на процедурата по чл. 4 от Наредба № 9/21.03.2005 година на МЗ по отношение на процесния обект. В мотивите на посоченото съдебно решение съдът е направил извод, че са налице основанията по чл. 46, ал. 4 от Наредба № 36/21.07.2009 година на МЗ за прилагане на ПАМ по чл. 11, ал. 1, т. 1 от същата наредба, а именно: Спиране експлоатацията на посочения обект до отстраняване на нарушенията на ЗЗШОС. Правилен е изводът на съда, че в случая не е налице твърдяната неяснота на решението, водеща до невъзможност да се изведе ясно и недвусмислено волята на съда, формирана и изразена по правния спор. Недопустимо е чрез тълкуване да се осъществява нова преценка на законосъобразността на акта. Въпросите, които могат да възникнат при изпълнението на съдебното решение, включително законосъобразността на евентуално издадени във връзка с него административни актове, както и на предприети фактически и правни действия, биха били предмет на други производства, но не на производството по тълкуване на съдебния акт по реда на чл. 251 ГПК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение