Решение № 9428 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 605/2012 г.

Решение № 9428 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 605/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от"ДИК ХОЛДИНГ" ООД, представлявано от управителя Сийка Кумчева против решение № 1643 от 24.10.2011 г., постановено по адм. дело № 520/2011 г. от Административния съд Пловдив. В жалбата и допълнителната такава към нея се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответната страна - в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 18, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) съдът, е отхвърлил жалба на "ДИК ХОЛДИНГ" ЕООД против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № ПТР - 12 - 03 от 28.12.2010 г. на Директора на Областно пътно управление - Пловдив, с който е установено вземане в размер на 19 607,05 лв. по отношение на жалбоподателя. Съдът е развил съображения, че дружеството жалбоподател е било собственик на крайпътния обект и в това си качество е получило разрешение да експлоатира в обхвата на път III-1127 "Пловдив - Бяла черква % при км 4 + 950 бензиностанция, газстанция и кафе., като в последствие разрешението е отнето и административния акт е влязъл в сила. Прието е още, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните правила. Решението е правилно, като съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че атакувания административен акт - акт за установяване на публично държавно вземане от 28.12.2010 г. на директора на Областно пътно управление - Пловдив, е законосъобразен. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 166, ал. 2 от ДОПК. В хода на съдебния процес е било установено, че дружеството - жалбоподател е експлоатирало обект за автосервизно обслужване (бензиностанция и газстанция), находящ се в обхвата на пътно - транспортната мрежа. За тази дейност са се дължали такси по тарифни таблици на Министерство на регионалното развитие, Министерство на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", които не са били плащани за период от пет години. Направеното възражение, отнасящо се до прехвърляне на собствеността върху горепосочения обект е неоснователно, тъй като това не е станало за всички обекти, намиращи се в него. Видно от приложеното на л. 13 от делото разрешение в т. 5 изрично е записано, че при прекратяване експлоатацията на обекта заинтересованото лице уведомява пътната администрация, за което се съставя двустранен протокол, а при неспазването на това изискване таксата се начислява за целия срок на разрешението. По делото няма спор това изискване да е спазено, поради което твърденията за обективната невъзможност на управителя на дружеството ( към момента на избирането и за такъв, обекта е бил продаден ) да го изпълни са без значение по делото. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, така както се твърди. Видно от протоколите за проведени съдебни заседание на жалбоподателя е дадена възможност да се запознае с представените доказателства, както и да ангажира своите. Фактите от значение за решаване на спора са установени при спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК съобразно тежестта на доказване в съдебното производство. Административният орган, чийто акт се обжалва, има задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая органът е доказал възникването на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон, за което свидетелстват данните в документите от административната преписка. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът следва да събира доказателства съобразно обхвата на производството, т. е. доказателства за установяване на правно релевантните факти, очертаващи предмета на конкретния спор, което в случая е и направил. Затова основателен е изводът на съда, че описаната такса се дължи в зависимост от експлоатацията на обекта, като жалбоподателят не е представил доказателства за обратното. Ето защо съдът приема че не са допуснати сочените нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което и касационната жалба се явява неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение