Решение № 9661 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1783/2018 г.

Решение № 9661 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1783/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Кацаров от [населено място], [община], чрез процесуалния му представител адв. Кацарски /допълнена с молба от 25.09.2019 г. за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности в Люксембург/, против решение № 1885 от 24.11.2017 г. по адм. дело № 585/2017 г. на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна неговата жалба против решение № 01/112/08278/3/01/04/01 от 29.06.2017 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ОД3/- гр. Благоевград, за налагане на финансова корекция в размер на 48 892 лв. Релевирани са две касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за налагане на финансова корекция, с оглед представените доказателства и необоснованост, с оглед неправилна преценка на обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила. По подробно изложени в нея съображения моли ВАС да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което жалбата да бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез адв. Кацарски поддържа касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие""Земеделие" гр. Благоевград, не изпраща процесуален представител. В отговор на касационната жалба, чрез юрк. Д. Георгиев, излага съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното решение, предвид събраните доказателства. Счита, че въз основа на извършения анализ съдът е формирал правилен извод, че ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание, за да извлече облага в противоречие с целите на приложимата наредба и че релевантната разпоредба е възпроизведена и в т. 4. 8, б. "А" от сключения на 3.12.2012 г. между А. Кацаров и ДФЗ договор, с изрично посочване, че фондът изисква връщане на сумите при наличие на посочените предпоставки. Счита за безспорно, че на 13.01.2016 г. Кацаров е подал декларация до ДФЗ – РА с невярно съдържание, тъй като в нея е посочил, че не е регистриран по ЗДДС, при положение, че е имал такава регистрация от 14.04.2015 г. -видно от справка на НАП, и че предприетите впоследствие действия от Кацаров да подаде декларация за връщане на получено от него ДДС, както и самото му връщане, не може да промени обстоятелството, че е подал декларация с невярно съдържание, което е и фактическото основание на процесното решение за налагане на финансова корекция. Предлага ВАС да остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Благоевград е сезиран с жалба на А. Кацаров, против решение № 01/112/08278/3/01/04/01 от 29.06.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ОД3 гр. Благоевград, с което на жалбоподателя, за подаване на декларация до ДФЗ – РА с невярно съдържание, на основание чл. 33, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., т. 4. 8, б. "а" от договор № 01/112/08278 от 3.12.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 - "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), напълно му е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща ІІ плащане по договора и е определена финансова корекция в размер на 48 892 лв., представляваща пълния размер на одобрената финансова помощ по посочения договор, като е определено по отношение на оспорващия задължение в размер на 24 446 лв. /първото плащане/. Съдът приел оспореното решение за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирана компетентност - /от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ и в предвидената от закона писмена форма. От правна страна съдът приел и че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното писмо, нито нарушение на материалния закон, с оглед следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че А. Кацаров., в качеството на ползвател, сключил с ДФЗ договор № 01/112/08278 на 3.12.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 - "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /договора/, с определена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв., която да се изплати на два етапа - първо плащане в размер на 24 446. 00 лв; и второ плащане - в размер на 24 446. 00 лв., при нарастване на икономическия размер на стопанството си с 8. 08 икономически единици /ИЕ/. Взел предвид, че след първото плащане, срещу оспорващия било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 248а, ал. 2 от НК, за това, че като подал на 13.01.2016 г. заявка за второ плащане, е подал и декларация, че не е регистриран по ЗДДС/ и че при промяна статута си по ЗДДС няма да упражни правото си на данъчен кредит по чл. 74 и чл. 76 от ЗДДС и че при промяна на статута си по ЗДДС се задължава да уведоми Разплащателната агенция в срок до 5 работни дни от промяната/. Констатирал и че на 21.07.2016 г. в Докладна записка на директор на дирекция "Противодействие на измамите" в ДФЗ било посочено, че оспорващият е закупил товарен автомобил РЕНО МАСТЕР за сумата от 10 000. 80 лв. / данъчна основа - 8334 лв., и ДДС - 1666. 80 лв. /, без да уведоми ДФЗ, че е регистриран по ДДС като физическо лице от 14.04.2015 г., и предоставил собственоръчно подписана декларация за ДДС, с която декларирал, че няма да упражни правото си на данъчен кредит за налични активи, финансирани по ПРСР, преди датата на регистрация по ЗДДС и че за всеки включен в искането невъзстановим ДДС се задължава да предостави дневници, от които да е видно, че не е ползвал данъчен кредит. Отчел и факта, че по направено запитване, офис Благоевград при ТД на НАП - гр. София, изпратил Уведомително писмо изх. № ВЖ3472/29.03.2016 г., че А. Кацаров е регистрирано лице по чл. 100 от ЗДДС от 14.04.2015 г. и е ползвал данъчен кредит по фактура от 13.12.2012 г., издадена от "Боми ауто" ЕООД, която декларирал в опис на наличните активи по чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС от 13.05.2015 г. и в дневника на покупките за м. април 2015 г. По съществото на спора съдът приел, че бенефициентът не е спазил разпоредбата на чл. 33, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. /Наредбата/, а също така и на т. 4. 8, б. "а" от Договора. Извел решаващ извод, че с цел да покрие критериите за получаване на финансиране, жалбоподателят е нарушил посоченото по-горе нормативно, както и договорно задължение по т. 4. 8, б. "а" от Договора, защото съгласно чл. 33, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г., Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законните лихви към тях, когато ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на настоящата наредба, а в т. 4. 8, б. "а" от договора е предвидено, че ФОНДЪТ изисква връщането на вече платените суми по първото и по второто плащане от договора, заедно със законната лихва към тях, когато Ползвателят е представил декларация и/или документ с невярно съдържание и/или подправени такива, включително когато тези декларации и/или документи са представени от ползвателя при или по повод кандидатстването му по мярката. На тази база приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон и отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Твърдението на касационния жалбоподател, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата по делото, както и че съдът неправилно извел изводи, които не следвало да бъдат възприети, е неоснователно. Съдът правилно е съобразил, че ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на относимата наредба. Тази разпоредба е възпроизведена и в т. 4. 8, б. "А" от сключения на 3.12.2012 г. между А. Кацаров и ДФЗ договор (л. 108), като изрично е посочено, че фондът изисква връщане на сумите при наличие на посочените предпоставки. Страните не спорят, че на 13.01.2016 г. Кацаров е подал декларация до ДФЗ – РА (л. 177) с невярно съдържание, тъй като в нея е посочил, че не е регистриран по ЗДДС, при положение, че е имал такава регистрация от 14.04.2015 г., видно от справка на НАП (л. 224). Тази фактическа установеност обосновава правилност на изведения извод, че в случая е налице нарушение на нормата на чл. чл. ЗЗ, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. на МЗХ, предвид представената декларация с невярно съдържание. Освен това, съгласно т. 4. 8, б. "а" от сключения между страните договор, ДФЗ изисква връщане на вече платените суми по първото и второто плащане от договора, заедно със законната лихва към тях, когато ползвателят е представил декларация и/или документ с невярно съдържание и/или подправени такива, включително когато тези декларации и/или документи са представени от ползвателя при или по повод кандидатстването му по мярката. Затова е неоснователно и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При посочените по-горе данни правилно първоинстанционният съд е приел, че е спазена нормата на чл. 33, ал. 1 от релевантната наредба, определяща, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция /РА/ може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, както и на ал. 2, т. 1, че РА може да поиска връщането на вече платени суми заедно със законните лихви към тях, когато ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на настоящата наредба. Този извод обосновава и следващ - за неоснователност и на възраженията, изложени в касационната жалба, основани на твърденията за подписана "погрешка" декларация, защото фактурата, издадена от "Боми ауто" ЕООД, декларирал в опис на наличните активи по чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС от 13.05.2015 г. и в дневника на покупките за м. април 2015 г., а и защото предприетите впоследствие действия от касатора да подаде декларация за връщане на получено от него ДДС, както и самото му връщане, не може да промени обстоятелството, че е подал декларация с невярно съдържание, което е и фактическото основание да бъде издадено процесното решение за налагане на финансова корекция. По наведените в касационната жалба твърдения за противоречие на относимия текст на чл. 33, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г. с разпоредби от европейското законодателство и решения на Съда на Европейския съюз, настоящият състав на ВАС, както вече е отразил и в определение от 17.10.2019 г. по настоящото дело, постановено по направеното от касатора особено искане за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване от Съда на Европейските общности, повторно посочва, че не намира такова. Даже напротив, съгласно чл. 30, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011, « Когато бъде установено, че даден бенефициер умишлено е направил невярна декларация, въпросната операция се изключва от подпомагане от ЕЗФРСР и всички изплатени вече суми за тази операция се възстановяват. Освен това бенефициерът се изключва от възможността да получава подпомагане по същата мярка през календарната година на констатацията, така и за следващата календарна година. » За пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед датата на издаване на решението за налагане на финансова корекция /29.06.2017 г. / и по аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (в първоначалната - ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г. и в изменената редакция - ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ в случая е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, т. е. Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по Наредба № 9 от 3.04.2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Освен това, ЗПЗП е изменен и допълнен с ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г. и едва с това изменение и допълнение, законодателят е предвидил- в новата ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП, че Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Този извод обаче не рефлектира върху основния за правилност на оспореното решение, изведен от нормите на относимата Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Така и в решение № 3650 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 11692/2018 г., решение № 4639 от 11.04.2018 г. по адм. д. № 3709/2017 г., решение № 2978 от 9.03.2018 г. по адм. д. № 1138/2017 г.; решение № 5261 от 23.04.2018 г. по адм. д. № 5190/2017 г. -всички- на ІV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС- Благоевград е съобразено с материалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и тази на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение