Решение № 11579 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Славков, земеделски производител от [населено място], община Девин, област Смолян, срещу решение 2/06.01.2021 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. д. 297/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на земеделския производител срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 21/04/1/0/02624/4/01/04/01 с изх. 01-6500/8570#3/28.07.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост на решението, нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Тяхното осъществяване е аргументирано с пропуски на съда да анализира доводите на земеделския производител и доказателствата по делото нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК; да укаже на жалбоподателя, че е в негова тежест установяване на предпоставките по чл. 15, ал. 2 от договор 21/04/1/0/02624/ 22.02.2016 г.; погрешни фактически изводи относно количеството бракувани овце, игнориране на заключението на СИЕ, установяващо положителна и устойчива тенденция за развитие на стопанството на Славков. Искането е за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд Смолян. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не ангажира становище по делото. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 21/04/1/0/02624/4/01/04/01 с изх. 01-6500/8570#3/28.07.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на Ц. Славков е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 96593,45 лева, на основание чл. 57 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. и чл. 23 във връзка с неизпълнението на чл. 15, ал. 1 от договор 21/04/1/0/02624 от 22.02.2016 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, представляващи 100 % от предоставената финансова помощ по договора. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд, на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган; че е спазена предвидената в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма и че съдържа реквизитите, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК. Относно спазването на административнопроизводствените правила съдът се е позовал на разпоредбата на § 12, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП /ДВ, бр. 2 от 2018 г./, предвиждаща, че започналите производтва по издадените наредби до датата на влизане в сила на този закон по прилагане на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. следва да се извършват по досегашния ред и до изтичане на периода на мониторинг. Наредба 9/ 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. е приета преди влизаве в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2 от 2018 г./, производството по тази наредба относно догоовра, сключен с Ц. Славков е започнало по нея и не е приключило преди изтичане на периода на мониторинг. По приложението на материалния закон съдът е приел за безспорно установено неизпълнението на чл. 15, ал. 1 от договора между страните по делото /изпълнение на 0,87 % от бизнес плана за периода 18.10.2016 г. 10.10.2017 г. и 3,80 % за периода 18.10.2017 г. 18.10.2018 г./ без да са налице изключенията по ал. 2, т. 1 и т. 2, тъй като жалбоподателят не може да се позове на форсмажорни обстоятелства поради бездействието си да изпълни задължението по чл. 30, ал. 3 от договора. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо, но неправилно. Правилни са изводите на първостепенния съд, че административният орган е доказал неизпълнение на поетото от касатора в чл. 15, ал. 1 от договора задължение при осъществяване на подпмаганата дейност да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50 % по-ниски от заложените от него в бизнес-плана относно постигане на рентабилност на извършената инвестиция, а това неизпълнение след изплащане на финансовата помощ е основание по чл. 57 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. фондът да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. Според настоящия съдебен състав неправилно обаче това връщане на изплатените суми е поискано чрез издаването на АУПДВ по реда на ДОПК и неправилно е посочено от административния орган материалноправното основание за дължимостта на сумите. Това е така, защото разглежданият АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., а именно на 28.07.2020 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 1945/2018 г.; решение 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаване на решение по реда на чл. 73 от същия закон. В позитивното право липсва легална дефиниция на понятието индикатори, поради което и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ 883) Върховният административен съд в решението по адм. дело 12488/ 2019 г. приема, че съдържанието на понятието е това на общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 индикатор е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. В контекста на предмета на делото това значи, че индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Видно от доказателствата по делото, инвестиционният проект на земеделския производител /бизнес план/ е одобрен при точно определени параметри финансов план, включващ обект, източници на финансиране и етапи на реализация на проекта, финансово-икономичеки статус приходи и разходи, прогнози за нетните парични потоци на проекта, показатели за оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели. Тези компоненти на бизнес плана, които са същността на процесния проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че процесният проект не само ще доведе до постигането на икономически ефективно и конкурентно стопанство, развиващо се в два от пироритетните за България сектори животновъдство и Плодове и зеленчуци, но и ще има принос за постигане на целта на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност, а не в условията на алтернативност, в специалния закон и само тогава, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 и/или т. 3 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. С оглед на изложеното АУПДВ 21/04/1/0/02624/4/01/04/01 с изх. 01-6500/8570#3/28.07.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" се явява незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК поради нарушение на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на акта. При този изход на спора на касатора се дължат разноските за държавна такса за обжалването в двете съдебни инстанции в общ размер на 783,57 лв., възнаграждение за адвокат 3428 лв. и депозити за експертизи 500 лв., или 4711,57 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,