Решение № 12891 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2009 г.

Решение № 12891 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Ст. Ченалов, в качеството му на пълномощник на Пламен Митев Пенчев от гр. Ст. Загора, против решение № VI-45 от 10.02.2009 г. постановено по адм. дело № 2/2009 г. от Административен съд - Ст. Загора. В жалбата се мотивират подробно оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба приема, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването на заповед № 643 от 22.12.2008 г., издадена от ОР при РУ на МВР гр. Ст. Загора, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на материално-правните разпоредби на чл. 63, ал. 2 от ЗМВР и на процедурата. Решението е правилно. Задържането под стража за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. В случая такива данни е имало, предвид представените с административната преписка доказателства - докладни записки и писмените обяснения на участващите в хулиганската проява лица - Евгени Иванов Дончев, Димитър Тончев Карамихов, Драгомир Николов Делев, Станислав Бончев Петров, Румен Георгиев Карамфиловски, Владимир Николов Атанасов, Станимир Михайлов Бояджиев, Росен Насков Накев и Красимир Петев Джамбазов и жалбоподателя Пламен Митев Пенчев. Заповедта за задържане съответства на чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, както правилно е приел решаващия съд, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, правното основание за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането. Неоснователно е възражението на касатора, че е налице нарушение на нормата на чл. 59 от АПК, тъй като в административния акт не са изложени фактическите основания на задържането. По силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено изрично правното основание, но не е необходимо да има посочване на конкретни фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка е достатъчно към административната преписка да има данни, от които да може да се направи обоснованото предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление. Дали такова е извършено и по кой текст от НК е въпрос, който ще се изяснява впоследствие. От приложените към административната преписка доказателства се установява безспорно, а и жалбоподателят го сочи в писмените си обяснения (л. 24), че в негово присъствие и на обществено място се е разразил скандала между двете групи. Няма спор също, че след възникването на този скандал е употребено и огнестрелно оръжие, при което са били ранени сериозно двама души - единият в областта на ребрата, а другият - в областта на бъбреците. Следователно изводите на наказващия орган, че е имало "данни" за престъпление по смисъла (най-малко) на чл. 325 от НК са обосновани и почиват на събраните по преписката доказателства. Тези доказателства са достатъчни, за да се приеме, че принудителната административна мярка е съобразена с материалния закон. Целта на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая е извършено. Доводът, че за случая е образувано досъдебно производство срещу Станимир Бояджиев, а не срещу касатора е неотносим, тъй като както бе посочено по-горе в случая постановеното задържане е административна мярка, наложена по реда на ЗМВР и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи тази административна мярка от административния орган по отношение на всички участващи в хулиганската проява лица. Последващото привличане само на Ст. Бояджиев към наказателна отговорност не прави налагането на мярката незаконосъобразно. Решението не е постановено при поддържаните от касатора отменителни основания, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,