Решение № 163 от 2.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2016 г.

Решение № 163 от 2.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1079340/20.5.2016 г., уточнена с молба вх. № 1093530/15.06.2016 г. на Д. К. Г. за отмяна на влязло в сила решение от 7.3.2016 г. по в. гр. д. № 4291/2015 г. на Софийския градски съд. Молителят поддържа, че ищецът не е бил собственик на разрушената сграда, тъй като приложения по делото нотариален акт № 123, том I, рег. № 5769, дело № 103/2002 г. на нотариус Л. С., район на действие - Софийски районен съд за покупка продажба на дворното място, върху което е била построена сградата, е изготвен въз основа на скица с невярно съдържание, поради което е нищожен. Твърди се, че въззивният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане насрещен иск за прогласяване нищожността на придобивната сделка, легитимираща ищеца като собственик и е отхвърлил искането за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Разрушената сграда е била построена без съответните строителни книжа, за което се прилагат съобщения № АГ 662-138 (1)/9.12.2013 г., № А. -9700-6/27.03.2015 г. и № А. -9700-3/13.07.2015 г. от кмета на Столична община, р-н "Б.". В съдебно заседание на 2.11.2016 г. молителят е представил постановление на СГП от 13.06.2016 г. като отново се позовава на основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна по влязлото в сила решение. Ответникът по молбата молбата П. Т. Т. счита същата за недопустима, респ. неоснователна по подробни съображения. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение е потвърдено решение № I-40-180/15.9.2014 г. по гр. д. № 19775/2012 г. по описа на Софийския районен съд. С последното Д. К. Г. е осъден, по обективно съединените частични искове за имуществени и неимуществени вреди, да заплати на П. Т. Т. следните суми: 2 000 лева, равняващи се на стойността на постройка, чиято цялост е нарушена в следствие на изкопни работи в имота на ответника; 1 000 лева, разноски за премахване на сградата и извозване на строителните отпадъци и 1 000 лева, неимуществени вреди. Прието е, че от приетите по делото нотариални актове е установено, че П. Т. е собственик на процесната паянтова постройка. Тя не фигурира сред изрично описаните сгради, построени върху терена, които заедно с него са прехвърлени на Т. с нотариален акт № 123/2002 г., но не е и изключена, т. е. приобретателят е собственик по приращение. Категорично е установено, че повреждането на процесната постройка е в резултат на осъществените от Д. Г. изкупни работи непосредствено пред постройката, извършени без необходимия конструктивен проект, гарантиращ запазване на сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Към молбата не са представени писмени доказателства, които да са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което посоченото основание за отмяна не е налице. Молителят сочи наличие на нови доказателства, които са от съществено значение за правилното решаване на правния спор. Твърди, че те установяват обстоятелства, които са съществували към момента на устните състезания пред решаващия съд, но не е могъл да ги установи с наличните доказателствени средства. Представил е писма от 19.01.2015 г. /във връзка с писмо от 5.11.2013 г./, писмо от 13.02.2015 г. /във връзка с писмо от 21.01.2015 г./ и писмо от 27.03.2015 г. на Столична община до него, в които се сочи, че от страна на П. Т. не е представен документ за собственост на имот идентификатор 37280.2100.12.1 и че за жилищна сграда с площ 40 кв. м. на два етажа, намираща се в УПИ VI-12, ПИ 37280.2100.12 и ПИ 37280.2100.458 е изготвен констативен акт, който е основание за започване на процедура по чл. 225а ЗУТ. Посочените доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и нямат значение за спора, разрешен с атакуваното решение. Това е така, защото се касае за неизпълнена доказателствена тежест в процеса относно въведената защитна теза, че процесната сграда не е собственост на ищеца, а оттук че не се дължи нейната равностойност поради разрушаването и. Доказателствата са съществували още по време на разглеждането на делото пред инстанциите по същество, тъй като устните състезания пред въззивния съд са приключили на двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета година. Писмата до молителя са съществували около една година преди това и са му били известни. Дори да не са му били известни, той е могъл да се снабди с тях по време на инстанционното разглеждане на делото. Писмата не установяват новооткрити обстоятелства, релевантни за делото, а няма и никакви данни по делото молителят да не е могъл се снабди с тях при проявена от него грижа за защита на интересите си в процеса и да ги представи. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени твърдения и възражения по време на инстанционното му разглеждане. По отношение на представеното в настоящото производство постановление на СГП следва да се има предвид, че то също не попада в хипотезата на ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С него е отменено постановление за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 17566/2015 г. на СРП. От мотивите му става ясно, че проверката касае издаване на писмо от 2.02.2012 г. на СО-район Б., съгласно което на Д. К. не е издавано разрешение за строеж. Постановлението няма връзка със спорния предмет на делото, то не може да рефлектира върху изводите в атакуваното решение. То не е и доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не установява по надлежен съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Всички останали доводи на молителя са за неправилност на влязлото в сила съдебно решение и могат да се направят само по реда на инстанционния контрол, който вече е изчерпан. Те се отнасят до приетото по съществото на спора от решаващия съд и не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото производство. Те са неотносими в производството по отмяна по чл. 303 ГПК. То е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице сочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.