Решение № 15473 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8924/2018 г.

Решение № 15473 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8924/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Дирекция "Национален строителен контрол" и на С. В. срещу Решение с № 271/16.04.2018 г. по адм. дело № 1106/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. В първата жалба се твърди, че решението е неправилно в частта, в която ДНСК е осъдена да заплати на С. В. сума в размер на 300 лв., представляваща заплатена такса за вещо лице в хода на производство пред РС – Костинброд по оспорване на НП. В петитума на исковата молба не било посочено искане за заплащане на такива разноски. Имало твърдение за настъпили имуществени вреди във връзка с деловодни разходи, без да се конкретизира какви са били те и дали са направени в хода на съдебното производство, пред коя съдебна инстанция и по кое дело. В останалата част решението на съда било правилно и законосъобразно и се иска да бъде потвърдено. В жалбата на В. се твърди, че решението неправилно, поради нарушение на материалния закон в частта, в която са оставени без уважение исковете за настъпили за лицето имуществени вреди и в частта, в която не е уважен иска за претендирано заплащане на неимуществени вреди, причинени от отменено НП. Били налице безспорни доказателства за настъпила вреда, изразяваща се в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността. След разбор на доказателствата и в частност свидетелските показания се извеждат изводи за нарушаване от страна на съда на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на оспорения акт. Иска се отмяна на решението в частта, в която са отхвърлени предявените от В. искове за репариране на имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменено НП. Жалбата на ДНСК била напълно неоснователна и следвало да бъде оставена без уважение Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбите за подадени в срок и от надлежни страни, но неоснователни по същество. Излага доводи в подкрепа на становище си. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от С. В. срещу Дирекция "Национален строителен контрол" гр. София, с който се претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 600 лв., представляващи направени от лицето деловодни разходи и разходи за правна защита и съдействие във връзка с обжалване на НП № Сф-50-14/23.06.2016 г. на Началник на РО "НСК", Софийска област към РДНСК – Югозападен район, от които 300 лв. от 09.12.2016 г. до завеждане на исковата молба и 300 лв. от 05.07.2017 г. до завеждане на исковата молба, 568 лв. имуществени вреди – разходи за медикаменти от 09.09.2016 г. до завеждане на исковата молба. Претендират се и неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразното НП в размер на 10 000 лв. за преживени стрес, обида и притеснения, влошаване на здравословното състояние с трайни последици за здравето от постановяване на НП до завеждане на исковата молба, както 1330, 43 лв. лихви за забава от деня на издаване на НП 23.06.2016 г. до предявяване на иска ведно със законната лихва от 16.10.2017 г. до окончателно изплащане на сумата. С оспореното пред настоящата инстанция решение ДНСК е осъдена да заплати на В. сумата 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменено по съдебен ред НП – заплатени от лицето деловодни разноски в хода на обжалването му ведно с лихва в размер на 8, 10 лв., за периода от 12.07.2017 г. до 16.10.2017 г., ведно със законната лихва от 16.10.2017 г. до окончателното изплащане. В останалата част исковите претенции на В. са преценени като неоснователни и недоказани, поради което съдът ги е отхвърлил изцяло. За да постанови акта си първоинстанционният съд е приел, че с Решение № 28/08.03.2017 г. по НАХД № 393/2016 г. на РС – Костинброд, потвърдено с Решение № 617/12.07.2017 г. по адм. дело № 458/2017 г. по описа на Административен съд София – област е отменено НП с № Сф-50-14/23.06.2016 г., издадено от Началник на РО "НСК" Софийска област към РДНСК – Югозападен район. В хода на производството по оспорване на НП е изготвена съдебно-техническа експертиза, за която лицето е заплатило сума в размер на 300 лв., представени са документи за заплащане на разходи за правна защита, както и за закупуване на лекарства. Разпитани са и свидетели. Претенцията на В. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в частта, в която се претендира заплащане от страна на РДНСК на сумата в размер на 300 лв., представляваща направени разноски за изготвяне на експертиза в хода на оспорване на НП, е определена от съда като основателна с оглед наличието на безспорни доказателства за извършен разход при събиране на доказателства. Формулиран е извод относно възможността и необходимостта от обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на разноски, направени от лица в производство по отмяна на незаконосъобразно НП. Претенцията за присъждане на сума в размер на 300 лв., представляваща вреда в резултат на направен разход за адвокатска защита и процесуално представителство, е неоснователна според съда, тъй като липсват доказателства за реално извършено плащане на сумата от задълженото по договора лице. Претенцията за присъждане на сума, представляваща извършен разход за медикаменти през периода 09.09.2016 г. до 16.10.2017 г. е приета за неоснователна, тъй като липсвали доказателства за пряка и непосредствена връзка между НП и твърдяните имуществени вреди. Липсвали доказателства за настъпили неимуществени вреди във връзка с отмененото НП, изразяващи се в загуба на авторитет и негативно отношение на обществеността към личността на ищеца, преживян стрес, безпокойство и срам, и други негативни преживявания, описани от В. в исковата молба. Жалбата е подадена от лица, имащи правен интерес от оспорване на първоинстанционния акт в неблагоприятната за всяко едно от тях част, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд е изследвал всички относими към производството факти и е събрал представените от страните и служебно изискани доказателства, които са му дали възможност да изясни релевантните за произнасянето си обстоятелства. Безспорно е установено, че в хода на оспорване на НП, издадено от Началник на РО "НСК", разноски от С. В. за ползването на адвокатска помощ не са направени. Представените от същия доказателства за извършено плащане са за осъществяване на паричен превод от името и за сметка на "Вителком" ЕООД с ЕИК 126743880, т. е. разходи са направени от търговец по смисъла на закона, а не от лицето, на което е наложено наказание с НП. При тези обстоятелства първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че липсват доказателства за настъпили за лицето имуществени вреди във връзка с осъществяване на процесуално представителство при оспорване на НП пред РС – Костинброд и Административен съд София - област, които да са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен акт на Началник на РО "НСК". Отношенията между В. и търговското дружество, извършило паричен превод в полза на адв. Даскалова са извън предмета на настоящото производство и не следва да се обсъждат. Липсват доказателства за връзка на основанието, описано в банковия документ /л. 64 от адм. д. № 1106/2017 год./ и воденото производство по обжалване на НП. При така представените му доказателства, първоинстанционният съд е формулирал единствено възможен извод за липса на две от изискванията на закона за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличието на вреда за ищеца и неоспорими доказателства за връзка между настъпилите и претендирани за обезщетяване вреди и незаконосъобразния акт. Разходът за изготвяне на експертиза, която да даде възможност на Районния съд да се произнесе по основателността на жалбата срещу НП, правилно е определен като имуществена вреда, настъпила в резултат на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и представляваща пряка и непосредствена последица от него. Лицето не би направило този разход, необходим за доказване на заетата от него в производството позиция, ако не е било издадено оспореното пред съда НП. При наличието на всички изискуеми по закон предпоставки за основателност и доказаност на претенцията с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в тази част, съдът правилно е присъдил в полза на ищеца сумата в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на отмененото НП. Претенцията е заявена от ищеца в първоинстанционното производство по достатъчно ясен и разбираем начин, като е посочено изрично, че основанието за търсене на обезщетение са направените деловодни разноски, като част от тях са и заплатените за изготвяне на експертиза по делото суми. Вписана е дата на настъпване на вредата, а именно 09.12.2016 г. – датата, на която сумата за вещо лице е преведена по сметка на съда, разглеждащ производството по оспорване на НП. Поради описаното, твърденията за липса на искане в тази насока, вписани касационната жалба на ДНСК, са напълно неоснователни. Липсват доказателства за направени разходи за лекарства от страна на В., които да са пряка и непосредствена последица от издаденото НП. Съдът е изследвал представената му медицинска документация и е мотивирал обоснован извод относно липсата на доказателства за пряка връзка между закупуваните от лицето лекарства и състояние предизвикано в резултат на влошаване на здравословното състояние по повод издаденото НП. В. е бил с влошено здравословно състояние и преди издаването на НП, а и след него и вписаните в медицинската документация диагнози не могат да бъдат основание за извод, свързващ настъпилото влошаване в здравословното му състояние и необходимостта от овладяването му чрез приемане на медикаменти единствено и само с издаденото наказателно постановление. Претендираните от С. В. вреди, имащи неимуществен характер, са правилно определени от първоинстанционния съд като недължими от ответната по иска страна, поради липса на доказателства от една страна за тяхното настъпване, а от друга за връзката им с отменения като незаконосъобразен административен акт. При работата на едно лице, в която и да е област от обществения живот, биха могли и настъпват обстоятелства, свързани с проверки на контролиращи органи, формулирани на констатации от тяхна страна и при преценка за необходимост предприемане действия по налагане на административно наказание. Тези ситуации, свързани с професионалната реализации на всяко едно лице, в това число и на В., не биха могли да предизвикат твърдените от него драстични отрицателни психоемоционални последици. Правилно първоинстанционния съд е взел предвид размера на наложеното наказание, което е минимално, на база икономическото състояние в страната – 400 лв., както и липсата на безспорни доказателства за възникнали и преживяни от ищеца, значими за настоящото производство отрицателни емоционални състояния и усещания. За да подлежат на обезщетяване вредите следва да са с сравнително висок интензитет, т. е. негативните усещания трябва да са в повече от нормалните за конкретната ситуация, а данни в конкретния случай за такъв интензитет и продължителност липсват. Не са изтъкнати и доказани обстоятелства, че наложената с НП санкция или самия факт на издаване на отменения акт, биха могли да окажат макар и минимално отрицателно въздействие на работата на лицето, неговото поведение и отношението на околните към него. Както по – горе беше описано, напълно нормално е при професионалната реализация на всеки човек да се развият отношения с органите, имащи право и възможност за осъществяване на контрол върху конкретната дейност, в това число и чрез налагане на санкция при констатиране на нередности. Законодателя е предвидил процедура по проверка на издадените санкционни актове и по този начин е изключил възможността за налагане на санкции за поведение, което е съобразено със съответната правна регламентация. При подробното изследване на фактическата обстановка, чрез проверка и оценка на представените и служебно събрани доказателства, първоинстанционният съд е издал обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде изцяло потвърден от настоящата съдебна инстанция. С оглед изхода на производството претенцията за присъждане на направени в настоящото производство от страна на В. разноски е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение