Решение № 1405 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2007 г.

Решение № 1405 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Д. Б. К. и Б. Б. К. - двамата чрез процесуалния им представител адв. Г, против въззивното решение № I* от 27 април 2007 г., постановено по в.гр. д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2006 г. с което е отменено решение № 272 от 23 октомври 2006 г., постановено по гр. д. № 150 по описа на районния съд в гр. Ц. за 2006 г. и вместо него искът на касаторите за обявяване на договор за покупко-продажба за нищожен като прикриващ договор за дарение, е отхвърлен. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторите изтъкват, че те не са били страна по сделката, която се атакува и волята на страните по нея може да се докаже само чрез обективирани от тях действия по сключването и изпълнението на договора; ВКС приема, че неплащането на продажната цена не води до нищожност на сделката, но е индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението; посочената в нотариалния акт цена е само 2/3 от данъчната оценка и е многократно по-ниска от действителната пазарна цена; продавачите не са предприели каквито и да е действия за защита на интересите си до края на живота си; съдът е разместил доказателствената тежест, защото не ищците следва да доказват липсата на воля у страните за сключване именно на договор за продажба. В писмени бележки и в съдебно заседание касаторите чрез адв. И поддържат доводите си срещу решението. Ответниците, чрез процесуалния си представител адв. Й., в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъкват, че по делото не е установена хипотезата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД; доказателствената тежест е правилно разпределена от съда - не е установено намерение у страните да сключат различна от сключената сделка. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че плащането на продажната сума не е установено по делото, но този факт не означавал, че страните са имали воля да сключват друга сделка; установено е у прехвърлителите съзнание за възмездния характер на сделката; тежестта за доказване на симулацията тежи у ищците, а те не са установили намерение за сключване на сделка, различна от изповяданата от нотариуса; непредприемането на действия от страна на продавачите не значи, че те са имали воля да дарят имота. Съдът е сезиран с иск за прогласяване на нищожност на договор като привиден по реда на чл. 26, ал. 2 пр. последно от ЗЗД във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. В исковата си молба касаторите сочат, че атакуваният договор засяга правата им на запазена част от наследството на С. и Д. К., а действителната сделка между страните била дарение. Касаторите са деца на Б. К., който, заедно с ответницата са наследници на Д. К. (починала през 2005 г.) и С. К. (починал през 2003 г.) - двамата бивши жители на гр. Ц. С атакуваният нотариален акт № 7 от 24 март 2003 г. Данка и С. продали на дъщеря си Г. първи жилищен етаж и две складови помещения в гаражния етаж от къща в гр. Ц. за сумата от 10 хиляди лева. В нотариалния акт е отразено, че продажната цена е получена изцяло от продавачите. Атакуваното решение е правилно. Според правилото на чл. 17 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, стига изискванията за действителност на прикритото да са налице. Привидното съглашение по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. последно от ЗЗД е нищожно. В разглеждания спор касаторите се стремят да докажат, че продажбата, осъществена между общите наследодатели на страните и ответниците, всъщност прикрива дарение. Вярно е твърдението на касаторите, че, тъй като те самите не са били страна по сделката, която се атакува, то волята на страните по нея може да се докаже само чрез обективирани от тях действия по сключването и изпълнението на договора. Тежестта обаче да докаже твърдяната симулация е изцяло на ищеца, тъй като той би извлякъл при евентуално успешно провеждане на иска, благоприятни последици за себе си. Ето защо ищците следва да представят такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена. В тази връзка ищците основно акцентират на неплащането на цената по продажбата, както и на липсата на каквито и да е действия за защита на интересите на продавачите до края на живота им. Правилно е посочено от касаторите, че неплащането на продажната цена не води до нищожност на сделката, но е индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението. Тази индиция обаче сама по себе си не може да опровергае доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-продажба. Действително, ответниците са се стремили да докажат, че наистина са заплатили цената на продадения имот, като сочат в подкрепа на тезата си продажба от 2002 г. на имот на ответника по касация. В тежест на ищците по спора е да установят, че е осъществена не друга сделка, а дарение на процесния недвижим имот, докато в тежест на ответниците по иска е да установят, че са сключили именно сделката, от която черпят благоприятни за себе си правни последици. Доказването на ищците в този процес следва да бъде главно и пълно. Доказателства за предаване на продажната цена на продавачите липсват, независимо от данните за получена от ответника сума пари. При все това, дори и да не се установява напълно твърдението за заплащане на цената, действителната цел на договора е поставена под съмнение, но отразената в нотариалния акт сделка не е опровергана като наистина целена от страните, още повече, че продавачите потвърдили пред упълномощеният да ги представлява по сделката адвокат, че цената е платена. Липсата на предприемане на каквито и да е действия от страна на продавачите за защита на интересите им до края на живота им по никакъв начин не подкрепя тезата за симулативност на продажбата. В атакуваната сделка продавачите, както и купувачите, са изразили волята си относно недвижим имот. Неатакуването на сделката по-скоро сочи, че именно тя е желаната последица от действията им. При съобразяването на цената на имота, отразена като продажна, следва да се има предвид близкото родство между страните по сделката. При подобна степен на близост цената на продавания имот не е от първостепенно значение. Ответната страна не претендира разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение