Решение № 1280 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2010 г.
ВАСIV отделение26.01.2011 г.докладчик Галина Карагьозова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1033 от 20.04.2010 г., постановено по адм. дело № 6027/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 36 състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1280 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сребрен продукт" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Ген. Едуард Тотлебен" № 85-87, ет. 2, представлявано от Евгени Тренчев, чрез пълномощника адв. Тренчева, против решение № 1033 от 20.04.2010 г., постановено по адм. дело № 6027/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 36 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорения административен акт - писмо № 01.2600/7386 от 6.08.2009 г. на Държавен фонд "Земеделие", в частта относно размера на определената редукция и санкция в размер на 2350.94 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде уважена първоначалната жалба. Ответникът - Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, представляван от изпълнителния директор, чрез процесуалния представител юрисконсулт Данаджиева оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че след анализ на всички представени доказателства по делото е установено, че Разплащателната агенция е извършила административна проверка по подаденото заявление за единно плащане на площ. При проверката административният орган е установил, че има наддекларирана площ (т. е. недопустима за подпомагане), в размер на 25.29 ха, за които е отказано плащане и е наложена санкция за бъдещ период. Разплащателната агенция се е съобразила с разпоредбите на чл. 138 от Регламент 1973/2004 и чл. 51 от Регламент на Комисията 796/2004 г. Наведените доводи в жалбата са неоснователни. Не са налице сочените касационни основания и решението следва да остане в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и отменителните основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против оспорения акт, в частта му, с която са определени общият размер на редукциите и санкциите, съдът е приел, че са налице основанията за отказ за плащане, тъй като жалбоподателят като бенефициент по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и схемата за национални доплащания (НД) за кампанията за 2008 г. е заявил за подпомагане площи, заети с десертни лозя, находящи се в землището на с. Воденичане в размер на 25.29 хектара, които са недопустими за подпомагане, поради което правилно същите са приети за наддекларирани по смисъла на ЗПЗП и относимите наредби. След като е отказано плащане, правилно са определени и съответните санкциите за бъдещ период, като по отношение начина на изчисляването им са приложими нормите на чл. 138 от Регламент 1973/2004 г. и чл. 51 от Регламент 796/2004 г. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице сочената в жалбата необоснованост на съдебното решение. Съдът изключително подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, в това число и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Съобразявайки установеното правилно съдът е приел, че в случая е извършена само административна проверка на подаденото заявление, като проверка на място не е извършена, но такава не е и задължителна, поради което не е налице нарушение на административно-производствените правила. Действително, в случая отказът не е мотивиран с обстоятелства, че площите не се поддържат в добро състояние, липсва такъв спор. Отказът е на основание липсата на принципна възможност за подпомагане на цяла категория площи - тези, заети с лозя, като в случая са заявени за подпомагане именно площи, заети с десертни лозя. Не може да се възприеме възражението, че органът приемайки заявлението за подпомагане, щом е констатирал, че в него се съдържа искане за субсидиране на площи, които не подлежат на подпомагане, е следвало да даде възможност на заявителя да го коригира, съответно след като го е приел следва да се извърши подпомагане. Както в ЗПЗП, така и в Наредба № 107 от 23.08.2006 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ не е предвидена подобна възможност. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 51 от Регламент 796/2004 г. при констатирани нередности в заявлението, Разплащателната агенция отказва или намаляване плащането. Съдът правилно е приложил и материалния закон, като възражението в този смисъл е неоснователно. Правилно съдът е приел, че съгласно нотификация, на основание чл. 254 от Договора за ЕО от 16.12.2008 г., решение на Европейската комисия от същата дата, за изменение на решение С
3495 от 14.07.2008 г. за разрешаване на допълнителни директни плащания в България през 2008 г., както и съответното писмо на министъра на земеделието и храните, ведно с приложена таблица за подпомагане, са одобрени за подпомагане по националните доплащания посочените в писмото категории площи. В същите не са включени тези, заети с лозя. Съответно изключени от подпомагане са и площите, заети с десертни лозя, тъй като не е направено разграничение за винени и десертни лозя, а е употребено общото понятие лозя. При това положение без значение се явява кръгът от площи, подлежали за подпомагане през 2007 г., каквото е твърдението в касационната жалба и приложените писмени доказателства относими към кампанията през 2007 г. През 2008 г. площи с лозя не подлежат на субсидиране по схемите за НД. При това положение правилно е отказано подпомагане, като съответно тъй като съотношението между наддекларирани и подлежащи на подпомагане площи е 100 %, то правилно е изчислена санкцията за бъдещ период. Правилно са приложени нормите на чл. 138 от Регламент 1973/2004 г. и чл. 51 от Регламент 796/2004 г., приложими и за схемите за национални доплащания, съгласно чл. 140 от Регламент 1973/2004 г. В този смисъл и възражението, че нормите са неприложими за националните доплащания не намира опора в закона. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.