Решение № 4613 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1028/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Аграматер" ЕООД, гр. Търговище, чрез процесуален представител, срещу решение 2001/13.12.2024 г. по адм.дело 41/2024 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му против уведомително писмо /УП/ с изх. 02 -250 -2600/3935 #8 /номер според УП, според диспозитива на съдебното решение 02 -250 -2600/3935/ от 28.11.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 - 2020 за кампания 2019, издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски съгласно списък за разноски и прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспореното УП е отказано финасово подпомагане на "Аграматер" ЕООД по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 - 2020 за кампания 2019 и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 5739,02 лв. АС е изложил мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Отказът за финансиране е в съответствие с приложимото материално право - чл.9, ал.1, т.1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, тъй като в завените парцели са установени по - малко от 70 % живи растения, видно от съдържанието на доклада за проверка на площи, в който са извършени констатации за броя живи дръвчета във всеки парцел и какъв процент от общия брой са същите. Наложената санкция за бъдещ период е в съответствие с чл.19 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 г. поради свръхдеклариране над 100 % / недопустима за подпомагане полщ - 18,81 ха при установена за подпомагане- 13, 88 ха/. Решението е правилно. Неоснователни са доводите, че не са преброени живите дървета при проверката на място. Видно от протокола срещу всеки парцел и работните листове към него е вписан точният брой живи дървета и какъв процент от общия брой е той, като за всички парцели процентът живи дървета е под 70 процента, поради което е правилно е приложен чл.9, ал.1, т.1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. Невярно е твърдението на касатора, че констатациите в доклада за проверката на площи се опровергават от заключението на експертизата, тъй като на вещото лице изобщо не са поставяни въпроси, свързани с броя живи дървета и техния процент. Обстоятелството, че проверката е извършена в период преди разлистване на дърветата / началото на месец април/ не води до невъзможност да се установи кои дървета са живи, още повече, че в протокола подробно е описано състоянието на дърветата, които не са живи - изсъхнали, изгнили, деформирани. По делото е приложено и уведомително писмо от 23.04.2020 г. на ДФЗ за съобщаване резултата от проверката. На л.216 е декларацията от управителя на дружеството относно изисканите му документи по време на проверката и че е уведомен за задължението си в срок до 10 дни да ги представи, което видно от документа на л.217 не е направил. Отделно от това е удостоверено, че проверката е извършена съвместно със служители на ОДМВР "Търговище" и в присъствие на представител на дружеството и че бенефициерът е уведомен по телефона за резултатите от проверката /стр.227/, поради което възраженията за неправилна преценка на АС за липса на съществени административно - процесуални нарушения при издаването на УП са неоснователни. Неоснователно е и твърдението за неправилна преценка на АС за наличие на правни основания за издаването на оспореното УП, тъй като са посочени, както правните основания на чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП относно отказа за финансиране, така и тези на чл.18 и чл.19 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 г. Обосновани са доводите на съда, че проверката на място през м.04.2020 г. не е при изтекъл ангажимент, тъй като стопанските години не съвпадат с календарните и същата попада в стопанскатата 2019 -2020 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Ответникът по касация не е искал изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, нито го е обжалвал в тази част, поради което настоящата инстанция не може да проверява правилността на присъдените разноски от АС за предходната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение