Решение № 1000 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4137/2007 г.

Решение № 1000 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4137/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. "Т" О., гр. Л. обжалва въззивно решение № 273 от 20.11.2006 г. по гр. д. № 515/2005 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на дружеството, че К. с., гр. Л. е собственик на построените в строителен терен с площ от 13 384 кв. м., находящ се в гр. Л., съответстващ на парцел ****, кв. 8 "а" по плана от 1975 г., а сега УПИ-I 9637 от кв. 8 "а" по действащия план на гр. Л. сгради, а именно сграда пл. № 9* със застроена и разгъната площ от 170.88 кв. м., сграда пл. № 9* със застроена и разгъната площ от 431.17 кв. м. и сграда № 9* със застроена площ от 729.57 кв. м. и разгъната площ от 1212.57 кв. м. и е осъдено да предаде владението върху сграда пл. № 9* със застроена площ от 170.88 кв. м.; 215/431.17 ид. части от сграда с пл. № 9* и 939.57/1212.57 ид. ч. от сграда с пл. № 9* и прилежащия към тях терен. Поддържа се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Искането е решението в обжалваната част да се отмени и касационната инстанция да постанови ново, с което да отхвърли ревандикационният иск. К. с., гр. Л. обжалва въззивно решение № 273 от 20.11.2006 г. по гр. д. № 515/2006 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Ловешкия окръжен съд от 20.11.2002 г. по гр. д. № 148/1995 г., с което е отхвърлен ревандикационният иск. Поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б "в" ГПК. Искането е решението в тази част да се отмени и се постанови ново от касационната инстанция, с което се уважи ревандикационният иск изцяло. "Т" Е. / в ликвидация/, гр. Л., "Р" ЕО., гр. П. и М. на и., гр. С. не изразяват становище по жалбите. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговарят на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и са допустими. Върховният касационен съд, състав на III г. о. като обсъди доводите на страните във връзка с изложените срещу въззивното решение касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: С решение № 601 от 15.09.2005 г. по гр. д. № 204/2004 г. Върховният касационен съд, IV г. о. е отменил решението от 17.10.2003 г. по гр. д. № 152/2003 г. на Великотърновския окръжен съд и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.) Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС за складове № 9* и 9702 и вместо него в тази част е постановил ново, с което го е уважил. В останалата част е оставил в сила решението на първата инстанция, с което искът е отхвърлен. К. с. -. е предявил срещу "Т" ЕО., гр. Л. иск за собствеността и владението на недвижим имот-урегулиран поземлен терен с площ около 13 384 кв. м., находящ се в гр. Л., парцел **** в кв. 8 "а" по регулационния план на града от 1975 г., както и на намиращите се в него стопански сгради-складове. Въззивният съд е уважил иска за складове с № № 9* и 9702, като е приел, че К. с. . е правоприемник на РКС гр. Л., прекратил дейността си по силата на ПМС № 35/1959 г. чието имущество е било одържавено и предоставено безвъзмездно на Окръжно търговско предприятие Л., чийто правоприемник е ответното дружество. Приел е, че съгласно ПМС № 43/1960 г. са възстановени окръжните кооперативни съюзи, обхващащи дейността на кооперативните организации в съответния окръг, а с ПМС № 37/1961 г. на същите кооперативни съюзи се връща имуществото отнето от районните кооперативни съюзи. Изложил е съображения, че въз основа на посочените нормативни актове Районният кооперативен с. Ловеч е праводател на Окръжния кооперативен с. -Ловеч, преобразуван в К. с. -., ищецът по делото. По отношение на претендираната площ от 13 384 кв. м. е приел, че ищецът не е собственик, тъй като праводателят му не е бил собственик. Теренът е бил държавна собственост и на Районен кооперативен съюз- Л. е било предоставено само правото на ползване. важил е искът за три от претендираните сгради № № * и 9702 като е приел, че собственик е ищецът и е осъдил ответника да предаде владението на сграда № 9* и съответните ид. част от сгради № № 9* и 9702, за които е установено, че се владеят от ответника. Изводът на решаващия съд за наличието на претендираното от ищеца провоприемство е постановен въз основа съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите на ищеца по приложението на нормативните актове, уреждащи правноорганизационните форми, в които е осъществявана дейността на районните кооперативни съюзи. С ПМС № 35/1959 г. е разпоредено създаване на единни държавни търговски предприятия към окръжните народни съвети. Съгласно т. 3 окръжните търговски предприятия /ОТП/ поемат дейността на посочените в тях субекти, в това число и на районните кооперативни съюзи, които преустановяват своята дейност и предават на новообразуваните ОТП всички активи и пасиви по баланса към 31.03.1959 г. С ПМС № 43/1960 г. се препоръчва на Ц. кооперативен с. съобразно устава му да създаде окръжни кооперативни съюзи, като връща на същите някои от иззетите от РКС дейности. Разпоредби за връщане на ОКС на отнето по реда на ПМС № 35/1959 г. имущество се съдържат и в ПМС № 37/1961 г. и ПМС № 66/1966 г. Данните по делото са, че Окръжен кооперативен с. гр. Л. е вписан в кооперативния регистър при Ловешкия окръжен съд под № 18 от 22.09.1967 г. В ПМС № 35/1959 г. и 43/1960 г. няма разпоредби по силата на които да се прекратяват предшестващите кооперативни съюзи. Нормативно уредената приемственост в дейността и имуществото е намерила израз в разпоредбата на § 39, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗК от 1999 г./ДВ, бр. 12 от 2003 г./ с която се постановява, че е налице правоприемство на кооперативните съюзи, които са съществували към 1959 г. и които от 1960 г. са възстановили дейността си, т. е. окръжните кооперативни съюзи се считат правоприемници на тези съюзи, които са прекратили дейността си към 1959 г. Изводът на въззивния съд, че въз основа на нормативни актове Районният кооперативен с. гр. Л. е праводател на Окръжния кооперативен съюз- Л., преобразуван в К. с. -., ищецът по делото е правилен и съобразен с указанията дадени в отменителното решение на Върховния касационен съд. Предвид изложеното неоснователно е оплакването на "Т" О., гр. Л., че по делото не е доказано ищецът да е правоприемник на прекратения с ПМС № 39/1959 г. Районен кооперативен с., гр. Л.. За да уважи иска за три от стопанските сгради- складове, предмет на ревандикационния иск въззивният съд е приел, че същите са построени от РКС преди 1959 г. Този извод съдът е извел въз основа на приетите по делото доказателства. От показанията на свидетелите П, съпоставени с описанието на одържавените сгради, дадено в АДС № 172 от 28.02.1963 г. и приетите по делото технически експертизи съдът е приел за установено, че от построените до 1959 г. от РКС сгради две са били разрушени и към момента когато фактически е била одържавена базата на съюза са съществували две стаи от сграда с пл. № 9* и сградите с пл. № 9* и 9702. Различието в броя на сградите от този посочен в АДС съдът е приел, че се дължи на факта, че през 2003 г., когато е попълнен и изменен кадастралния план са дадени планоснимачни номера не на сградите обособени с техните архитектурно-строителни белези и характеристики, а на отделни части от тях, които са били обособени като самостоятелни складове. В тази връзка е приел и че ищецът е уточнил броя на складовете според фактическата им обособеност по кадастралния план. Затова с молбите от 1.03.2006 г. и 17.04.2006 г. е уточнена исковата претенция във връзка с броя на сградите, а не се касае до предявяване на нов иск за още пет сгради. Приел е че сградата с пл. № 9* не следва да се реституира на ищеца, тъй като построените от него две стаи в резултат на преработка / включване в построената от ОТП Л. сграда/ не съществуват като самостоятелен обект. Решението на въззивния съд в тази част е правилно. Събраните в тази връзка писмени и гласни доказателства, в това число и заключенията на вещите лица са обсъдени от въззивния съд в съвкупност и въз основа на тях обосновано е приет за установен факта, че към 1959 г. РКС е построил процесните сгради, за които искът за ревандикация е уважен. Неоснователно е оплакването на касатора "Т" О., гр. Л., че въззивният съд е приел за разглеждане нов иск, с който са заявени за ревандикиране още пет сгради наред с предявените с исковата молба девет сгради. Правилно е прието от решаващия съд, че с молбите от 1.03.2006 г. и 17.04.2006 г. ищецът е уточнил сградите във връзка с фактическата им обособеност по кадастралния план от 2003 г. Неоснователно е и оплакването, че при липса на учредено право на строеж на РКС постройките по силата на приращението по чл. 92 ЗС са държавна собственост. Правилен е изводът на въззивния съд, че липсата на акт за учредяване право на строеж от страна на държавата в полза на кооперация, не съставлява пречка да се признае право на собственост на последната върху построени от нея сгради върху държавна земя до 13.07.1991 г., с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС / в редакцията до отмяната й/. Неоснователно е и оплакването, че неправилно касаторът "Т" О. е осъден да предаде владението на част от сградите с пл. № 9* и 9702. По делото е установено, че дружеството владее без правно основание част от тези сгради, и правилно е осъдено да предаде владяната от него част. К. с. гр. Л. обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС за останалата част от терена и сградите. Съдът е приел, че заповед № РД-16-02/5.01.1994 г. на Министъра на търговията, на която се позовава съюзът не създава материални права и при спор за материално право спорът трябва да се разреши по исков ред. С посочената заповед, издадена на основание § 1 от ДР на ЗК и чл. 1 от ПМС № 192/1991 г. е наредено на "Т" ЕО. да върне на КС Л. дворното място, заедно с построените до 1959 г. складове иззети по силата на ПМС № 35/1959 г. Данни за това заповедта да е изпълнена по административен ред няма. В заповедта складовете не са индивидуализирани. При това положение правилно въззивният съд е приел, че в спора за собственост следва да се установи, кои от претендираните от ищеца складове са построени до 1959 г. Тези, за които по делото е установено че са изградени от РКС до този момент, съдът е уважил иска, като е осъдил ответника да предаде владението им, заедно с прилежащия към тях терен. По отношение на сградите, за които искът е отхвърлен, решението е правилно. Извън посочените складове, за които иска е уважен не е установено по делото съществуващите на терена складове да са изградени от РКС до 1959 г. Правилно съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, че двата склада, за които са намерени документи в Община Л. са били разрушени за построяването на блокове. За складове № 9* данните по делото сочат, че са изградени след като праводателят на ищеца е преустановил своята дейност, поради което правилно съдът е приел, че същите не са изградени от РКС. Относно сградата с пл. № 9* съдът е приел, че същата не е била изградена към 1959 г. Изводът на съда е основан на данните от АДС от 1963 г., показанията на разпитаните свидетели, приетите експертизи и факта, че този склад е ползван от предприятието "Я", което е създадено след 1959 г. Съдът е изложил съображения защо не възприема заключението на вещото лице И., че всички складове, оцветени по скицата на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Т., са съществували при предаването им от РКС на ОТП. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, което в случая въззивният съд е направил. Съгласно разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно релевантните за спора факти и въз основа на тях обосновано е приел, че ищецът не е доказал пряко и пълно твърдението си, че сградите по отношение на които е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС са били построени от РКС до 1959 г. Затова оплакванията на касатора- К. с. гр. Л. за допуснати нарушение на нормата на чл. 188 и 189 ГПК (отм.) са неоснователни. Неоснователно е и оплакването, че неправилно е прието, че праводателят на К. с. гр. Л. не е бил собственик на терена върху който са изградени складовете. Изводът на съда, че на РКС е било предоставено от държавата само правото на ползване върху терена е правилен. По въпроса за правата, които праводателят на ищеца е притежавал върху терена, касационната инстанция с отменителното решение се е произнесла, като е приела, че теренът е бил притежание на държавата и последната му е отстъпила само правото на ползване. Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че не са налице изложените в двете жалби касационни основания за отмяна на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 108 ЗС, и решението ще следва да се остави в сила. Касационната жалба на К. с. гр. Л. в частта срещу решението на въззивния съд, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска на кооперацията за осъждане на ответното дружество да заплати обезщетение в размер на сумата 1422 лв. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Предявеният иск е с цена под 5000 лв. и съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, III г. о.