Решение № 13451 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Напоителни системи ЕАД с ЕИК: 831160078, подадена чрез юрк. А. Тасев, срещу решение 1347/29.02.2024 г., на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. дело 11053/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 90/26.10.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БД ИБР/ - град Пловдив към Министерството на околната среда и водите /МОСВ/. Наред с това, разноските са възложени в тежест на касатора. В касационната жалба се посочват касационните отменителни основания за неправилност на оспорения съдебен акт по чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище за неправилност на извода на първоинстанционния съд, според който нарушението на чл. 57, ал. 1 АПК при издаването на процесния АУПДВ, не е съществено. Като пропуск на съда се сочи това, че същият е възприел за правилна фактическата обстановка, описана в АУПДВ, без да вземе предвид и други обстоятелства, които са от решаващо значение по спора. В този смисъл се обръща внимание на разликата между източените водни маси за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. и реално актуваните такива, като се иска отмяна на оспореното решение и произнасяне с решение за отмяна на процесния АУПДВ. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив, чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е бил АУПДВ 90/26.10.2023 г., издаден от директора на БД ИБР, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за водите /ЗВ/ и във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. на Напоителни системи ЕАД е установено публично държавно вземане в общ в размер на 22 820,11 лв., от които 21016,45 лв. главница и 1 803,66 лв. лихви., представляващо дължима такса за разрешено право на водовземане, с разрешена цел за напояване, от повърхностен воден обект яз. Домлян по Разрешително 1036/10.07.2002 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, подновено на 10.02.2006 г. и продължено с решение 3/03.01.2012 г. За да се произнесе с оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата форма по чл. 59, ал. 2 АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила, като неспазването на срока по чл. 57, ал. 1 АПК изрично е отхвърлено като нарушение. При преценката за правилно приложение на материалния закон, съдът приел, че актът е издаден в съответствие с чл. 195б, ал. 2 ЗВ - въз основа на декларация по чл. 194б ЗВ, от дата 31.01.2023 г. и представени от оспорващото дружество доказателства. Административният орган правилно е определил дължимата такса за процесния период 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. съгласно действащата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС 383/29.12.2016 г./. Подробно и в систематичен вид съдът е посочил и анализирал приложимите разпоредби от ЗВ, като е приел, че между страните не са спорни действително изразходваното количество водни маси за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г., размерът на таксата, която се дължи за тях, както и фактът, че същата не е заплатена от Напоителни системи ЕАД. На следващо място за безспорно е установено, че в декларацията по чл. 194б ЗВ, са попълнени данни от дружеството, които съвпадат с данните от констативния протокол от 23.08.2023 г., съставен от административния орган, а именно декларираните иззети водни обеми, отчетени по рейка за отчетния период 01.01.2022 г. 31.12.2022 г., са 20 015 670 куб. м., съответно дължимата такса за водовземане е в размер на 21 016,45 лв. Наред с горното, съдът е приел, че е спазена процедурата по издаване на процесния АУПДВ, като на дружеството е била връчена покана за доброволно изпълнение. Поради липсата на извършено плащане, му е връчено уведомление за започване на административното производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 6 ЗВ предвиждат, че за правото на използване на водите се дължи такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с Тарифа на Министерския съвет. Както правилно е приел първоинстанционният съд, за дължимата годишна такса за водовземане за 2022 г. е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г., с уточнението, което прави настоящата инстанция относно редакцията - обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г.(*), изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.,в сила от 16.07.2019 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата за отчетния период Тарифа сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление, съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ. Формулата, по която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1 от Тарифата, а единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води, е посочен в таблицата по чл. 12 (ред 3) от Тарифата. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се споделят и изводите на съда, че публичното задължение за водовземане е законосъобразно определено, както по основание така и по размер от страна на административния орган, издал АУПДВ. Според действащата редакция на Тарифата, таксата за водовземане от повърхностни води по чл. 11, които използва жалбоподателя, се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса в лв., Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл. 12, ал. 1 (изчислена в лв./куб. м), а W - размерът на отнетия годишен воден обем в куб. м. Действителните обеми вода за процесните периоди са определени, посредством водомерна рейка. При конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, начина, по който то е изчислено и относимите доказателства и алгоритъма, по който е определена таксата, се установявя ясно волята на административния орган. Същата е обоснована и с фактическите установявания в констативния протокол ПВ1-184/23.08.2023 г. от извършена проверка, както и със съдържанието на декларацията по чл. 194б ЗВ. Осигурено е и правото на дружеството по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред него е била открита възможността да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Неоснователни са доводите на касатора, че несъответствието между източените от язовира водни маси и реално актуваните прави акта незаконосъобразен. Видно от декларацията по чл. 194б ЗВ и констативния протокол, задълженията за процесната 2022 г. са правилно определени по съответната формула съгласно приложимата за периода Тарифа. Релевираните загуби по съоръженията на напоителните системи не се взимат предвид/не влизат в посочената формула, респективно релевираните от касатора несъответствия са неотносими. Данните в подадената от дружеството декларация и тези от констативния протокол, показват пълно припокриване, между декларирания и отнетия/иззетия воден обем за 2022 г. Като е съставил оспорения АУПДВ въз основа именно на тях, директорът на БД ИБР, е издал правилен и законосъобразен акт, с който правилно е начислил дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. по издаденото разрешително. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал визираните в касационната жалба нарушения. Правилно е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби на ЗВ и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение