Решение № 12862 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 5794/13.10.2022 г., постановено по адм. д. 830/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт Р-2200221000066-091-002/15.09.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта му, с който на Топ Селект Билд ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 602, 47 лв. по фактура 1/08.10.2018 г., издадена от Нови инвестиционни решения ЕООД и в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2018 г. за разликата от 8291, 43 лв. във връзка с признаване на данъчната основа по посочената фактура като текущ разход. Образувано е и по касационна жалба на Топ Селект Билд ЕООД срещу решение 5794/13.10.2022 г., постановено по адм.д. 830/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Топ Селект Билд ЕООД срещу ревизионен акт Р-22001000066-091-002/15.09.2021 г. в частта му, с която са установени задължения по ЗКПО за 2018 г. в размер на 1506 лв. и в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 106 000 лв. Постановено е решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 21.11.2022 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение 5794 от 13 октомври 2022 г., като след края на първи абзац, т.е. след думите отменя ревизионния акт, преди отхвърля се чете и ведно със съответните лихви. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София е основателна. Разгледана по същество, касационната жалба на Топ Селект Билд ЕОД е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22002221000066-020-001/07.01.2021 г., изменена със заповед Р-22002221000066-020-002/21.04.2021 г., издадени от началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на "Топ Селект Билд" ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчен период м.12.2018 г., за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-22002221000066-092-001/16.07.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22002221000066-091-002/15.09.2021 г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 1888/14.12.2021 г. е потвърдил ревизионния акт. В хода на ревизионното производство с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на дружеството, са извършени редица процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на дружества, посочени като доставчици, резултатите от които са обективирани в протоколи за извършени насрещни проверки. С ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 106 000 лв. по фактура 315/30.11.2018 г., издадена от Билд Рент АД. Тези установявания са свързани с обстоятелството, че на 05.01.2016 г. е сключен договор за наем на недвижими имоти, съгласно който наемодателят Инфраструктурно строителство ЕАД предоставя на наемателя Билд рент АД за временно и възмездно ползване собствени имоти магазини 2 и 3, 41.15% идеални части от магазин 4, намиращи се в гр. София, бул. Симеоновско шосе 85, както и паркоместа. Съобразно чл. 4. от договора, обектите се предават на шпакловка и замазка, като наемателят се задължава да ги изгради до степен на завършеност, като изцяло функциониращи офиси. Съобразно чл. 3.3 от договора, в случай на прекратяване на договора, извършените подобрения в имота остават собственост на наемодателя, като наемателят има право да си възстанови направените разходи, но не по-късно от 18 месеца след прекратяването на договора. На 29.08.2016 г. се учредява дружеството Топ Селект Билд ЕООД, като капиталът му се формира от апортна вноска на имотити, собственост на Инфраструктурно строителство ЕАД. Предвид този апорт, на 30.08.2016 г. се сключва договор за наем на процесните имоти този път между новия собственик Топ Селект Билд ЕООД и Билд рент АД, при същите условия. На 15.08.2017 г. е подписано споразумение между Топ Селект Билд ЕООД и Билд рент АД, с което страните се съгласяват да прекратят договора за наем от 30 август 2016 г., като извършените подобрения в имота остават в собственост на наемодателя. На 30.11.2018 г. Билд рент АД издава фактура 315/30.11.2018 г. на Топ Селект Билд ЕООД с посочен предмет на доставката извършени подобрения с данъчна основа 530 000 лв. и ДДС в размер на 106 000 лв. Фактурата е включена в дневника за продажби на Топ Селект Билд ЕООД. Органите по приходите са отказали правото та приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, като са съобразили обстоятелството, че имотите, отдадени под наем на Билд рент АД са напълно завършени към датата на апортирането им в капитала на търговското дружество. Приели са, че данъчното събитие е възникнало при апортирането на имотите в капитаа на Топ Селект Билд ЕООД, т.е. много по-рано от датата, на която е издадена процесната фактура от Билд рент АД към Топ Селект Билд ЕООД, което дружество няма как да е получател а подобренията, тъй като те са направени в имотите още преди апортирането им в капитала на новоучреденото дружество и са капитализирани в стойноста на активите. С ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактура 1/08.10.2018 г., издадена от Нови инвестиционни решения ЕООД с посочен предмет на доставката съгласно анекс/допълнително споразумение към предварителен договор за запазване, учредяване и приемане на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда в поземлен имот. Към фактурата е проложен предварителен договор от 19.03.2018 г. и анекс от 08.10.2018 г., съгласно който Топ Селект Билд ЕООД се съгласява да преведе по посочена от Нови инвестиционни решения ЕООД банкова сметка сумата от 105 614, 82 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение на доверен на страните проектант архитект Ч. Велев за изработени проекти на бъдещата сграда в поземления имот, в идейна фаза. Органите по приходите са формирали изводи за недоказана реалност на доставката, като са съобразили обстоятелството, че не са представени изготвените идейни проектии и предложенията, които са неразделна част от предварителния договор. В частта на установените задължения по ЗКПО, установено е, че за 2018 г. от дружеството е била подадена годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, с която е декларирана данъчна загуба в размер на 5102, 08 лв. С ревизионния акт е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата в размер на 114 0761 58 лв. и е приспадната данъчна загуба в размер на 11 000, 23 лв. от предходни периоди, в резултат на което е определена данъчна печалба от 97 974, 27 лв. и дължим корпоративен данък за 2018 г. в размер на 9797, 43 лв. Тези изводи са направени при съобразяване на обстоятелството на непредставяне на документи, доказващи какво конкретно е било извършено във връзка с фактура 89/30.04.2018 г., издадена от ББМ Инжинеринг ЕООД с данъчна основа 6064, 23 лв, с предмет на доставката по договор и получател Топ Селект Билд ЕООД, фактура 50/30.11.2017 г., с посочен доставчик Ленд енд Лоу ЕООД, с предмет на доставката юридически услуги по договор аванс, с данъчна основа 10 000 лв., с получател Топ Селект Билд ЕООД, фактура 52/16.01.2018 г. с доставчик Ленд енд Лоу ЕООД, с предмет на доставката юридически услуги по договр с получател Топ Селект Билд ЕООД, с данъчна основа 10 000 лв., по фактура 1/08.10.2018 г., издадена от Нови инвестиционни решеия ЕООД с данъчна основа 88 012, 35 лв. Изводите са обосновани с приложимостта на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. В ревизионния доклад е посочено, че като текущ разход през 2018 г. дружеството е отразило и данъчната основа по фактура 28/06.08.2018 г., издадена от Гъвкави конструкции ЕООД, но със сумата от 25 000 лв. органите по приходите не са извършили корекция на финансовия резултат през 2018 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 106 000 лв., заедно със съответните лихви. Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 602, 47 лв., както и в частта на определения за 2018 г. корпоративен данък за разликата от определения с ревизионния акт корпоративен данък в размер на 9797, 43 лв. до дължимия размер от 1506 лв., т.е. за сумата от 8291, 43 лв. С решение за поправка на очевидна фактическа грешка 6959 от 21.11.2022 г., първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение като след края на първи абзац, т.е. след думите отменя ревизионния акт, преди думата отхвърля, следва да се чете и ведно със съответните лихви. Изводите си по отношение на неоснователността на жалбата в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 106 000 лв., първоинстанционният съд е обосновал, като е възприел изводите, съдържащи се в решението на решаващия административен орган. Първоинстанционният съд е определил като незаконосъобразен ревизионния акт в частта му, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 602, 47 лв., по фактура, издадена от Нови инвестиционни решения ЕООД. Изводите си съдът е обосновал с представения в хода на съдебното производство комплексен доклад, изготвен от ММВ инженеринг ЕООД, относно оценка за съответствието и спазване на изискванията за безопасност, предвидени в чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията и изискванията на чл. 142, ал. 2 от Закона за устройство на територията, в който като участник в проектирането е посочен архитект Ч. Велев. Това обстоятелство, първоинстанционният съд е приел за достатъчно за доказване на реалността на доставката по процесната фактура заедно с плашането по нея и счетоводното й отразяване при ревизираното лице. По отношение на установените задължения за корпоративен данък, първоинстанционният съд е приел, че неправилно е формиран счетоводния финансов резултат на дружеството за 2018 г. по отношение на сумата от 88 012, 35 лв. Тези свои изводи съдът е съобразил с направените вече от него изводи за доказана реалност на доставката по фактура с посочената данъчна основа. В останалата част на ревизионния акт, с която са определени задължения за корпоративен данък, ревизионният акт е определен като законосъобразен от първоинстанционния съд. Решението е неправилно в частта му, с която е отменен ревизионния акт по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 602, 47 лв. и съответните лихви за забава, в частта му в която е отменен ревизионния акт по отношение на установените задължения за корпоративен данък и съответните лихви за забава, и правилно в останалата му част. С ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 106 000 лв. по фактура 315/30.11.2018 г., издадена от Билд Рент АД. Тези установявания са свързани с обстоятелството, че на 05.01.2016 г. е сключен договор за наем на недвижими имоти, съгласно който наемодателят Инфраструктурно строителство ЕАД предоставя на наемателя Билд рент АД за временно и възмездно ползване собствени имотии магазини 2 и 3, 41.15% идеални части от магазин 4, намиращи се в гр. София, бул. Симеоновско шосе 85, както и паркоместа. Съобразно чл. 4. от договора, обектите се предават на шпакловка и замазка, като наемателят се задължава да ги изгради до степен на завършеност, като изцяло функциониращи офиси. Съобразно чл. 3.3 от договора в случай на прекратяване на договора, извършените подобрения в имота остават собственост на наемодателя, като наемателят има право да си възстанови направените разходи, но не по-късно от 18 месеца след прекратяването на договора. На 29.08.2016 г. се учредява дружеството Топ Селект Билд ЕООД, като капиталът му се формира от апортна вноска на имотите, собственост на Инфраструктурно строителство ЕАД. Предвид този апорт, на 30.08.2016 г. се сключва договор за наем на процесните имоти този път между новия собственик Топ Селект Билд ЕООД и Билд рент АД, при същите условия. На 15.08.2017 г. е подписано споразумение между Топ Селект Билд ЕООД и Билд рент АД, с което страните се съгласяват да прекратят договора за наем от 30 август 2016 г., като извършените подобрения в имота остават в собственост на наемодателя. На 30.11.2018 г. Билд рент АД издава фактура 315/30.11.2018 г. на Топ Селект Билд ЕООД с посочен предмет на доставката извършени подобрения с данъчна основа 530 000 лв. и ДДДС в размер на 106 000 лв. Фактурата е включена в дневника за продажби на Топ Селект Билд ЕООД. Органите по приходите правилно са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, като са съобразили обстоятелството, че имотите, отдадени под наем на Билд рент АД са напълно завършени към датата на апортирането им в капитала на търговското дружество. данъчното събитие е възникнало при апортирането на имотите в капитаа на Топ Селект Билд ЕООД, т.е. много по-рано от датата, на която е издадена процесната фактура от Билд рент АД към Топ Селект Билд ЕООД, което дружество няма как да е получател а подобренията, тъй като те са направени в имотите още преди апортирането им в капитала на новоучреденото дружество и са капитализирани в стойноста на активите. От събраните по делото доказателства се установява представено заключение по реда на чл. 72, ал. 2 от Търговския закон за изготвяне на оценка на непаричната вноска в капитала на Топ Селект Билд ЕООД, изготвено от вещи лица във връзка с акт за назначаване на вещи лица от Агенцията по вписванията. Използването на отделните методи за оценка е в зависимост, която отчита състоянието и индивидуалните характеристики на имотите спрямо тези на пазара. Съобразно представеното заключение към 21.03.2016 г. по отношение на процесния магазин 2, при извършения оглед е установено, че магазинът се използва за офис към момента на огледа, отдаден е под наем, довършителните строително монтажни работи са извършени с качествени материали и много добро качество. По отношение на магазин 3 е отразено, че към момента на огледа магазинът се използва за офис, отдаден е под наем, довършителните строително-монтажни работи са извършени с качествени материали и много добро качество. По отношение на идеалните части от имот 4 е отразено, че в момента на огледа е в процес на довършителни строително-монтажни работи, които се извършват с качествени материали и с много добро качество. При съобразяване на тези обстоятелства следва да се определят като правилен изводите на решаващия административен орган, възприети и от първоинстанционния съд, че дружеството няма как да е реалният получател на подобренията, тъй като се установява, че същите са били направени в процесните имоти още преди апортирането на тези имоти в капитала та Топ Селект Билд ЕООД. Към този момент собственик на обектите е Инэраструктурно строителство ЕАД. В процесния случай данъчното събитие е възникнало при апортирането на имотите в капитала на Топ Селект Билд ЕООД, когато е прекратен ии договора за наем сключен между Инфраструктурно строителство ЕАД и Билд рент АД, като същото е възникнало много по-рано от датата н издаване на процесната фактура. Съобразно чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване на ползването на актива, когато подобрението на наетия или предоставен за ползване актив не е предвидено като условие и/или задължение по договора. Оплакванията, в тази връзка, съдържащи се в касационната жалба се неоснователни, при съобразяване не само на датата на издаване на процесната фактура, н с оглед на обстоятелството, че данъчното събитие е настъпило към момента, когато собственик на имотите заедно с подобренията е Инфраструктурно строителство ЕАД и би следвало процесният доставчик да фактурира услугата именно към това дружество. Неоснователно е оплакването, съдържащо се на стр. 1 от касационната жалба на Топ Селект Билд ЕООД, че с оглед на обстоятелството, че установените задължения на дружеството са в размер на 169 325, 08 лв., на това, че с решението си първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на задълженията по ЗДДС в размер на 17 602, 47 лв. и в частта по ЗКПО в размер на 8291, 43 лв., потвърдил е ревизионния акт в частта му на установени задължения в размер на 106 000 лв., със съответните лихви, то възниквала разлика от 35 925, 18 лв.,, която не може да бъде обяснена. Това оплакване е неоснователно, но е породило съмнение от този касатор поради процесуалното поведение на първоинстанционния съд, изразяващо се в това, че съдът е приел, че съдът с решението си не може да пресмята съответната лихва. Всъщност, както правилно посочва в свое становище от 21 ноември 2022 г., процесуалният представител на ответника в производството пред първата съдебна инстанция сумата от 35 925, 18 лв. представлява общата сума по задълженията на търговското дружество 33 478, 35 лв. лихва по задължението за ДДС, което е в размер на 123 602, 47 лв. и лихва в размер на 2446, 833 лв. по задължението по ЗКПО, което е в размер на 9797, 43 лв. Като се сумират главниците и лихвите се получава общо задължение по ЗДДС в размер на 157 080, 82 лв. и по ЗКПО в размер на 12 244, 26 лв., или общо размер на задълженията, установени с ревизионния акт 169 325, 08 лв. Следва да се съобрази и обстоятелството, че решение за поправка на очевидна фактическа грешка 6959 от 21 ноември 2022 г., не е било оспорено от Топ Селект Билд ЕООД. Същото не е предмет на оспорване пред тази касационна инстанция. В останалата част, решението на първоинстанционния съд е направилно, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Топ Селект Билд ЕООД срещу ревизионния акт. С ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактура 1/08.10.2018 г., издадена от Нови инвестиционни решения ЕООД с посочен предмет на доставката съгласно анекс/допълнително споразумение към предварителен договор за запазване, учредяване и приемане на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда в поземлен имот. Към фактурата е проложен предварителен договор от 19.03.2018 г. и анекс от 08.10.2018 г., съгласно който Топ Селект Билд ЕООД се съгласява да преведе по посочена от Нови инвестиционни решения ЕООД банкова сметка сумата от 105 614, 82 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение на доверен на страните проектант архитект Ч. Велев за изработени проекти на бъдещата сграда в поземления имот, в идейна фаза. Органите по приходите правилно са формирали изводи за недоказана реалност на доставката, като са съобразили обстоятелството, че не са представени изготвените идейни проектии и предложенията, които са неразделна част от предварителния договор. От събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на доставките на стоки, посочени в процесните фактури. Изводите си настоящата съдебна инстанция съобразява с обстоятелството, че редовното счетоводно отразяване на фактурите не представлява доказателство за реалност на доставката по същите (всъщност ревизионният акт не съдържа констатации на органите по приходите в тази насока, които са послужили за отказа на правото на приспадане на данъчен кредит). Не се отразява като определящо за правото на приспадане на данъчен кредит и обстоятелството дали доставчикът е начислил ДДС в предвидените за това срокове (изводите на органите по приходите не са обосновани с това обстоятелство), както и не се обосновани с обстоятелството каква е последващата реализация на стоките по процесните фактури, дали същите са използвани за последващи облагаеми доставки, както и с обстоятелството дали е било извършено плащане по процесните фактури. Всъщност това е обстоятелство, по което страните не спорят, доказателства за плащане по процесните фактури не са представени, не се установява подобен спор да е съществувал между страните както по време на ревизионното производство, така и по време на оспорването на ревизионния акт по административен ред. Това, което определя предмета на спора е относно наличието на реалност на доставката по процесните фактури, като отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. Това е така предвид и обстоятелството, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Това е обстоятелство, което несъмнено произтича от анализа на приложимите правни разпоредби, регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а" доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на стоки.В процесния случай не са налице преки доказателства за изпълнението на услугата, не са налице доказателства, от които да се установява резултата от услугата прект, техническа документация, не са представени приемо-предавателни проитоколи за предаване на услугата и за нейното приемане като завършена. Както правилно се посочва и в касационната жалба, получател по процесната фактура е търговското дружество Нови инвестиционни решения ЕООД, а не физическоно лице архитект Велев, без за са представени доказателства за наличието но правоотношение трудово такова или по граждански договор за определяне на архитект Велев като изпълнител на поръчката. Необосновани са правните изводи на първоинстанционния съд,, изградени само въз основа на представения в хода на съдебното производство комплексен доклад относно оценка за съответствието и спазване на изискванията за безопасност, предвидени в чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията и изискванията на чл. 142, ал. 2 от Закона за устройство на територията, изготвена от ММБ Инженеринг ЕООД. Неправилно е решението на първоинстанционния съд и в частта му, с която е отменен ревизионния акт по отношение на установените задължения за корпоративен данък за 2018 г. Изводите си съдът съобразява и с обстоятелството на законосъобразност на ревиционния акт в частта му на отказано право на приспадане на данъчен креди в размер на 17 602, 47 лв. Правилни са изводите на органите по приходите за приложимост на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като съобразно посочения текст не се признават за данъчни цели,, които не са са документално обосновани по смисъла на закона. Съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Търговското дружество не е доказало реалността на доставките, фактурирани от Нови инвестиционни решения ЕООД, ББМ инженеринг ЕООД, Гъвкави конструкции ЕООД, Ленд енд Лоу ЕООД. След като фактурите не отразяват реално осъществени стопански операции, правилно е преобразуван финансовия резултат на дружеството чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Изрично в решението си решаващият административен орган е посочил, че по отношение на доставщата от Нови инвестиционни решения ЕООД, разходът по услугата не следва да се отчита като текущ, а следва да се капитализира в себестойността на строителството или при спазване на принципа за съпоставимост на приходите и разходите се признава, когато е отчетен приход от продажба свързан с този проект. Действително, в изслушаната пред първоинстанционния съд експертиза, експертът е посочил, че счетоводният резултат на ревизираното лице е формиран неправилно тъй като неправилно е включен в отчета за приходите и разходите за 2018 г. разходът за доставката от Нови инвестиционни решения ЕООД в размер на 88 012, 35 лв. В процесния случай търговското дружество директно е изписало целия разход по процесната фактура за 2018 г. като текущ, което е в противоречие на НСС 16 дълготрайни материални активи, както правилно се посочва в касационната жалба на административния орган. Доколкото, обаче от събраните по делото доказателства се установява, че разходът не е реален и няма последващо изграждане на дълготрайни материални активи, то на дружеството не следва признаване на разходи за амортизации, като такива не са били и начислявани. В процесния случай е налице приложимостта на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО начисляване и заплащане на разход за услуга, която не е реално извършена и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, които обосновават непризнаване за данъчни цели на целия размер на отчетения разход по процесната фактура. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд в тази негова част. Искане за присъждане на разноски е направено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, като с оглед на изхода на спора искането за присъждане на разноски в размер на 5937, 55 лв. за двете съдебни инстанции е основателно. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение