Решение № 14009 от 27.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7891/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие" /ДФЗ/, чрез юрк. Гъркова, срещу Решение 4152 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело 1815/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на ИЛ 89" ЕООД, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. 02-020-2600/7231 от 07.09.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие". С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда за немотивираност на акта, като се твърди, че административният орган е изложил подробни фактически и правни изводи, като се е позовал на влезлия в сила акт за прекратяване на биологичния ангажимент на дружеството. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ИЛ 89" ЕООД, чрез адв. Москова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното: С АУПДВ изх. 02-020-2600/7231 от 07.09.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, по отношение на ИЛ 89" ЕООД е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 573.06 лева, представляващо 2.83% от изплатена субсидия от 90 920.74 лева по направление Биологично растениевъдство" за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 по заявления за подпомагане с УИН 02/090715/06333, УИН 02/050716/15091, УИН 02/100717/22501 и УИН 02/140618/30886. Установено е, че на 23.04.2015 г. ИЛ 89" ЕООД е подало заявление за подпомагане с УИН 02/090715/06333 и е одобрено за кампания 2015 с декларираните от него площи за участие по мярка 11 Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 - 2020 г. На 31.03.2016 г. ИЛ 89" ЕООД е подало заявление за подпомагане с УИН 02/050716/15091 за кампания 2016, в което е декларирало нови площи за подпомагане, във връзка с което поетият от него ангажимент през 2015 г. за извършване на биологични дейности по направлението е подновен. С писмо изх. 01-2600/2766/12.05.2021 г. ИЛ 89" ЕООД е уведомено за стартиране на производство по прекратяване на многогодишния ангажимент за кампания 2019, тъй като при извършена към тази година административна проверка е установено, че представеният от него документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите от него растителни продукти с правилата на биологичното производство, не отговаря на изискванията на чл. 33, ал.1, т. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. В приложение 1 към уведомителното писмо е посочен конкретно декларираният от земеделския стопанин през кампания 2019 парцел 58712-198-3-2 с площ 1.12 ха, за който не е предоставен сертификат, удостоверяващ произведени биологични растителни продукти. От дружеството е подадено възражение вх. 02-020-2600/7231/01.06.2021 г. С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх. 02-020-2600/7231/01.02.2022 г., на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63, т. 1, вр.чл. 77, т. 4, б. в" от Регламент /ЕС/ 1306 на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г., е отказана финансова помощ и е прекратен поетият от ИЛ 89"ЕООД ангажимент по направление Биологично растениевъдство. Актът е влязъл в сила. На 12.06.2023 г. на дружеството е връчено писмо изх. 02-020/2600/7231, с което е уведомено за стартиране на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание влезлия в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх. 02-020-2600/7231-2/01.02.2022 г. В писмото е посочено, че на основание чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4/24.02.2015 г., ИЛ 89" ЕООД следва да възстанови 2.83 %, представляваща сума в размер на 2 573.06 лева, от сумата, която му е изплатена по направление Биологично растениевъдство" през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, а именно за кампания 2015, 2016, 2017 и 2018, общо в размер на 90 920.74 лева. Указана е възможност дружеството да представи възражения и доказателства, в случай че не е съгласно с посочените основания за издаване на АУПДВ. Спорният АУПДВ е издаден на основание чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4/24.02.2015 г., като административният орган се е позовал на издадения на дружеството акт за прекратяване на ангажимент. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е формирал извод, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви. В тази насока е приел, че неправилно в АУПДВ се сочи като първа година на поетия ангажимент 2015 г., а не 2016 г., по арг. от чл.6, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., според който биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като срокът по ал.1 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на Заявлението за подпомагане". Последното безспорно би довело до различен размер на посочената база и съответно размер на определената за възстановяване с акта сума. На следващо място, съдът е приел, че в АУПДВ липсват мотиви относно това, как и дали правилно е определен размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ. Липсват фактически констатации, от които да се приеме, че именно сумата в размер на 2 573.06 лева подлежи на възстановяване, като не става ясно при какво съотношение е получен използванията от административния орган процентът 2.83% и по-конкретно, кой парцел с каква декларирана площ в хектари е отнесен към общо декларираните площи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и доводите на страните, като е установил относимите факти и е изложил мотивирани правни изводи. Правилен е изводът на административния съд за липса на фактически установявания и немотивираност на процесния АУПДВ. В акта е описано изплатеното финансово подпомагане за кампании 2015 2018, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента и е посочено правното основание - чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., въз основа на което е определен размерът на сумата, подлежаща на възстановяване от земеделския стопанин. Посочената разпоредба /в приложимата редакция/ предвижда, че подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато: не са предоставили в Държавен фонд Земеделие" в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г. в срока по чл. 33, ал. 1, т. 5 сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента. Следователно, както правилно е приел АС Бургас, липсата на фактически установявания относно размера на площите, за които няма представен сертификат, както и конкретни данни за декларираната от дружеството площ през последната година от ангажимента, препятства възможността за контрол на начина на определяне на размера на подлежащата на възстановяване сума. В акта изцяло липсват мотиви за изчисленото процентно съотношение от 2.83% от изплатена субсидия по направление Биологично растениевъдство" за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018. Правилно е съобразено от съда, че в акта не е обсъдено обстоятелството, че дружеството е подало заявление за подпомагане с УИН 02/050716/15091 за кампания 2016, с което е декларирало нови площи за подпомагане, с оглед което и съобразно чл. 6, ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. поетият от него ангажимент през 2015 г. за извършване на биологични дейности по направлението е подновен. В тази връзка административният орган не е формирал фактически и правни изводи относно това коя е първата и последната кампания от ангажимента, които обстоятелства са от съществено значение за правилното определяне размера на дължимата за възстановяване финансова помощ. Липсата на фактически установявания и немотивираността на акта правилно е квалифицирано от съда като съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на адресата, който следва да бъде запознат, не само с правното основание за издаването му, но и с мотивите на органа, обосновали прилагането му и определянето на размера на установените публични задължения. Така допуснатото нарушение препятства и преценката на съда относно това дали правилно е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, което обуславя незаконосъобразност на акта на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ИЛ 89" ЕООД сума в размер на 500 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, тъй като е съобразено с обема на осъщественото процесуално представителство на страната в касационното производство и съответства на размера, предвиден с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,