Решение № 15313 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2016 г.

Решение № 15313 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "ВС С. Б."ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., жк"Дианабад", ул. "Т."..№..., представлявано от управителя В. Х. С., против Решение № 4407 от 24.06.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 7513 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-2214-1405323-091-01/08.12.2014 г., на органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 684 от 11.05.2015 г., издадено на директора на Д"ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди месец април и месец май 2014 г. в размер на 8 776,64 лв. и са начислени съответните лихви в размер на 428,13 лв. по фактури, издадени от "Ф. П."ЕООД и "Адемикс"ООД, с предмет комисионни услуги и доставка на баластра. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: необосновани фактически изводи относно недоказана реалност на доставките по процесните фактури при представяне на убедителни доказателства за обратното, които не са оспорени; поддържа се, че правоотношението по предоставяне на комисионна услуга има само две страни /комисионер и комитент/ и трето лице - това по изпълнителната сделка, не е страна в това правоотношение. Доказана е и доставката на баластра по фактурата на "Адемикс"ООД с многобройни и убедителни доказателства. Неправилно съдът е приел, че е следвало да се докаже от къде е натоварена баластрата, къде е разтоварена, как е транспортирана и от кого. При наличие на служебно начало в първоинстанционния административен процес, съдът е следвало да укаже на страната какви точно доказателства е следвало да представи, за да докаже твърденията си. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което РА бъде отменен в обжалваната част със законните последици. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калоферова оспорва касационната. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС С.-град е бил посоченият РА с който на ревизираното дружество са установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди месец април и месец май 2014 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 8 776,64 лв. и са начислени съответните лихви в размер на 428,13 лв. по фактури, издадени от "Ф. П."ЕООД и "Адемикс"ООД, с предмет комисионни услуги и доставка на баластра. Не е било спорно, че ревизираното дружество е в ревизираните периоди е упражнявало дейност по ремонт на пътно-строителни машини. За да откажат претендираното право по доставките на "Ф. П."ЕООД с предмет комисионни услуги, органите по приходите са приели, че не е доказано с представените приемо-предавателни протоколи, в които само е изчислено дължимото комисионно възнаграждение, в резултат на посредничеството на този доставчик да са сключени сделки или поне да са водени преговори за това или каквато и да е дейност с тази цел. За да откажат претендираното право по доставката на "Адемикс"ООД с предмет "баластра", органите по приходите са приели, че не е доказано предаването на родово-определената стока чрез транспортирането й или по друг начин, нито плащането й от ревизирания получател, както и плащането от страна на клиент на РЛ по твърдяната последваща доставка с получател "ГБС ИС"АД и предмет 4 997,3 тона баластра. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд е намерил за обосновани тези фактически изводи и е приел, че претендираното право е отказано законосъобразно. Решението е правилно относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 6 226,64 лв. по доставката на баластра по една фактура на "Адемикс"ООД. В ревизионното производство от името на представляващия доставчика са представени копие на фактурата, П. А. 19 № 1/10.05.2014 г. за доставки на баластра в периода 1-ви - 4-ти май 2014 г. с посочени в него регистрационни номера на транспортни средства, чрез които е транспортирана стоката, копие на дневник за продажби и справка -декларация по ДДС, както и фактури за транспортни услуги по извозване на баластра с получател доставчика - "Адемикс"ООД, издадени от фирмите "П. Т."ООД, "Сит 07"ЕООД и "Гига"ЕООД. Органите по приходите в РА и в потвърждаващото го решение са счели за недостатъчни тези доказателства за обоснован фактически извод за получаване на родово-определената стока от този доставчик. В съдебното производство пред АС, където делото е отлагано три пъти с даване на възможност на жалбоподателя да ангажира поискана от него експертиза и да доведе свидетели относно транспортирането на баластрата, на страната е дадена възможност да защити интересите си като представи относимите доказателства относно спорния факт с правно значение. С право съдът е приел, при това, че страната не е проявила процесуална активност пред съда по същество за доказването на обсъжданите факти. Не е доказано и плащането по фактурата, както и това по твърдяната последваща доставка, като косвени доказателства за реалност на процесната доставка, след като в потвърждаващото РА решение на ДД"ОДОП" е подчертано, че тези плащания не са доказани. Всичко това прави несъстоятелно касационното оплакване за нарушаване на служебното начало от страна на първоинстанционния съд. Непълнотата на доказателствата по вина на страните не е касационно основание за отмяна на първоинстанционното решение. Решението е правилно и в останалата му част - относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите за комисионни услуги. В съгласие с трайната практика на Върховния административен съд и на тази на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС е прието, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да са изпълнени условията по същество, първото от които е да е извършена реално облагаема доставка, защото претендираното право не следва да се признава само поради вписването на ДДС в данъчна фактура. Обосновано на събраните доказателства административният съд е приел, че извършването на комисионни услуги от посочения във фактурата издател не е доказано с договора за това, създаващ единствено облигационната връзка между страните и протоколите, в които е конкретизиран размерът на комисионното възнаграждение на основата на осъществения оборот от дружеството доставчик. Никаква връзка между този оборот и дружеството-доставчик, издател на фактурите, не е доказан, а това е бил спорният още в ревизионното производство факт, доказването на който е в тежест на претендиращия правото на данъчен кредит, както правилно е приел първоинстанционният съд. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 768 лв. юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният адмиинстративен съд, състав на осмо отделение