Решение № 11379 от 8.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Марк 2 ЕООД, [ЕИК], гр. София, представлявано от управителя К.-К. Драгои, чрез пълномощника адв. Р. Миков, срещу Решение 1543 от 10.03.2022 г., постановено по адм. дело 11143/2020 г. от Административен съд София-град с доводи обосноваващи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт, като вместо него да бъде прогласено за нищожно, а в условията на евентуалност да отмени в цялост оспореното решение на КЕВР или да го отмени в частта считано от 31.07.2015 г.. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна - "Национална електрическа компания" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. Андреев в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Ответната страна - Фонд "Сигурност на електроенергийната система" не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - "Енерго-про продажби" АД не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Дуевски изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореният административен акт е приет в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, указанията по което са задължителни за решаващия съд. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата оп делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Марк 2 ЕООД срещу Решение СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР, с което се установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство (НСП) на електрическа енергия в размер на 1907 kWh и въз основа на което в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в частта по т. 7, е определена преференциална цена в размер на 191 лв./kWh за вятърни електрически централи (ВЕИ), работещи до 2250 часа. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването по жалбата на посоченото дружество като неоснователна и го е осъдил да заплати понесените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 31.07.2015 г. КЕВР е приела Решение СП-1, което е било предмет на контрол за законосъобразност и отменено в отделни части с Решение 5483 от 26.09.2018 г. на АССГ, оставено в сила с Решение 3312 от 04.03.2020 г. постановено по адм. дело 14112/2018 г. по описа на ВАС. Предвид отменителното съдебно решение, с което АССГ не е решил въпроса по същество, както и разпоредбите на АПК, КЕВР е следвало да се произнесе с ново решение за установяване на стойностите на НСП вместо отменената т. 2.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г., съгласно §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.), като се съобрази с мотивите на съда. В тази връзка на 15.10.2020 г. КЕВР е постановила оспореното пред първостепенния съд Решение СП-1 от с. дата, с което е установила, считано от 31.07.2015 г., НСП на електрическа енергия и е определила преференциална цена от в размер на 191,00 лв./kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. в частта по т. 7. Въз основа на установените факти съдът от първата инстанция е приел, че Решение СП-1 от 15.10.2020 г. е издадено от компетентен орган, на основание § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.), във връзка с чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници и § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), и чл. 173, ал. 2 АПК, във връзка с Решение 5483 от 26.09.2018 г. постановено по адм. дело 8493/2015 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 3312 от 04.03.2020 г. постановено по адм. дело 14112/2018 г. по описа на ВАС и в пределите на правомощията, дадени му по закон. След като е анализирал разпоредбите на приложимия материален закон (ЗЕ и ЗЕВИ) съдът е приел, че оспорваното решение на КЕВР няма характер на ценово решение, тъй като същото установява като величина нетната специфична производителност по видове производители и енергоизточници, съобразявайки определените цени в конкретно посочени ценови решения. Според съда решението има констативен характер, като с него не се определят нови стойности на нетното специфично производство. В тази връзка е направил извод, че при определяне на НСП КЕВР е взела предвид размера на собствените нужди на централите, като същия е определен в ценовите решения като процент от брутното производство на видовете централи - вятърни, фотоволтаични, водни и от биомаса. Приел е още, че доколкото решение СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР има за задача да установи НСП, при което са определени цените на производителите, а не да създава нови ценови показатели, решението е базирано на приетите вече от комисията ценови решения и има уточняваща роля по отношение на критериите за определяне на цените в тях. При тези съображения съдът е отхвърлил доводите за необоснованост на решението на КЕВР като неоснователни. По отношение на релевираните доводи за нищожност, АССГ е приел същите за неоснователни, като в тази връзка е посочил, че единствено в правомощията на КЕВР е да определи и установи, считано от 31.07.2015 г., НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Приел е за неоснователни и изложените съображения в жалбата, че КЕВР няма законово правомощие да постанови решение за установяване на НСП с обратно действие, считано от 31.05.2015 г., тъй като неизпълнението на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ, ще доведе до изкупуването по преференциална цена на цялото количество електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници (ВИ), респективно до повишаване на цените на крайните клиенти на електрическа енергия. В тази връзка е направил извод, че решението на КЕВР за установяване на НСП се постановява еднократно и е валидно за целия период на действие на договорите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВИ сключени между производителите и съответните енергийни предприятия. Заключил е, че отмяната на Решение СП-1 от 31.07.2015 г., в частта по т. 2.7., с влязло в сила съдебно решение, поражда висящност на производството по установяване на НСП, съответно има възстановителен ефект по отношение на срока за произнасяне от страна на компетентния орган. КЕВР служебно и в срок е инициирала административно производство и е изпълнила законовото си правомощие с постановяването на Решение СП-1 от 31.07.2015 г., в частта по т. 2.7. Последващата съдебна отмяна на това решение и недопустимостта на произнасянето по същество от страна на съда е наложило Комисията да се произнесе повторно с постановяване на изричен административен акт за установяване на конкретни стойности на НСП, считано от датата, на която НСП е следвало да бъде определено - 31.07.2015 г. Това не сочи на обратно действие на акта - Решение СП-1 от 15.10.2020 г. по смисъла на закона, т.к. с отмяната съдът е възстановил висящността на административното производство. С оглед на изложеното, съдът е приел, че Решение СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР, с което се установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1907 kWh, въз основа на което в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в частта по т.7, е определена преференциална цена в размер на 191 лв./kWh за ВЕИ, работещи до 2250 часа е правилно и законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата на Марк 2 ЕООД срещу него като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Възраженията изложени в касационната жалба са неоснователни. Оспореният административен акт е приет в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, указанията по което са задължителни. Компетентността на органа произтича от закона. Решение СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР е постановено от времево и материално компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма. Съгласно § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм. ДВ, бр. 100/2015 г.) в срок до 31 юли 2015 г. в съответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници, Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. Законодателят е изразил ясно волята си КЕВР да произнесе решение, с което да установи НСП за ел. енергия във вече постановени ценови нейни решения, с които са определени преференциални цени за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници и е определил срок за това. Така определеният срок не е преклузивен и с изтичането му не се погасява правомощието на КЕВР да издаде административен акт с разпореденото съдържание. Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е приел, че административният орган е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1, предл. първо ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от ВИ по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Нормата въвежда нов критерий - до размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, което и налага нова регулация на вече съществуващи правоотношения, съгласно § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Понятието НСП на електрическа енергия е дефинирано в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ (нова, обн. ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. По предписанието на § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ енергия за собствени нужди е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от ВИ. Изразът "собствени нужди", не следва да се тълкува в смисъл, че стойностите следва да се отчитат отделно за всеки производител на енергия при съобразяване на индивидуалната специфична необходимост за задоволяване на неговите потребности. Законовата регламентация за определяне на НСП не предполага това, тъй като НСП на електрическа енергия е изражение на осреднени годишни стойности на производството на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност. Количествата нетна енергия представляват произведение на средногодишната продължителност на работа и мощността на отделната централа, която е равна на номиналната през първата година и е намаляваща през следващите години. В изпълнение на законовите си правомощия КЕВР определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от ВИ по групи производители, съобразно съответните нормативно установени критерии, но не определя индивидуално приложима цена за конкретен производител. Според § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, енергия за собствени нужди е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от ВИ. Следователно всеки обект за производство на електрическа енергия от ВИ има собствени нужди, които са част от производствения процес на електрическа енергия. Тази енергия, която съответната група централи ползва за покриване на технологичните си нужди и е заложена като процент от брутното производство на ел. енергия на съответната централа - фотоволтаична, вятърна, водноелектрическа и от биомаса, не следва да се закупува от крайните снабдители и обществения доставчик. Процентът за собствени нужди е приложим спрямо съответната група производители и се определя въз основа на данните, които КЕВР събира служебно във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационни разходи на централите съобразно вида на технологията и нейните специфични технически показатели, при определяне на преференциалните цени през годините. В случая регулатора е постановил решението си при съобразяване на посочените разпоредби, както и съобразно мотивите на влязлото в сила Решение 5483 от 26.09.2018 г. постановено по адм. дело 8493/2015 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 3312 от 04.03.2020 г. постановено по адм. дело 14112/2018 г. по описа на ВАС. Първостепенния съд е направил обстоен анализ на приложимата правна уредба и съдебната практика, като е посочил, че в решението, с което са определени преференциалните цени на електрическата енергия за процесния вид централи, не е предвидено установяване на НСП, тъй като това решение е прието преди влизането в сила на ЗИД на ЗЕ, обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г. Определянето на НСП и преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 МW, за пръв път е направено в предишни Решение Ц-30 от 29.11.2017 г., което е било отменено от съда, а делото е върнато на КЕВР за повторно произнасяне, като при извършената цялостна служебна проверка съдът не е констатирал такива пороци, които да водят до обявяването на нищожност на акта в нито една негова част, включително и в частта по установяването на НСП, въз основа на което е определена преференциалната цена. На следващо място, настоящия състав на ВАС счита за обосновани и правилни направените изводи на първостепенния съд, че оспореният акт, е издаден в изпълнение на съдебното решение, с което преписката е изпратена на КЕВР за ново произнасяне. По делото не е спорно, че след отмяната на предишни решения, с оглед разпоредбата чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ, за КЕВР е останало задължението да определи преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия за съответния вид електрически централи, тъй като с отмяната на всяко от посочените решения и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне, е възстановена висящността на административното производство по определяне на преференциалните цени. След като това производство е останало висящо, административният орган e бил длъжен да се произнесе с акт, съобразно компетентността си, в съответствие с разпоредбите на чл. 6, т. 1 и на чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ, от които произтича правомощието на КЕВР да определи преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от ВИ, считано от 31.07.2015 г., както и задължението на органа да определи НСП, в съответствие с разпоредбата на §17 от ПЗР на ЗИДЗЕ. В тази връзка, правилно съдът е посочил, че КЕВР е бил длъжен не само да издаде решение, с което да определи преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 МW, считано от 31.07.2015 г., но и да изпълни задължението си, произтичащо от разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, като установи НСП, въз основа на което е определена преференциалната цена. Ето защо е обоснован и правилен извода на съда, че Решение СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР има констативен характер и не определя нов ценообразуващ елемент, а установява стойности, заложени в предходни ценови решения за определяне на преференциални цени, по които крайните снабдители и общественият доставчик изкупуват електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Решението касае определената с Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР цена, т.е. препраща към ценовото решение, в което е определена преференциалната цена на групата производители и в този смисъл няма самостоятелно значение извън посоченото ценово решение. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни и доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е нищожно поради противоречие с влязлото в сила съдебно решение на съда. КЕВР в изпълнение на указанията на съда е изложил конкретни фактически и правни основания за определяне на нетното специфично производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и се споделят напълно от настоящия съдебен състав на ВАС. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответниците по касация, претендирали разноски - КЕВР и НЕК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лв. за всяка една от ответните страни. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение