Решение № 6089 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15697/2011 г.

Решение № 6089 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15697/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на област с административен център Варна, чрез процесуален представител юрк. Георгиева, против решение № 2337/17.10.2011 г., постановено по адм. дело № 2550/2011 г. на Административен съд Варна, с което е отменена негова заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, в частта относно имоти № 511 и № 4220, като преписката е върната на областния управител за издаване на мотивирана заповед съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са развити доводи, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че указанията на съда, а именно разликата над 600 кв. м. от имот № 511 да се придаде към имот № 4220 или да се образува нов самостоятелен имот, са неправилни и необосновани. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - Киро Янев Киров, чрез процесуален представител адв. Светлана Янева, представя писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на касационната жалба, а постановеното решение намира за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Заинтересованите страни - Бонка Златева Русева, Кирчо Панайотов Янчев и Янко Панайотов Киров не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. След изпълнение на указанията, дадени с отменителното решение на ВАС - Решение № 10290 от 8.07.2011 г., по делото е установено, че в противоречие с представените доказателства, легитимиращи заинтересованото лице Бонка Златева Русева като собственик на имот с площ 600 кв. м, придобит чрез дарение от трети лица, в оспорения ПНИ имотът е отразен като имот с пл. № 511 с площ 865 кв. м. и по същия начин е записан в регистъра към плана. Обосновано с оглед данните за конфигурацията на имота, за местоположението и вида на намиращите се в него сгради и предвид заключението на изготвената СТЕ, съгласно което съществува реална възможност за отделянето на разликата над 600 кв. м., равняваща се на 265 кв. м. и придаването й към имот № 4220, собственост на жалбоподателя Киро Янев Киров, административният съд е приел, че отразяването на същия с площ по-голяма от действително притежаваната от собственика, съставлява нарушение на материалния закон (на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и на чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ). Обосновано и правилно във връзка с това е и решението за връщане на делото като преписка на областния управител за издаване на мотивирана заповед съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна. Производството пред АС Варна е образувано по жалба от Киро Янев Киров против заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, в частта относно имоти № 511 и № 4220. Претенциите на жалбоподателя са били, че към собствения му имот № 4220, следва да бъде придадена и разликата над 600 кв. м. от съседния имот № 511. С обжалваното решение съдът е установил, че жалбоподателят, наследник на Яни Киров Янев, се легитимира като възстановен собственик на нива от 2 дка в терен по § 4 в землището на Виница, имот пл. № 3638 от КП "Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид". В регистъра на имотите към ПНИ на наследниците на Яни Янев е отреден имот № 4220 с площ 376 кв. м. Имот № 511 с площ 865 кв. м. е записан на Бонка Златева Русева, конституирана като заинтересована страна по настоящото дело, която съгласно приложения титул за собственост - нотариален акт № 191/16.12.1997 г., не е ползувател с права по § 4а, а е трето лице, придобило 600 кв. м. ид. ч. от имота по дарение от бившите ползватели Златко Георгиев Златев и Мария Йорданова Златева, на които е било признато правото върху 600 кв. м. по § 4а. Съгласно заключението по назначената техническа експертиза, неоспорено от страните, от северозападната част на имот № 511 могат да се отнемат 265 кв. м., т. е. разликата над 600 кв. м., и да се придадат към имот № 4220. При тези данни, от правна страна, съдът е приел, че при изработването на ПНИ не са съобразени действителните права на страните, тъй като имот № 511 е отразен с площ, която не съответства на площта съгласно титула за собственост, като по този начин се засягат правата на възстановения собственик. Отменил е оспорената заповед, в частта за имоти № 511 и № 4220 и при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до обосновани правни изводи. Безспорно е от данните по делото, че имот № 511 е записан на лице, което се легитимира като собственик на основание договор за дарение с бившите ползватели за 600 кв. м. В имотния регистър имот № 511 е отразен с площ 865 кв. м, която не съответства на действителните права на това лице, поради което законосъобразно съдът е отменил оспорената заповед, в частта за имоти № 511 и № 4220 и при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, като бъде съобразена възможността от разликата над 600 кв. м. да бъде образуван нов самостоятелен имот за наследниците на бившия собственик, или съответно да бъде придадена към имот № 4220. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба, че указанията на съда са неправилни и необосновани. Съдът е посочил две възможности за разликата над 600 кв. м., която или да се обособи като самостоятелен имот или да се придаде към имот № 4220. Ако в първия случай би се стигнало до нарушение на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, каквито са твърденията на касатора, няма пречка разликата да се придаде към имот № 4220. Неотносимо е позоваването на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, регламентиращ хипотеза на спиране на административното производство при наличие на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Дори и да е налице висящ спор за собственост за имот № 4220, това не обосновава незаконосъобразност на обжалваното решение и дадените с него указания, а би могло да послужи като основание административният орган да спре административното производство до разрешаване на спора, каквато възможност е дадена именно с нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. По изложените съображения обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение