Решение № 3964 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7691/2015 г.

Решение № 3964 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7691/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 239/22.05.2015 г. по административно дело № 187/2015 г. Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на Сашо Василев Петков от гр. Левски, обл. Плевен, срещу решение № 7/16.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Плевен и е осъдил Сашо Василев Петков от гр. Левски да заплати на ТП на НОИ - Плевен сумата от 350 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Сашо Василев Петков, подадена от пълномощника му адвокат Николай Диков. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и уважаване на първоначалната жалба на Петков срещу решение № 7/16.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Плевен. Касаторът претендира и присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Плевен, действащ чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Тодорова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора и неговият повереник пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С разпореждане № 58438#3 от 22.12.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Плевен е отказано на Сашо Василев Петков отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото от една страна, лицето отговаря на условието на § 4, ал. 1 от ПЗР (преходните и заключителни разпоредби) на КСО за навършена възраст, но не отговаря на изискването за най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория, а от друга страна, Сашо Петков не е навършил и изискуемата по чл. 68, ал. 1 от КСО - 63 години и 8 месеца. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - Плевен е приел жалбата на Петков срещу това разпореждане за неоснователна, тъй като стажът от втора категория на заявителя е 9 години, 9 месеца и 25 дни, т. е. няма необходимите 15 години стаж от втора категория, за да му бъде отпусната пенсия за ранно пенсиониране, а по отношение на него не са налице и общите условия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за навършена възраст през 2014 г. от 63 г. и 8 месеца (към датата на подаване на заявлението си - 21.10.2014 г., Петков е на 59 години, 1 месец и 6 дни). Както ръководителят на пенсионното осигуряване, така и горестоящият административен орган са мотивирали отказа си по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО с това, че на жалбоподателя не следва да му се признае трудът, положен в СУК (Свинеугоителен комплекс) - гр. Левски в периода от 01.01.1990 г. до 31.05.1995 г. на длъжност "шофьор", като такъв от втора категория, тъй като във ведомостите на осигурителя няма данни за вида и тонажа на автомобила, който Петков е управлявал през този период, а само е отразено, че е шофьор. Решението на Административен съд - Плевен, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод в мотивите му, че оспореното пред първоинстанционния съд решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, а решението на директора на ТП на НОИ - Плевен е издадено в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и е издадено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, и процесуалното правило на чл. 104, ал. 10 от същия кодекс, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от Сашо Петков за неговата незаконосъобразност. Съдът е изложил подробни и убедителни аргументи за отсъствието на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразността на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне на Сашо Василев Петков лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е, че лицето не отговаря на изискването да има най-малко 15 години трудов стаж от втора категория труд, а директорът на ТП на НОИ - Плевен е потвърдил разпореждането с мотив, че няма изискуемата възраст по чл. 68 от КСО, а досежно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО не отговаря на условието за осигурителен стаж от втора категория труд най-малко 15 години. Решаващо в случая се явява незачитането от административните органи на положения от Петков труд в Свинеугоителен комплекс - гр. Левски в периода от 01.01.1990 г. до 31.05.1995 г. на длъжност "шофьор" като такъв от втора категория, и категоризирането му от трета категория. Пенсионният орган е приел и, че към датата на заявлението Петков (който е роден на 15.09.1955 г.) има навършена възраст 59 години, 1 месеца и 6 дни и придобит трудов стаж от втора категория труд 9 години, 9 месеца и 25 дни и от трета категория труд 28 години, 9 месеца и 9 дни. С т. 53а от ПКТП (отм.) от втора категория е категоризиран трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В съдебното производство пред първоинстанционния съд е установено, че липсват данни от осигурителя, които да дават сведение за Петков относно товароподемността на автомобилите, които е управлявал през периода от 01.01.1990 г. до 31.05.1995 г. В УП13 № 1639-2922/03.06.2011 г. на Обединен осигурителен архив (ОАА) гр. Тетевен за периода 01.01.1990 г. - 31.05.1995 г. е посочено, че Сашо Петков е бил шофьор II-ра категория. Предвид вписването на текст "шофьор II-ра категория" е извършено служебно уточняване, като е изискана допълнителна информация от ООА за вида на автомобила, който Петков е управлявал. В уведомително писмо изх. № 2922#2/30.10.2014 г. е отразено, че в разплащателните ведомости за спорния период жалбоподателят фигурира в звено "шофьори", с длъжност "шофьор", като няма данни за управлявания от него автомобил. В разплащателните ведомости в графа "категория, степен, разряд" е отразено вписване "II". Видно от приложеното копие от разплащателна ведомост за месец януари 1991 г., в колона 4 "категория, степен, разряд" е записана цифра II. В разплащателната ведомост няма вписване на вида на управлявания автомобил, тонажа му или някакви други данни, които изобщо да насочват, че Петков е управлявал тежкотоварен автомобил. Вписването на римската цифра II в колона 4 на разплащателната ведомост може да означава освен категория, също степен или разряд, т. е. от този документ не може да се приеме категорично, че вписването се отнася за категорията труд (например шофьор първа категория труд не съществува). По тези причини е прието, че в случая не са налице официални удостоверителни документи или други документи, от които да се направи извод, че е приложима т. 53а от ПКТП. Твърдения за приложимостта й се излагат само от жалбоподателя и в нотариално заверени декларации на негови колеги, като индиция за това се съдържа и в показанията на разпитаните по делото свидетели. По делото е била назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), съгласно заключението по която през периода 01.01.1990 г. - 31.05.1995 г. Сашо Петков фигурира във всички разплащателни ведомости на длъжност "шофьор". В колона 4 на същите ведомости "Категория, степен, разряд" е отбелязано II. От прегледаните разплащателни ведомости не са установени записи за размера на внесените осигурителни вноски от работодател. Във ведомостите няма данни какъв автомобил е управляван от Петков през този период, а в съдебно заседание вещото лице е допълнило, че в Обединен осигурителен архив не е представено нищо друго от този осигурител освен разплащателните ведомости. Административният съд въз основа на горепосочените доказателства обосновано е приел, че трудовият стаж на Петков за времето от 01.01.1990 г. до 31.05.1995 г. не е от втора категория и не се обхваща от т. 53а от ПКТП (отм.), тъй като липсват категорични данни за товароподемността на машините, с които е работил касаторът през този период. Възражението на жалбоподателя, че е бил на длъжност "шофьор" през процесния период, което не е спорно, не води до извода, че товарният автомобил, който е управлявал, е такъв от поне 12 тона, а и не са представени надлежни доказателства, които да удостоверят твърденията му за противното. Неоснователен е и касационният довод за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение поради несъобразяването му със свидетелските показания. На основание чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. С оглед създадената процесуална забрана с тази разпоредба показанията на разпитаните свидетели относно полагания труд и вида на товарния автомобил не могат да служат като годно доказателство относно категорията му, а в наличните по преписката доказателства по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, няма данни, че през цитирания период Сашо Петков е бил шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона. В трудова книжка № 15 на Сашо Василев Петков е посочено, че в спорния период жалбоподателят е работил като "шофьор", но не е отбелязано предложение от осигурителя за категоризиране на труда му. В случая доказателствената тежест за установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход с оглед оборването на презумптативната доказателствена сила на официалните документи - трудова книжка и разплащателни ведомости, е била върху жалбоподателя в първоинстанционното дело, който не я е опровергал по допустим от закона начин. Настоящият съдебен състав не кредитира и касаторовата теза за необоснованост на първоинстанционното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствието в случая на една от кумулативно изискуемите законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доколкото не е установено Петков през процесния период да е работил като шофьор на товарен автомобил с товароподемност не по-малко от 12 тона, поради което трудът му не може да се категоризира от втора категория труд по т. 53а от ПКТП (отм.) и съответно спорният стаж правилно е бил зачетен от трета категория. Отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Сашо Петков с разпореждането № 58438#3 от 22.12.2014 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е постановил акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на ТП на НОИ - Плевен в решението му от 16.02.2015 г., с което оспорването на Петков срещу това разпореждане не е било уважено. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски няма основание да бъде уважена, а ответникът по касация не е претендирал разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,