Решение № 14550 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2009 г.

Решение № 14550 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Стоянка Божилова Басмаджиева и Божил Николов Басмаджиев чрез техния пълномощник и на община Карлово чрез процесуалния й представител срещу решение № 443/10.04.2009 г. по адм. д. № 114/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив. Считат обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - РДНСК Пловдив чрез представителя си застъпва становище за основателност на касационните жалби. Ответникът Тоня Атанасова - Ждребева чрез процесуалния си пълномощник намира касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадените жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Тоня Ждребева срещу заповед № ДК-10-56-19.12./2008 г. на началника на РДНСК, с която е отхвърлена жалбата й срещу разрешение за строеж № 236/25.10.2007 г. на главния архитект на община Карлово. С последното на Стоянка Басмаджиева е разрешена надстройка на трети етаж на съществуваща двуетажна жилищна сграда. Административният орган е развил доводи, че с нот. акт № 176/1997 г. жалбоподателката Ждребева е продала на Стоянка Басмаджиева свободния таван с право на строеж от двуетажната къща. Поради това същата като съсобственик на имота (място и двуетажна къща) с продажбата на правото на строеж се е съгласила със строителството. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че 5-годишният погасителен давностен срок по чл. 67 ЗС е изтекъл и разрешението за строеж е издадено на лице, което няма право да строи. Освен това надстрояване или пристрояване на сгради-етажна собственост, какъвто е настоящият случай, е възможно само при наличието на договор в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите на всички собственици в етажната собственост съгласно чл. 183, ал. 2 ЗУТ, което в случая липсва. Така постановеното решение е правилно като резултат при следните съображения: На първо място, нито административният орган, нито съдът може да разсъждава по въпроси с гражданскоправна характеристика-дали е погасено по давност правото на строеж съгласно чл. 67 ЗС. В административното производство са относими само регламентите за погасяване на разрешението за строеж съгласно чл. 153 ЗУТ. Следва да се има предвид още, че нормата на чл. 67 ЗС (макар че не следва да се обсъжда въпроса дали е погасено или не едно ограничено вещно право в административен процес), касае право на строеж в чужд имот. поради това не е приложима при съсобственически права върху място и двуетажна сграда. В този аспект фактическата констатация на съда, че се касае за надстрояване на сграда в режим на етажна собственост, се подкрепя от доказателствата по делото. Етажен съсобственик и съсобственик на терена в случая е жалбоподателката Тоня Ждребева, подари което нейното съгласие е необходимо съгласно законовата новела на чл. 183, ал. 2 ЗУТ. Разрешението за строеж в съсобствен имот за надстрояване на сграда - етажна собственост се издава въз основа на договор за учредяване право на надстрояване със собственика на УПИ в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в ЕС, каквито в случая не са налице. Липсата им е пречка за издаване на заповед със съдържание като оспорената. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на обжалвания административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на процесуални норми, гарантиращи защитата на процесуалните правомощия на страните, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Решението е недопустимо в частта като постановено при участието на община Карлово. Съгласно чл. 216, ал. 6 ЗУТ ответник е органът, постановил акта, а именно началникът на РДНСК - заповедите на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол се обжалват по реда на чл. 215. Общината нито е орган в случая, нито пък е юридическото лице, от което се издава акта. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение