Решение № 7614 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5366/2021 г.

Решение № 7614 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5366/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 36 ЗСВ. Образувано е по жалба на П. П., от гр. София срещу решение по т. 11 от протокол № 10/30.03.2021 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на длъжност съдия във Военноапелативен съд за периода от 15.05.2014 г. до 10.03.2015 г. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради нарушения във формата, съществени нарушения на административнопроизводствени правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Жалбоподателят посочва, че поради липса на изказвания от членовете на съдийската колегия при обсъждане на молбата му за възстановяване, оспореният акт е бил издаден при липса на мотиви. Твърди, че с оглед произнасянето му по молбата по чл. 231, ал. 1 ЗСВ въз основа на решение на Комисията по правни въпроси към Пленума на Висшия съдебен съвет е било извършено нарушение на основен принцип на административното производство, този по самостоятелност, закрепен в чл. 10, ал. 1 АПК. Жалбоподателят развива доводи и за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 231, ал. 1 ЗСВ, отбелязвайки че в нея не се съдържат предпоставки лицето да не е било междувременно освободено от длъжност на основание чл. 165 ЗСВ. Кадровият орган необосновано не е зачел обратното действие от отпадналите предпоставки за отстраняването. Според него "възстановяването на длъжност следва да има обратно действие съобразно логическото, систематическото и граматическото тълкуване и съблюдаване целта на закона". Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез юрисконсулт Генадиева изразява становище за недопустимост, а при условията на евентуалност и за неоснователност на оспорването. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението на СК на ВСС съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. Относимите за предмета на спора факти сочат, че с решение от 15.04.2014 г., по протокол № 20/15.05.2014 г. на основание чл. 230, ал. 2 ЗСВ П. П. е бил временно отстранен от длъжност съдия във Военноапелативен съд, до приключване на наказателното производство, образувано срещу него. С решение по т. 10 от 26.02.2015 г., от протокол № 9/26.02.2015 г. Висшият съдебен съвет е освободил П. от заеманата длъжност – административен ръководител (председател) на Военноапелативен съд и съдия във Военноапелативен съд, поради подадена оставка, считано от 10.03.2015 г. Наказателното производство, което е било основание за временното отстраняване на жалбоподателя от длъжност е завършило с оправдателна присъда № 16/04.12.2020 г. по в. н. о. х. д. № 1135/2020 г. на САС, НК, ІІІ състав, влязла в сила на 22.12.2020 г. На 11.01.2021 г. на основание чл. 231, ал. 1 ЗСВ жалбоподателят е подал молба до СК на ВСС вх. № ВСС – 344/11.01.2021 г. за възстановяване на длъжност за периода 15.05.2014 г. – 10.03.2015 г. С решение по т. 11 от протокол № 10/30.03.2021 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е оставила без уважение искането на П. П. за възстановяване на длъжност за периода от 15.05.2014 г. до 10.03.2015 г. Актът е издаден от компетентен орган при нормативно предвидения кворум и мнозинство. Мотиви към него се съдържат в доклада на члена на Висшия съдебен съвет Красимир Шекерджийски и изказването на водещия заседание Георги Чолаков, отразени в пълния стенографски протокол № 10 / 30.03.2021 г. на СК на ВСС, както и в административната преписка – решение по протокол № 9/22.03.2021 г. на Комисията по атестирането и конкурсите и решение по протокол № 05/08.03.2021 г. на Комисията по правни въпроси - помощни органи на СК на ВСС. Съгласно чл. 37 ЗСВ дейността на съдийската и на прокурорската колегия се подпомага от постоянни комисии. Броят на членовете, съставът им и правилата за дейността им се определят от съответната колегия на Висшия съдебен съвет или от Пленума на Висшия съдебен съвет. Осъществяването на дейността на помощните органи не е в противоречие с принципа за самостоятелност, уреден от чл. 10 АПК. Актовете на помощните органи не са задължителни за СК на ВСС. Те имат подготвителен характер по отношение на акта, приключващ административното производството. Временното отстраняване от длъжност, уредено в чл. 231 ЗСВ обективира волята на законодателя за несъвместимост между изпълнение на функционалните задължения на магистрата и качеството му на страна в наказателно производство от общ характер. Това законодателно решение е в защита на обществения интерес, който изисква в правораздавателната дейност да участват само независими магистрати. При временното отстраняване от длъжност, отстранените не загубват качеството си на съдия прокурор или следовател, а само са ограничени във възможността да упражняват своите магистратски функции, по силата на административна мярка, която е законово регламентирана. Езиковото и систематичното тълкуване на чл. 231 ЗСВ изисква както при прилагане на мярката, така и при нейното отпадане засегнатото лице да притежава качеството магистрат. Законът използва общото наименование на длъжностите – съдия, прокурор или следовател. Загубването на магистратското качество е релевантен юридически факт за правото на възстановяване с преклудиращо действие досежно възможността да се иска възстановяване на упражняването на магистратски функции. Това е така защото решенията за възстановяване на временно отстранен магистрат в качеството си на индивидуални административни актове имат действие занапред. За да се придаде обратно действие на административен акт е необходимо изрично нормативно овластяване за това. В ЗСВ не се съдържа такава правна възможност, от което следва, че решенията за възстановяване в длъжност пораждат правните си последици с реалното им изпълнение, с което се осъществява промяната в правоотношението с адресата на акта, който може да бъде само действащ магистрат. Предвид горното обжалваният акт е издаден при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по жалбата разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 0 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК и чл. 36 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение