Решение № 4457 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2016 г.

Решение № 4457 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК [ЕИК], чрез пълномощника адв. Димитър Петров, срещу решение № 1161 от 27 май 2016 година, постановено по адм. д. № 82/2016 година по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 4904/30 ноември 2015 година на кмета на община Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - кмета на община Варна, чрез пълномощника му юрк. Стоян Ненчев, е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на [фирма] срещу заповед № 4904/30 ноември 2015 година на кмета на община Варна, с която на основание чл. 67 и чл. 68, ал. 1, т. 6 и 7 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на Общински съвет - гр. Варна (Наредбата) е отменено разрешение № 10/8/26 юли 2013 година, издадено от кмета на район О. за поставяне на преместваем обект - павилион за хранителни стоки, разположен върху терен публична общинска собственост, на кръстовището на [улица]и [улица], собственост на [фирма]. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването ? и в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба на дружеството. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съдът е установил правнорелевантните факти, които са подробно изложени в оспорения съдебен акт, като въз основа на тях е направил обоснован извод за законосъобразност на заповедта на кмета на общината. Отмененото разрешение за поставяне касае правото на разполагане върху общинска земя на обект за временен устройствен статут, изграден по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.); , запазен на основание § 17 от ПР на ЗУТ, което и изрично отбелязано в разрешението. Последното е валидно до 31 декември 2015 година или до реализиране на строежа, предвиден в действащ подробен устройствен план. Именно при тази хипотеза - реализиране на строеж, предвиден в действащия подробен устройствен план, е прекратено издаденото на оспорващото дружество разрешение. Законосъобразен е изводът на административния съд, че при издаването на оспорената пред него заповед са били налице материалноправните предпоставки за това, визирани в чл. 68, т. 6 и 7 от Наредбата - реализация на инвестиционни проекти, осигуряващи достъпна транспортно-комуникативна среда и възникване на инвестиционна инициатива за застрояването на терена. В тази връзка правилно е приетото с оспореното решение, че допуснатата при издаването на заповедта на кмета на община Варна, грешка при отбелязване на номера и датата на издаденото разрешение за строеж, касаещо процесното място, е несъществена и не води до отмяната на административния акт. Същественото в случая е това, че за мястото, на което е разположен обекта на касатора, има издадено разрешение за строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,